Решение № 10040 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2016 г.

Решение № 10040 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 98 от 12.02.2016 г., постановено по административно дело № 501/2015 г. от Административен съд С.-област (АССо), с което е отменена негова заповед № ЧР 234/19.05.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посочената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - А. А. Х. в представени писмени отговор и бележки и лично в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и осъди администрацията на органа да й заплати направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон, но в нарушение на целта му. С оспорената пред АССо заповед Изпълнителният директор на ИАРА на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с измененията в Устройствения правилник на ИАРА и длъжностно разписание в сила от 21.05.2015 г. прекратява служебното правоотношение с А. А. Х. за длъжността "главен експерт" в отдел "Управление на приоритетните оси" в дирекция "ЕФР" в ИАРА, поради съкращаване на длъжността. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд установява, че с приетото изменение на УП на ИАРА и утвърденото въз основа не него длъжностно разписание е извършена реорганизация на администрацията на агенцията, като общият брой на служителите е намален с 50 бройки. При това е закрита дирекцията, в която е заемала длъжност Х., в която е имало четири отдела и е разкрита нова с друго наименование, с два отдела, в която са преминали функциите на закритата дирекция. Намален е и броят на служителите, изпълняващи длъжността "главен експерт" от 12 в старата дирекция на 6 в новата. При това правилно в първоинстанционното решение е прието, че при запазване на длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но при намаляване на броя на служителите, които я изпълняват формално е налице съкращение на длъжността. При установените безспорно по делото факти, че в случая към момента на издаване на заповедта за прекратяване служебното правоотношение със служителя, са прекратени служебните правоотношение с още 5 служители, заемащи същата длъжност, а един е преназначен. Същевременно на същата длъжност са преназначени двама служители, които са заемали длъжност "младши експерт", за които няма данни да били повишени на длъжност главен експерт. При това обоснован и съответен на закона е изводът, че в случая заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначението е да реорганизира работата на администрацията и макар законът да не го сочи изрично, то предвид основните принципи посочени в Глава втора АПК, то следва да бъде извършено при спазването на принципите за законност, съразмерност, истинност, равенство и последователност и предвидимост. При спазването им при наличното съкращение на броя на служителите, на работа биха останали по - квалифицираните и по опитните от тях, което е в интерес на държавата и обществото (арг. чл. 4, ал. 3 и чл. 6, ал. 4 и ал. 5 АПК). В случая, както се установява от доказателствата се прекратени служебните правоотношение със служител, заемал посочената длъжност, отговаряща на условията за изискванията й, а са назначени двама служители, заемащи по-ниска длъжност, за която съответно са предвидени по-ниски изисквания за заемането й. При това обоснован и съответен на закона е и изводът на съда, че случая с прекратяването на служебните правоотношения със служители, заемащи по-висока по степен длъжност и назначаването на същата длъжност на други служители, заемащи по-ниска такава, при липсата на данни за изпълнение на процедурата по чл. 82, ал. 3 ЗДСл органът не е целял оптимизиране на администрацията, каквато по принцип е целта на извършване на реорганизации. При така установените факти, които не се оспорват по същество от касатора обосновано в обжалваното решение е прието, че обжалваната пред него заповед е постановена в нарушение на целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение