Решение № 2635 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16269/2009 г.

Решение № 2635 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16269/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 239, т. 1 от АПК. Молителят Йордан Костов Младенов от гр. София моли съда да отмени решение № 11373 от 5.10.2009 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, по адм. дело № 3646 по описа за 2009 г. В молбата за отмяна се поддържа становище за наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са взети предвид. Ответникът Георги Костадинов Кацарски, чрез процесуалния си представител адв. Стоянов, изразява становище за основателност на молбата. Ответникът Йордан Псалтиров Исаев в писмено възражение излага доводи за неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът кмета на община Монтана не взема отношение по молбата. Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия, след като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. По същество е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК, следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай с атакуваното съдебно решение на ВАС, Четвърто отделение, е отменено решение от 9.10.2008 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 501 по описа за 2008 г. и е отхвърлена жалбата, подадена от Йордан Костов Младенов против заповед № 1702 от 3.07.2008 г. на кмета на община Монтана. В хода на касационното съдебно производство ВАС е установил наличието на законовите предпоставки, предвидени в разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, за издаването на цитираната заповед. Представените в молбата за отмяна като нови писмени доказателства решение № 626 от 6.11.1997 г. на Върховен касационен съд, протоколни тефтери за регистриране на земя за лично ползване, както и заявление с вх. № 94.Й. 220/28.08.1992 г. не могат да обосноват предпоставките за отмяна на съдебните актове. По отношение на представеното решение на ВКС неоснователно е твърдението, че същото представлява "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С него е оставено в сила решение от 18.10.1996 г. на Окръжен съд - Монтана по гр. дело № 423/1996 г., с което на наследниците на Коста Младенов Кацарски е признато за установено право да възстановяват собствеността си върху 25 дка в местността "Парта", като последното решение е обсъдено в мотивите на решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Същите изводи се отнасят и до представеното с молбата за отмяна заявление с вх. № 94.Й. 220/28.08.1992 г., което е било приложено по материалите по делото. Не могат да се приемат като ново доказателство и представените протоколни тефтери, за които молителят твърди, че представляват "стабилен административен акт", тъй като освен, че същите не съдържат информация за техния автор, те не отговарят на условието да имат съществено значение за делото поради това, че нямат пряка връзка с предмета на началния съдебен спор, а именно законосъобразността на заповед № 1702 от 3.07.2008 г. на кмета на община Монтана. Процесуалният представител на ответника по молбата за отмяна Георги Кацарски - адв. Стоянов е представил нотариално заверена декларация от Благой Марков Чубриев, в която същият заявява, че в периода 1978 - 1982 г. е изпълнявал функциите на председател на Общински народен съвет - гр. Монтана и че подписът, положен за председател на ИК на ОНС на Удостоверение № 3, под № 347/10.02.1981 г. не е негов. Тази декларация не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК доказателство, нито доказва ново обстоятелство. Представлява по съдържание свидетелски показания и е недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти дори във фазите на редовното съдебно производство. Освен това законът не допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основанията на чл. 239 АПК за отмяна на решението, тъй като не се касае до нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,