Решение № 4070 от 18.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Вита Инженеринг ЕООД, гр. София, чрез адв. В. Александрова САК, срещу решение 5664/10.10.2022 г. по адм. д. 1008/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА50-648/07.09.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен: 1. Проект за изменение на плана за регулация на УПИ V-1659 за озеленяване, спорт и отдих , кв. 138, м. Кръстова вада , район Лозенец , за създаване на нов УПИ V-3317 за жилищно строителство /жс/, обществено обслужване /оо/, офиси, магазини, подземни гаражи /пг/ за ПИ с идентификатор 68134.904.3317 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, по зелените цифри, текст и зачертавания, съгласно приложения проект. 2. Изменение на плана за застрояване на нов УПИ V-3317 за жс, оо, офиси, магазини, пг , кв. 138, м. Кръстова Вада , район Лозенец , без допускане на намалени разстояния към вътрешните регулационни граници, съседни имоти и/или сгради, включително през улица, съгласно приложения проект. Със заповедта е предвидено, че въз основа на одобрения план за застрояване, не може да се издава виза за проектиране, да се одобрява или съгласува инвестиционен проект и да се издава разрешение за строеж с допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. След влизане в сила на административния акт в информационната система на кадастралните и регулационни планове на Столична община да се отрази графичната част на ПУП в одобрения обхват. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във връзка със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗУТ, § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/, чл. 31, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 32 от ЗУТ, чл. 33 от ЗУТ, чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, устройствени зони Жс и Смф по т. 3 и т. 12 от Приложeнието към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО и протоколи на ОЕСУТ ЕС-Г-32/25.05.2021 г., т. 3 и ЕС-Г-42/13.07.2021 г., т. 5 от дневния ред. В административния акт е наредено да се публикува на Интернет страницата на Столична община Направление Архитектура и градоустройство /НАГ/ на основание чл. 129, ал. 5 от ЗУТ, както и да се съобщи по реда на чл. 129, ал.2 от ЗУТ от район Лозенец на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както следва: на собствениците на ПИ 68134.904.3317, попадащ в нов УПИ V-3317 - предмет на плана; на собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти: 68134.904.1787, попадащ в УПИ III-1787; на ПИ 68134.904.3463, попадащ в УПИ VI-1659 и ПИ 68134.904.3034. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Имотът на жалбоподателя е застроен с болница, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване СТ-05-1006/30.08.2017 г. на ДНСК, представено по делото. От Приложение 5 към приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че до сградата е изпълнена бутилкова инсталация за кислород по одобрен проект по част Медицински газове , съгласуван на 16.06.2015 г. от СО-НАГ, който факт е служебно известен на издателя на процесната заповед. В Протокол образец 16 от 29.08.2017 г. на Държавна приемателна комисия за строеж Лечебно заведение за болнична помощ МБАЛ ВИТА I Етап , раздел Система за медицински газове , изрично е посочено, че външните бутилки за кислород са монтирани под стоманен навес на източната фасада, осигуряващ защита от атмосферни условия и неконтролируем достъп . За строежа, част от който е бутилкова инсталация за кислород е издадено Разрешение за ползване СТ-05-1006/30.08.2017 г. на ДНСК, както и Удостоверение САГ17-КД00-846-1/26.06.2017 г., че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5 от ЗУТ, съгласно което цялата документация за строежа е представена за безсрочно съхранение на органа издал разрешението за строеж главният архитект на гр. София, а в необходимия обем на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Общината е следвало служебно да нанесе зоните на ограничение, документи, за които са предадени преди 12.03.2021 г. за строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, б. б и ж от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по аргумент от чл. 177 от ЗУТ. Касаторът посочва, че стоманеният навес, под който са монтирани кислородните бутилки не е отразен в кадастъра, тъй като няма качеството на самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, доколкото същият не е обособена част от сградата на болницата и няма самостоятелно функционално предназначение. Също така, предвид определението в § 1, т. 20 от ДР на ЗКИР, бутилковата инсталация за кислород следва да бъде нанесена, като зона на ограничение със затворен контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота или части от тях, за които е въведено ограничение в ползването или извършването на дейности. С разпоредбата на чл. 31а от ЗКИР е предвидено зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, да се отразяват в кадастъра и/или в специализираните карти и регистри по чл. 32. Към настоящия момент АГКК не поддържа специализирани карти, поради което зоната за ограничение, свързана с кислородните бутилки не е нанесена. В чл. 5, ал. 1, т. 9 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), в сила от 01.10.2021 г. е предвидено, че кадастралната карта следва да съдържа очертанията и номерата на зоните на ограничения. Съгласно § 8 от Наредбата до създаване на специализираните карти по чл. 32 и чл. 34 от ЗКИР: 1. в кадастралните планове, поддържани по реда на § 4, се отразяват и специализираните данни съгласно Глава втора от Наредба 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500; 2. кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения се поддържат по досегашния ред при спазване на изискванията за инструкция и условни знаци за изработване и поддържане на планове на подземни проводи и съоръжения от 1984 г. на Министерството на строителството и селищното устройство - Главно управление по геодезия, картография и кадастър; 3. общинската администрация издава удостоверение, че данните подлежащи на отразяване в плановете по т.1 и 2 са предоставени в необходимия вид и обем. Поради това, че стоманеният навес не подлежи на нанасяне в КККР, както и че съответната документация за болницата, вкл. и бутилковата инсталация за кислород е предадена на общината, не може да се приеме изводът на съда, че липсва нанасяне на бутилковата инсталация за кислород (в решението посочена като склад). Задължението да отрази зоните на ограничение е на общината, която поради забава е допуснала издаването на оспорената заповед, която не е съобразена със зоната на ограничения поради наличие на бутилкова инсталация за кислород. Позовава се на чл. 472 от Наредба Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съгласно който минималните разстояния от кислородни станции и станции за пълнене на кислородни бутилки със складове за пълни бутилки в тях, както и от самостоятелни открити и закрити складове за пълни бутилки до сгради, съоръжения и пътища, се определят съгласно таблица 44 от наредбата. В т. 4 буква а от Таблица 44, е предвидено независимо от капацитета на склада за пълни бутилки, минималното разстояние до жилищна сграда да е 50 m, а съгласно т. 4, буква б от Таблица 44 до сгради в които са разположени помещения за едновременно пребиваване на повече от 100 души, минималното разстояние е 100 m. Касаторът сочи, че в графичната част на проекта за изменение на ПУП липсва оразмеряване на отстоянията до регулационните граници, респективно съществуващото застрояване в съседните имоти, както и зоните на ограничение на отстояния от бутилкова инсталация за кислород , което е служебно известно на общината, и което лишава заинтересованите лица от възможност да защитят интересите си при установено със строителните правила и норми за устройство на територията. В нарушение на чл. 128, ал. 6 от ЗУТ не е извършено съгласуване на проекта за изменение на ПУП със специализираните органи като Регионалната здравна инспекция /по отношение на лечебното заведение, изградено в съседния имот/ и Службата за пожарна безопасност в защита на населението. Според касатора по отношение на промяната на предназначението на новообразувания имот, не се установяват настъпили промени в обществено-икономическите условия и устройствени промени по чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ, които да налагат промяна в предназначението на имота, предвиден с ПУП за озеленяване. Не са спазени изискванията за провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 127, ал. 1 от ЗУТ. В съдебно заседание се представлява от адв. Александрова. Оспорва представените от ответника доказателства становища на ДНСК, като неотносими, тъй като касаят тълкуване на закона. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от заинтересованата страна. Ответникът по касация главният архитект на Столична община, се представлява от юрисконсулт Златковска, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Сереметис, се представлява от адв. Константинова-Томова, и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. В писмен отговор посочва, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и същото е обосновано. Касационната жалба е основана на нови факти и доказателства, които не са представяни през първоинстанционния съд. За първи път с касационната жалба се твърди, че до сградата е изпълнена бутилкова инсталация за кислород, съгласно одобрен проект по част Медицински газове, съгласуван на 16.06.2015 г. от СО-НАГ. Въвеждат се твърдения за известни на административния орган факти - издадено Удостоверение САГ17-КД00-846-1/26.06.2017 г. което също за първи път е представено в касационната. Цитира съдебна практика на Върховния административен съд решение 2755/26.02.2014 г. по адм. д. 11227/2013 г., ВАС, четвърто отделение, съгласно което непълнотата на доказателствата, не е отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързано с нарушение на съдопроизводствените правила. Такова би било недопускане на допустимо доказателство, неправилно разпределение на доказателствената тежест и други, а не в резултат от процесуалното бездействие на страната. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК, не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания. Нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение (решение 3563/13.03.2014 г. по адм. д. 307/2014 г., ВАС, Петчленен състав и др.). Независимо от това, нововъведените от касатора факти и представените в тяхна подкрепа доказателства, не обосновават неправилност на обжалваното съдебно решение, нито незаконосъобразност на обжалваната заповед за одобрение на изменението на ПУП-ПРЗ за имота собственост на ответника по касация. Поддържа нищожност на представеното с касационната жалба писмо изх. СТ-2384-05-274/14.11.2022 г. на главен директор Главна дирекция Строителен контрол на ДНСК, тъй като е издадено от орган, който не разполага с правомощия по закон да извършва контрол за законосъобразност или да дава становища по законосъобразността на подробни устройствени планове и/или техни изменения, още по малко при наличие на висящо съдебно производство по обжалване на такъв акт. Неправилно касаторът твърди необоснованост на оспорения съдебен акт. АССГ е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на производството, като е обосновал решаващите си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. С допълнителна молба от 27.02.2023 г. до ВАС представя отговор на началника на ДНСК по запитване с вх. СТ-2384-15-789/08.12.2022 г. на ДНСК, обективиран в писмо изх. СТ-2384-05-782/16.12.2022 г. на ДНСК, видно от което издателят на представеното с касационната жалба писмо изх. СТ-2384-05-274/14.11.2022 г. на главен директор Главна дирекция Строителен контрол на ДНСК, не разполага възоснова на нормативен акт или заповед на Началника на ДНСК, с правомощия да извършва преценки по законосъобразност на подробни устройствени планове, или да издава указателни писма по изменение, одобрение или прилагане на ПУП. Представя писмена защита, в която излага доводи по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Решението е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. С оглед данните от СТЕ относно местоположението и разстоянията до съседните сгради на процесния склад за газови бутилки, представляващ бутилкова инсталация с издадено разрешение за ползване, първоинстанционният съд е следвало служебно да предприеме действия за установяване на правния статут на склада за кислородни бутилки , съответно отразява ли се той на нормативните изисквания за отстояния към съседни имоти и/или сгради, вкл. през улица. Като не е сторил това, направените изводи са при неизяснено от фактическа страна дело, съответно правните изводи са необосновани. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, засегната негативно от оспореното първоинстанционно решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване пред настоящата инстанция. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се преповтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Процесната заповед е издадена във връзка със заявление вх. САГ20-ГР00-272/07.02.2020 г. от М. Сереметис, с което е поискано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план (ПУП) изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) на УПИ V-1659 за озеленяване, спорт и отдих , в поземлен имот ПИ с идентификатор 68134.904.3317 по КККР, кв. 138, м. Кръстова вада , район Лозенец , което е разрешено със заповед РА50-641/18.08.2020 г. на главния архитект на Столична община. С писмо изх. САГ20-ГР00-272-/3//19.08.2020 г. заповедта е изпратена до заявителя и до кмета на район Лозенец за съобщаването й по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, съгласно който решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. С писмо вх. САГ20-ГР00-272-/4//21.09.2020 г. от район Лозенец са приложени доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Със заявление вх. САГ20-ГР00-272-/5//29.09.2020 г. е внесен проект за ПУП-ИПРЗ с искане за одобряването му. Към заявлението са приложени: съгласуване и изходни данни от Софийска вода АД по вх. ТУ-1574/13.04.2020 г.; съгласуван проект от Топлофикация София ЕАД по вх. СГ-472/23.03.2020 г.; съгласуван проект от ЧЕЗ Разпределение България АД от 26.03.2020 г., от Улично осветление ЕАД от 26.03.2020 г. и от Виваком БТК ЕАД от 02.04.2020 г. Представено е геодезическо заснемане и експертна оценка на съществуващата дървесна растителност съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗУЗСО, заверена от отдел БДПП на НАГ СО на дата 18.01.2021 г., с условие дървета с 2-6 да се компенсират в съотношение 1:3. С писмо изх. САГ20-ГР00-272-/6//10.11.2020 г. на заявителя са дадени указания за технически корекции на проекта, в съответствие с изискванията на Наредба 8/2001 г. на МРРБ, като коригираният проект е внесен със заявления вх. САГ20-ГР00-272-/7//30.11.2020 г. и вх. САГ20-ГР00-272-/8//29.12.2020 г. С писмо изх. САГ20-ГР00-272-/9//20.01.2021 г. проектът за ПУП- ИПРЗ е изпратен в район Лозенец за съобщаване на заинтересованите лица на основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. С писмо вх. САГ20-ГР00-272-/10//08.03.2021 г. проектът е върнат от район Лозенец след проведени процедури по съобщаване и с удостоверяване за получено възражение от ВИТА Инженеринг ЕООД собственик на УПИ III-1787 от кв. 138 относно новото предназначение на УПИ, отстоянията на новопредвидената сграда към регулационните граници и между съседни сгради, реализирани благоустройствени мероприятия в проектния имот за сметка на дружеството, както и засенчването на болничната сграда от юг. Проектът и възражението са разгледани на заседание на ОЕСУТ по протокол ЕС-Г-32/25.05.2021 г., т. 3 от дневния ред, възражението на лечебното заведение не е уважено, а са дадени служебно указания за корекция. Със заявление вх. САГ20-ГР00-272-/11//15.06.2021 г. е внесен коригираният проект по част ИПРЗ, който е разгледан от ОЕСУТ по протокол ЕС-Г-42/13.07.2021 г., т. 5 със служебни предложения: извадката и матриците да се прецизират по отношение на текст, шрифтове и линии; надписът отводнителен канал" да се измести в обхвата на УПИ III-1787, както е в плана за ИПЗ; в колонката забележка в таблицата с параметрите да се изпишат коректно площите на съответните части от имота, които попадат в различни устройствени зони на съответния ред с показателите за зоните; в извадката от действащия план да се означи отреждането за УПИ V-1569 за озеленяване, спорт и отдих и границата между различните устройствени зони; в таблицата на чертежа ИПЗ да се изпише проектната височина за зона Смф . Със заявление вх. САГ20-ГР00-272-/12//27.07.2021 г. е внесен коригиран проект. Служебно по преписката е установено съответствие на данните в приложения проект с наличните данни в информационната система на регулационните планове, поддържани от Столична община. Административният орган е счел, че по административната преписка са отстранени всички недостатъци и са изпълнени изискванията на отделите в Направление Архитектура и градоустройство на Столична община. При така установената фактическа обстановка, административният орган е приел, че искането за одобряване на проект за ПУП е направено от заинтересувано лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 във връзка с чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно от собственик на ПИ с идентификатор 68134.904.3317 по КККР съгласно представените документи за собственост и скица, издадена от СГКК, гр. София по действащия ПУП за местността, одобрен с решение 17 по протокол 14/24.07.2000 г. на СОС, решение 45 по протокол 24 от 30.03.2001 г. на СОС и решение 147 по протокол 40 от 18.07.2002 г. на СОС за явна фактическа грешка. Кадастралната карта на район Лозенец е одобрена със заповед РД18-739/ 21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед РД18-3278/27.03.2019 г. на началника на СГКК, съгласно приложена в преписката комбинирана скица по чл.16, ал.3 от ЗКИР. В мотивите на заповедта е посочено, че ПУП-ИПРЗ съответства на отразяването и предвиждането за имота в КККР. В мотивите на процесната заповед е посочено също, че с проекта за ПУП-ИПР е налице основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с ал. 2 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, а именно в случая - одобряване на кадастралната карта за територията, при които е бил съставен планът, а съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, когато е налице съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, и относно промяната в предназначението и отреждането на имота. Органът е приел за допустимо изменението на ПУП, с оглед § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗУЗСО. В случая административният орган е преценил, че е налице хипотезата на посочената разпоредба, тъй като имотът предмет на ПУП-ИПРЗ според действащия Общ устройствен план одобрен с решение 960 от 16.12.2009 г. на Министерски съвет, попада в следните две устройствени зони Жс жилищно устройствена зона със средно етажно застрояване и Смф Смесено функционална зона , т. е. имотът съгласно действащия към момента на издаване на заповедта ОУП, въпреки приетото му с предходен ПУП /с решенията на СОС, посочени по-горе/ отреждане за озеленяване, спорт и отдих , не попада в устройствени зони по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУЗСО, наречени общо Зелена система , обратно на твърдяното от касатора. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗУЗСО, цитиран в § 28, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУЗСО, зелената система обхваща следните устройствени зони и самостоятелни терени: 1. устройствена зона на градски паркове и градини; 2. самостоятелни терени за локални градини и озеленяване; 3. самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути; 4. самостоятелни терени за специални зелени площи (зоопаркове, ботанически градини, мемориални, етнографски, балнеоложки обекти и други); 5. самостоятелни терени за гробищни паркове; 6. горски устройствени зони и терени; 7. самостоятелни терени за декоративни разсадници; 8. озеленени площи за широко обществено ползване в жилищните комплекси; 9. терени за бази на зелената система; 10. природни резервати; 11. природни паркове; 12. защитени местности и природни забележителности. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗУЗСО в зелената система се включват и Природен парк "Витоша", както и парковете, лесопарковете и горите в оградните на Софийското поле планини - Лозенска, Люлин, Плана и Стара планина, в административно-териториалните граници на Столичната община. Разпоредбата на § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО визира хипотеза, която е специална по отношение на общите разпоредби относно промяна на предназначението на имоти предвидени за озеленяване по ЗУТ, поради което към нея не са приложими общите правила за промяна предназначението на устройствените зони и поземлените имоти. Респективно, не е необходимо изискуемото по чл. 121 или чл. 127 от ЗУТ предварително обществено обсъждане. С оглед на това, направените възражения от касатора в тази насока са неоснователни. От събраните по делото доказателства и съдебно-техническа експертиза е установено по безспорен начин, че УПИ V-1659 - "за озеленяване, спорт и отдих" попада в устройствени зони "Жс" /жилищна зона с преобладаващо средно застрояване/ и Смф /Смесено функционално предназначение/ по ОУП на Столична община - т. 3 и т. 12 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Това налага извода, че процесният УПИ с промененото съгласно обжалваната заповед предназначение не попада в зелената система на Столична община и в приложното поле на чл. 10, ал. 2-3 от ЗУЗСО. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗУЗСО, Общият устройствен план на Столичната община обхваща територията на градския и на околоградския район. Графичната част на плана се изработва в мащаб 1:10 000 за градския район и в мащаб 1:25 000 за околоградския район. Според чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за устройството и застрояването на територията на Столичната община съгласно приложението. С правилата и нормативите за прилагане на плана се определят устройственото и функционалното предназначение, ограниченията при застрояването и показателите за застрояване на отделните видове територии, устройствени зони и самостоятелни терени. По т. 3 от приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, е предвидена Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване Жс, представляваща: Устройствени зони с преобладаващо жилищно застрояване с височина до 15 м. Мин. 50 % от озеленената площ е с висока дървесна растителност. Показателите от долния ред в таблицата приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, се отнасят за околоградския район, като минималните стойности се прилагат за предвидените разширения на населените места. По т. 12 е предвидена Смф Смесена многофункционална зона , предимно за комплексните центрове по главните градски булеварди. Мин. 25 % от озеленената площ е с висока дървесна растителност. Поради това промененото предназначение на УПИ V-1659 съответно новопредвиденият УПИ V-3317 за жс, оо, офиси, магазини, пг" отговаря на допустимите за устройствени зони "Жс" и Смф дейности по ОУП на Столична община. Настоящата инстанция споделя доводите, посочени от ответниците по касация, изложени и от първоинстанционния съд, че процесният имот не е част от зелената система и не попада в устройствена зона, в която озеленяването да е несъвместимо със застрояването. В тази насока са и измененията на ЗУЗСО, ДВ бр. 31, 10.04.2018 г. С § 28 ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО се предвиди, че влезлите в сила или одобрените до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, с които поземлени имоти, попадащи в устройствени зони извън посочените в чл. 10, ал. 2 и 3, са предназначени за озеленени площи за широко обществено ползване, могат да се изменят, ако не са приложени, за привеждането им в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план. Такава е и настоящата хипотеза. След като изменението на предназначението е допустимо съгласно предвиденото застрояване за съответната устройствена зона по ОУП на Столична община, то не противоречи на относимата материално правна норма. Като е приел аналогичен извод, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. В този смисъл са решение 2839 от 24.03.2022 г. по адм. д. 11062/2021 г., второ отделение на ВАС, решение 5275 от 01.06.2022 г. по адм. д. 971/2022 г., второ отделение на ВАС. След подробен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, административният съд е приел, че са спазени изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗУТ, чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, тъй като е установено, че по действащия ОУП, процесният имот попада в устройствена зона "Жс" и Смф , няма реализирано мероприятието по предходен ПУП, имотът не попада в междублоково пространство и не са достигнати минимално изискуемите прагове на озеленяване. Съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗУТ, общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. С оглед на тези разпоредби, процесната заповед отговаря и на целта на закона, тъй като привежда чрез приетото изменение на ПУП-ИПРЗ, подробния устройствен план за процесния имот в съответствие с приетия през 2009 г. Общ устройствен план. Правилен е изводът на АССГ, че със заповедта е съобразено наличието на основание за процедиране на изменение на ПУП-ПР и ПЗ. Действащият план за регулация и застрояване преди изменението е приет преди приемането на Общия устройствен план на София с решение 960/16.12.2009 г. и преди одобряване и влизане в сила на КККР, регулационният план, за който е предхождащ КККР /регулационен план от 2000 г., съответно 2002 г. и КККР от 2017 г., съответно 2019 г./, което е предпоставка за изменение на посоченото правно основание - изменение на обществено икономическите условия. Налице е и другото визирано основание - това на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, доколкото предмет на разработката е само имотът на заявителя по преписката. Правилно съдът е приел за неоснователни изложените в жалбата съображения, тъй като урегулирането на имот в съответствие с ОУП /предходен на действащия ПУП преди изменението/ и наличието на одобрена КККР в последващ момент на одобряването на съответната регулация, е предпоставка за приложение на нормата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ като основание за процедиране на изменение. Не може да се приеме, че са налице безспорни и конкретни доказателства относно прилагането по отношение на процесния имот на влезлия в сила ПУП преди процесното изменение за озеленяване, спорт и отдих . При направеният от вещото лице оглед на място, експертизата установява, че нов УПИ V-3317 от кв. 138 в по-голямата си част се използва като склад и паркинг за техника, която обслужва строеж в съседен имот, и в тази си част към момента няма озеленяване. /Приложение 1/. Единствено в северната част на нов УПИ V-3317 от кв. 138 /зоната успоредна на улица с осови точки 14 и 658/ има тревна площ и 4 дървета /Приложение 2/. По въпрос 1 от поставените с допълнителна молба от 12.04.2022 г. от заинтересованата страна, е посочено, че в имота - предмет на плана, има частично озеленени площи в северната част на нов УПИ V-3317 /зоната успоредна на улицата с осови точки 14 и 658/ и 4 дървета. Съобразно компетентността на експертизата това са 2 тополи, 1 ясен и 1 върба. Експертизата не е дала категоричен отговор на въпроса кога е извършено озеленяването. Видимо тополите са на около 20 години, изхождайки от височината им. Не е установено наличие на одобрена проектна документация в архива на НАГ. Поради това, не се доказва по неоспорим начин твърдението в касационната жалба, че отреждането за озеленяване е било реализирано в имота. Видно от представен на л. 78-79 по адм. д. 1008/2022 г. Протокол ЕС-Г-32/25.05.2021 г. от заседание на ОЕСУТ Столична община, на което е разгледано възражение вх. РАЦ20-АП00-96/8//26.02.2021 г. от Вита Инженеринг ЕООД срещу проекта за ПУП- ИПРЗ, ОЕСУТ е приел същото за неоснователно. Във връзка с изменението на плана за регулация е цитирано становището на кмета на район Лозенец , в което е посочено, че не са проведени процедурите по отчуждаване и не са реализирани мероприятията по озеленяване в имота. Предвид тези обстоятелства, според ОЕСУТ на основание § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО и чл. 10, ал. 4 от ЗУЗСО, изменението на плана за регулация на УПИ V-1659 за озеленяване, спорт и отдих е допустимо. Въз основа на представените по делото доказателства, заключението на СТЕ първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователни твърденията, че приетият план в частта си ПЗ не противоречи на нормите на ЗУТ, определящи изискванията за отстояния между предвидените сгради и регулационните граници, както и спрямо сградите в съседните имоти. В процесната заповед е посочено, че с проекта за изменение на плана за застрояване в новообразувания имот УПИ V-3317 от кв. 138 се предвижда: изграждането на нова 5-етажна жилищна сграда, разположена свободно, средно по характер застрояване с Н< 15,0 м. /М/Г +0/; 2-етажна нежилищна сграда, разположена свободно, ниско застрояване с Н=8,0 м /М/Г+0/. Административният орган е посочил в заповедта, че по отношение на жилищната сграда проектът е изработен при спазване на изискването на чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗУТ за спазване на разстоянията от основното застрояване до вътрешните регулационни граници на новия УПИ, на чл. 32 от ЗУТ за разстоянията между сградите от основното застрояване през улица и през дъно, на чл. 31, ал. 4 и 5 от ЗУТ по отношение на разстоянието между основното застрояване през страничните регулационни граници към съседните УПИ и дълбочината на основното застрояване, както и чл. 33 от ЗУТ, относно разстоянието между сградите на основното застрояване. По отношение на нежилищната сграда, проектът е изработен при спазване изискването на чл. 35 ал. 2 от ЗУТ за изискващите се разстояния към вътрешните граници на УПИ. Според заключението на СТЕ - въпрос 2, с оспорения план са предвидените сгради - с ниско застрояване, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, разположена в северната част на новопредвидения УПИ V-3317 от кв. 138 и сграда със средно застрояване съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, разположена в южната част от имота. Графичната част към оспорената заповед е приложена по делото /стр. 55/. Устройственият план е в мащаб 1:1000, което води до съответните грешки при измерване, а според експертизата не е коректно да се измерват разстояния от устройствени планове, предвид тяхното предназначение. За пълнота на експертизата е сканирано представеното към делото копие страница 55 и са измерени отстояния. /Приложение 3/. Новопредвидената сграда с ниско застрояване, разположена в северната част на УПИ V-331 от кв. 138 е разположена на 11.08 м от съществуващата сграда в УПИ III-1787 за болница, хотел и офиси и на 4,60 м от имотната граница между новопредвиден УПИ V-3317 от кв. 138 и УПИ III-1787. Тази сграда е предвидена за нежилищна - /първи етаж - магазини и/или гаражи, втория етаж - офиси/, съгласно § 5, т. 29 и т. 29а от ЗУТ. Нормативно изискваните отстояния за новопредвидената сграда с ниско застрояване /нежилищна/ към вътрешна граница на имот е 3.0 м, съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗУТ. Новопредвидената сграда със средно застрояване е разположена в южната част на УПИ V-3317, като е разположена на 12,25 м от съществуващата сграда в УПИ III-1787 за