Решение № 3083 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2011 г.

Решение № 3083 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на Валентина Вичева Софрониева от гр. Варна, срещу решение № 1362 от 7.06.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 516/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-645/14.12.2010 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" - община Варна, потвърден с решение № МД РШ-006/20.01.2011 г. на директора на дирекция "Местни данъци" - община Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че представените квитанции не са годни доказателства, установяващи внасянето в срок на местните данъци. Плащането е извършено добросъвестно и квитанциите са издадени от служител от данъчната администрация на община Варна. Причината за издаването на акта е разкрита кражба, извършена от служителя в общинската дирекция "Местни данъци", който е приел плащането и е издал квитанциите. В тази връзка е образувано досъдебно производство, в хода на което жалбоподателката е призована като свидетел. Според касационната жалбоподателка, ако при получаване на сумите са извършени нарушения от страна на служителя на дирекцията, който е получил сумите, то Община Варна би следвало да ангажира неговата отговорност, а не да претендира повторното заплащане на сумите. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци"- община Варна - чрез пълномощника си юрисконсулт Димитрова, я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Същата е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил АУЗД № МД-АУ-645/14.12.2010 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци"- община Варна, потвърден с решение № МД РШ-006/20.01.2011 г. на директора на дирекция "Местни данъци"- община Варна, с който на Валентина Вичева Софрониева са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода м. януари 2005 г. - м. декември 2010 г. в общ размер 479.17 лв., от които главница в размер на 386.18 лв. и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 92.99 лв., както и данък върху превозните средства, на основание чл. 52 ЗМДТ за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 151.75 лв., от които 138.03 лв. - главница, и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 13.72 лв. За да постанови това решение, съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката, че е платила на касите на Общината, тъй като представените бележки не са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не отговарят на изискванията за форма за плащане на касите на дирекция "Местни данъци". Приел е наред с това, че същите не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му в установената форма и ред, тъй като от събраните по делото доказателства било установено, че положеният печат на Община Варна № 0132 се води на Веселин Колев- служител на общината, заемащ длъжността ст. инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в дирекция "Местни данъци", а съгласно представената длъжностна характеристика същият не може да приема плащания на данъци. В мотивите на оспореното решение съдът е посочил, че в удостоверение изх. № УД101206/12.08.2010 г., макар да е посочено, че жалбоподателката "няма непогасени задължения по ЗМДТ", не може да обоснове извод за незаконосъобразност на акта за установяване на задължение по декларация № МД АУ- 644/14.12.2010 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Решението е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местни данъци, като посочва, че то се извършва в брой на касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Касаторката твърди, че е заплатила определените като дължими с оспорения акт местни данъци в брой в сградата на общината, за което са й били издадени писмени документи от служител на дирекция "Местни данъци" при община Варна. Този факт не се оспорва от ответника по делото. Възражението на последния е, че този служител не е бил овластен да събира плащания за данъци и такси и че постъпило плащане не е отразено по партидата на имота. Следователно, от съществено значение за правилното решаване на спора е изясняването на следните факти - извършено ли е плащане в брой на данък недвижими имоти за периодите и за имотите, посочени в акта, в сградата на общината и на служител от дирекция "Местни данъци". Установяването на тези факти е в предмета на досъдебното производство, което според данните, налични по делото, е образувано още преди издаването на оспорения АУВД. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна, би следвало на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, да се спре производството по административно дело № 3989/2010 г., защото са налице данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна е пречка за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,