болница, хотел и офиси и на 6.02 метра в най-близката си част от имотната граница между ново предвиден УПИ V-3317 и УПИ III-1787. Тази сграда е предвидена жилищна - 5 етажа, 1 етаж гаражи и/или офиси и 4 жилищни етажа съгласно § 5, т. 29 от ЗУТ. Нормативно изискваните отстояния за новопредвидената сграда със средно застрояване жилищна към страничната регулационна линия е минимум 5,0 м, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /минимум 1/3 от височината на сградата/ - 1/3 * 15.0 м = на минимум 5,0 м. Нормативно изискуемото разстояние на съществуващата сграда в УПИ III-1787 нежилищна сграда съгласно § 5, т. 29 и т. 29а от ЗУТ е минимум 3 м съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗУТ, разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради. В тази връзка, съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗУТ, разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни УПИ е сборът от изискващите се разстояния на всяка от сградите до границата между имотите /нормативно за сградата в УПИ III-1787 3,0 м и нормативно за новопредвидената сграда в УПИ V-3317 - 5,0 м или 3.0 + 5.0 = 8,0 м или по-малко от 12.25 м/. Според експертизата, в случай, че се приеме, че на основание чл. 35, ал. 1 от ЗУТ нормативното отстояние за съществуващата сграда в УПИ III-1787 - е 6 м, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и нормативно за новопредвидената сграда в УПИ V-3317 е 5 м, то 6,0 м +5,0 м =11,0 м <12.25 м. СТЕ посочва, че съществува и още една хипотеза да се приеме, че новопредвидената сграда в УПИ V-3317 трябва да е в изпълнение на разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ 6,0 м към дъно на имот и съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ, отстоянието между двете сгради е 1.5 пъти височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока - новопредвидената (1,5х15,0м=22,50 м + 1,50 м /разлика в нивата/ = 24,00 м). В конкретния случай е приложима и разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗУТ, т. е. височината на засенчващата сграда се намалява с височината на нежилищните етажи на засенчената сграда. Тъй като тя цялата е нежилищна и е по-висока, се получава отрицателно нормативно разстояние между двете сгради, което е невъзможно и в този случай се ползват другите ограничения спрямо имотните граници. Вещото лице е посочило, че разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, за дълбочина на застрояването, е спазена, като малкото отклонение при измерването от копие на плана в М 1:1000, експертизата е отдала на точност на измерването. При норма 16,0 м е измерено 16,11 м и увеличено отстояние след шестнадесетия метър, при норма 2,0 м е измерено 1,98 м. Въз основа на така изложеното, СТЕ е направила заключението, че са спазени изискванията на чл. 31 и чл. 32 от ЗУТ. По въпрос 3 - относно засенчването между сградите, СТЕ е отговорила, че засенчващата сграда се определя от разположението на двете здания една спрямо друга, при спазване на § 5, т. 28 от ДР на ЗУТ, за степенуване на географските посоки. Съгласно тази разпоредба, разположение на жилищна сграда откъм по-благоприятната посока за ослънчаване" е разположението на сградата при определяне на разстоянията до съседни сгради, което съответства на следната степенуваност на географските посоки: юг; югоизток и югозапад; изток; запад; североизток и северозапад; север. При разположение, междинно на тези посоки, се приема по-близката географска посока. Според СТЕ, новопредвидените сгради в нов УПИ V-3317 са разположени от по-благоприятната за ослънчаване посока спрямо съществуващата сграда в УПИ III-1787 - сградата с ниско застрояване от изток и сградата със средно застрояване от юг. СТЕ посочва, че ослънчаването /засенчването/ се гарантира със спазването на нормативните отстояния при застрояването в отделните имоти съобразно функционалното предназначение на сградите. При спазване на нормативните отстояния се счита, че осветеността е спазена и няма дефиниция за засенчване . На въпрос 2 от допълнително поставените е отговорено, че при направения оглед е установено, че нов УПИ V-3317 е разположен по-високо от УПИ III-1787, средно с около 1,0-1,5 м, измерено при южната фасада на съществуващата сграда в УПИ III-1787. С оглед така изложеното, в заключението и извода за спазване на нормативните изисквания относно отстоянията на процесните новопредвидени сгради от съществуващите в съседните имоти, доводи за намалени отстояния в касационната жалба, са неоснователни. На въпрос 4 - относно предназначението на новопредвидените сгради и дали същото отговаря на предвижданията на ОУП, СТЕ е посочила, че съгласно Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, жилищните устройствени зони се застрояват предимно с жилищни сгради, като е допустимо да се изграждат и административни и делови сгради, хотели, научни и учебни заведения, обекти на социалната инфраструктура, културата, търговията, услугите, подземни и етажни паркинги и гараж, търговско-складови и безвредни производства, обекти на инженерната инфраструктура и други, при спазване на устройствените параметри за плътност, интензивност и минимална озелененост за съответната жилищна зона, като процентно съотношението не е определено. В случая новопредвидената нежилищна сграда попада в Смф зона по ОУП за София, а жилищната сграда в Жс зона. Вещото лице в отговора по въпрос 5 е посочило, че съгласно чл. 104 от ЗУТ Общият устройствен план е основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища, а съгласно чл. 108 от ЗУТ, подробният устройствен план конкретизира устройството и застрояването, като съгласно чл. 4, ал. 6 от Наредба 7 се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот. Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на плана от по горна степен съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗУТ и в тази връзка с ПУП не може да се променят предвижданията на ОУП за тази територия. Според заключението, съгласно действащия ОУП новопредвиденият имот попада в 2 зони Смф /Смесена многофункционална зона/ и в по-голямата си част в зона Жс /Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване/, и отговаря напълно на предвижданията на оспорения план /Приложение 4/. Въз основа на това заключение се опровергава и твърдението в жалбата за несъответствие на приетото ПУП-ИПРЗ с действащия ОУП. Предвид така изложеното, е основателно възражението на ответника по касация Сереметис, че по отношение имота му е приложима хипотезата по чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ, а не чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ, както твърди касаторът. Съгласно чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ, не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. Според чл. 65а, ал. 2 от ЗУТ, не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В разпоредбата на чл. 62а, ал. 3 от ЗУТ е предвидено, че промяната на предназначението на територии и поземлени имоти по ал. 2 се разрешава след обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 127, ал. 1, от: 1. Министерския съвет по предложение на областния управител - за държавните имоти; 2. общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците - в останалите случаи. Съгласно чл. 62а, ал. 4 от ЗУТ, алинеи 2 и 3 не се прилагат при промяна на предназначението на имоти и части от тях, предвидени в подробните устройствени планове за озеленени площи, които не са реализирани в населените места с население до 10 000 жители. В тези случаи промяната на предназначението се извършва по реда на глава седма, раздел IV. Съгласно чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ, освен в случаите по ал. 2 предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, може да се променя с нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно образувание, ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени нормативите за озеленени площи. По отношение на възражението в касационната жалба относно инсталацията за кислородни бутилки и представените пред касационната инстанция доказателства относно тази инсталация, следва да се отбележи, че тези доказателства са били налични и е следвало да се представят пред административния орган в хода на производството по издаване на процесната заповед, ведно с подаденото от касатора възражение срещу проекта за ПУП. Освен това касаторът е имал възможност да ги представи и при подаване на жалбата срещу административния акт пред първоинстанционния съд, при назначаване и приемане на СТЕ, с оглед направените от него възражения. На касатора е дадена възможност да защити правата и интересите си, като е уведомен надлежно за образуваното производство по издаване на процесната заповед, както и в хода на първоинстанционното производство. Представянето им едва в хода на касационното ограничава правото на равнопоставеност на страните по делото и пълноценното им участие в съдебния процес. Дори да се приеме обаче, че доказателствата следва да бъдат допуснати, с оглед изясняване на обективната фактическа обстановка във връзка с правния спор и постановяване на правилни фактически и правни изводи, с оглед заключението на СТЕ и поясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание, приобщените писмени доказателства, вкл. снимковия материал към СТЕ, не се установява твърдяното от касатора нарушение във връзка с изискването на чл. 472 от Наредба Iз-1971 от 2009 г. за отстояние на проектираните жилищна и нежилищна сгради в процесния имот, съобразно бутилковата инсталация за кислород , находяща се до сградата на касатора. Съгласно заключението на СТЕ по въпрос 3 от допълнителната молба от 12.04.2022 г., норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения (публ. БСА, бр.7 от 1987 г.) утвърдени със заповед РД-02.14-260 от 1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство към Министерски съвет и министъра на народното здраве, съгласно указания на МРРБ, са недействащи поради отпаднало основание за тяхното издаване от датата на влизане в сила (20.04.2016 г.) на Наредба РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата, и са неприложими в конкретния случай. В отговора на въпрос 4 от допълнителните въпроси към СТЕ, се посочва, че складът за кислородни бутилки е разположен в югоизточния ъгъл на изградената болница в УПИ III-1787 за болница, хотел, офиси с ширина около 1,5 м и представлява оградена с мрежа зона до сградата на болницата /Приложение 5/. В оспорения план - склад и редуцираща група за кислородни бутилки, не е показано разстоянието от този склад до новопредвидената сграда с ниско застрояване, разположена в северната част на УПИ V-3317, което е около 9.50 м, а до новопредвидената сграда със средно застрояване в УПИ V-3317 - жилищната сграда е 14.23 м, измерено графично. По отношение спазването на противопожарните норми, в които са дефинирани специфичните изисквания за отстояния от складове и производства с различна степен на пожароопасност, експертизата счита, че този въпрос е предмет на следваща фаза на проектиране - инвестиционен проект, а не на устройственото планиране. В съдебно заседание вещото лице е дало пояснения, че е запознат с изискванията на противопожарната наредба, но тъй като сградата склад за бутилки, не е нанесена в кадастралната карта, тя не е предмет на градоустройството. Посочва, че отстоянията се съобразяват с инвестиционния проект, а критериите за определяне на отстоянията са много различни. Има много норми, при които се спазват само относимите към конкретния случай части. Вещото лице посочва, че: ..там където се съхраняват кислородните бутилки, не е сграда и не е предмет на устройствено планиране. Може да се напише това, което е допустимо за съответната устройствена зона и с инвестиционния проект се осигуряват всички условия за санитарна хигиена, противопожарна безопасност и екологични норми. Нормата за спазване на 50 м отстояние от всяка сграда, трябва да бъде приложена с инвестиционния проект, от специалисти по противопожарна безопасност, които могат да го определят. Въз основа на одобрения ПУП-ИПРЗ, общината издава виза за проектиране. Инвестиционният проект се съобразява с влязло в сила градоустройство, като съобрази противопожарните норми. Градоустройственият план /ОУП и ПУП/ осигурява минималните изисквания, които трябва да бъдат съобразени и след това да се съобразят и всички останали изисквания. . Съгласно разпоредбата на чл. 472, ал. 1 от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, находяща се в Раздел VIII Кислородни станции и уредби от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 от Глава Втора Изисквания към обекти с повишена пожарна опасност , минималните разстояния от кислородни станции и станции за пълнене на кислородни бутилки със складове за пълни бутилки в тях, както и от самостоятелни открити и закрити складове за пълни бутилки до сгради, съоръжения и пътища се определят съгласно таблица 44. В т.4 от тази таблица е отразено, че независимо от капацитета на склада до: а) жилищни сгради отстоянието следва да е минимум 50 метра, до б) сгради, в които са разположени помещения за едновременно пребиваване на повече от 100 души, трябва да е минимум 100 метра. Следва да се вземе предвид, че систематичното място на разпоредбата е в раздел, касаещ проектирането на кислородни станции. Съгласно чл. 468, ал. 1 от същия раздел, кислородните станции се проектират на открито или като едноетажни самостоятелни сгради от I и II степен на огнеустойчивост и се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5Д. При определяне на максимално допустимите застроени площи между брандмауерите и на разстоянието от кислородните станции до съседни строежи кислородните станции се приравняват към категория по пожарна опасност Ф5Б. Съгласно чл. 468, ал. 2 от Наредбата, се разрешава проектирането на кислородни станции с производителност до 60 m3/h в едноетажни сгради от I и II степен на огнеустойчивост с производства от категории Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, при условие че станциите са предвидени на външни стени. Кислородните станции се отделят от останалите помещения с плътни стени, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с изходи навън. Цитираните разпоредби поставят изисквания към проектирането, разрешаването на строителството и изграждането на инсталациите, т. е. следвало е тези разстояния да бъдат взети предвид по отношение на инсталацията за медицински газове на касатора. При преглед на представените пред касационната инстанция доказателства, не се установява предвиждане и спазване на тези изисквания относно долепения до фасадата на сградата навес за съхранение на бутилки, които са на отстояния от границите на съседните имоти далеч под посочените в чл. 472 от Наредбата. Следва да се отбележи, че в приложените пред касационната инстанция писмени доказателства относно бутилковата инсталация за медицински газове, на л. 17 от Протокола за установяване на годността за ползване на строеж Лечебно заведение за болнична помощ МБАЛ Вита Първи етап /л. 23 по адм. д. 11761/2022 г./ е описана Системата за медицински газове на лечебното заведение, която осигурява захранване с кислород, сгъстен въздух, райски газ и вакуум. В описанието е посочено, че медицинските газове се доставят чрез транспортируеми, подменящи се стандартизирани бутилки, които се свързват към присъединителната арматура на съответното табло. Външните бутилки са монтирани под стоманен навес на източната фасада, осигуряващ защита от атмосферни влияния и неконтролиран достъп. На л. 49 и сл. по адм. д. 11761/2022 г. е представен Технически проект, Част Инсталации за медицински газове. В обяснителната записка в текстови и табличен вид се съдържа описание на вътрешната инсталация за медицински газове, в таблица описание на оборудването и количествените стойности, където липсва описание на външния склад /навес/ за бутилки, долепен до стената на болницата и специални изисквания към неговото местоположение и респ. изискване за съобразяване на чл. 472 от Наредба Iз-1971/29.10.2009 г. на МРРБ във връзка с отстоянията от жилищни и нежилищни сгради съгласно т. 4 и др. от Таблица 44 към същия член - не се посочват. В двете приложени становища за пожарна безопасност също не се цитира това изискване. С оглед на това, не се приема за основателно и доказано по безспорен начин твърдението в касационната жалба, че именно тази разпоредба, с тези изисквания е относима и приложима към процесния проект за ПУП-ИПРЗ за съседния на лечебното заведение имот. С Наредба Iз-1971/29.10.2009г. на МРРБ се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при: 1. планирането и застрояването на урбанизираните територии; 2. застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии, в т.ч. крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.; 3. проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане; 4. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или промяна на предназначението на обект или на част от него, както и при извършване на строителни и монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ ЗУТ; 5. поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности по чл.56 ЗУТ, с изключение на преместваемите обекти с гъвкаво покритие, изискванията за които са определени в Наредба 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че същата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите съгласно чл. 169 от ЗУТ, както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация. Отделно и независимо от регламентацията на техническите правила и норми въобще, и за осигуряване на безопасността при пожар при планирането и застрояването на териториите, проектирането и изпълнението на строежите, е приета и Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Наредбата от 2014 г. регламентира правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите и на основание чл. 2 от нея е приложима спрямо всички видове обекти независимо от вида собственост. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата от 2014 г., обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. В аналогичен смисъл - решение 9082 от 11.07.2017 г. по адм. д. 2340/2017 г., пето отд. на ВАС. Предвид изложеното и цитираните разпоредби, не се установява визираното в касационната жалба оплакване за несъобразяване на изискването по чл. 472 от Наредбата при приемане на процесната заповед за ПУП-ИПРЗ, като основание за незаконосъобразност на приетия ПУП-ИПРЗ. Предвид изложените съображения, оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответниците по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, а на М. Сереметис - 1080 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид обема на извършените процесуални действия от защитника и фактическата и правна сложност на делото. Освен изложеното, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Закона за устройство на територията, възнаграждението е 1250 лева, т. е. нормативно предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е над поискания от ответника размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,