Решение № 15699 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3392/2019 г.

от 04.05.2018 г. на Кмета на СО – район "Възраждане", с което на основание чл. 223, ал. 1, т. 9 от ЗУТ е разпоредено на "БКС - Център" АД в 30 дневен срок да внесе в СО – район "Възраждане" за съгласуване проект по част план за безопасност и здраве за обезопасяване на три сгради – масивна двуетажна сграда, дърводелска работилница на два етажа и метална барака – производствен сград на един етаж, намиращи се последователно в ПИ № 9 и ПИ № 7, кв. 159 а, м. "Зона Б - 4" по плана на гр. София, разположени в западната част на УПИ II –а църква и озеленяване, и до регулационната граница на ДГ № 1. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на компетентност и предпоставки по чл. 223, ал. 1, т. 9 от ЗУТ за издаване на оспореното разпореждане. Твърди освен това, че разпореждането не представлява индивидуален административен акта по смисъла на чл. 21 от АПК, а е покана до адресата сам да извърши укрепителните работи и не съдържа властническо волеизявление скрепено със санкция, което да създава права и задължения на жалбоподателя. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "БКС - Център" АД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил по жалбата на "БКС - Център" АД (в несъстоятелност) разпореждане, обективирано в писмо изх. № РВЕ18 – У321 – 54

от 04.05.2018 г. на Кмета на СО – район "Възраждане", с което на основание чл. 223, ал. 1, т. 9 от ЗУТ е разпоредено на "БКС - Център" АД в 30 дневен срок да внесе в СО – район "Възраждане" за съгласуване проект по част план за безопасност и здраве за обезопасяване на три сгради – масивна двуетажна сграда, дърводелска работилница на два етажа и метална барака – производствен сград на един етаж, намиращи се последователно в ПИ № 9 и ПИ № 7, кв. 159 а, м. "Зона Б - 4" по плана на гр. София, разположени в западната част на УПИ II –а църква и озеленяване, и до регулационната граница на ДГ № 1. Приел е, че при издаване на разпореждането са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и не се установяват материално правните предпоставки по чл. 223, ал. 1, т. 9 от ЗУТ за издаване на разпореждането. Приел е, че материалния обхват на компетентността на кмета на района да издава разпореждания от категорията на оспорените обхваща строежите от четвърта и пета категория, а в настоящия случай поради липсата на съставен костативен протокол за състоянието на строежите, представляващо само по себе си нарушение, не е установено от коя категория за строежите, предмет на разпореждането. Приел е, че няма открита строителна площадка по реда на чл. 156б и чл. 157 от ЗУТ, в които случаи следва да се изготвя план за безопасност и здраве. Приел е, че не са налице предпоставките по чл. 223, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, тъй като административният орган може да предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други, на на строежи и части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им, а в конкретния случай не са налице строежи, които да са спряни или да е забранено ползването им. Най – накрая за пълнота е посочил, че за административния орган е налице възможността след като удостовери състоянието на сградите да издаде заповед на собственика, с която го задължава да извърши в определен срок ремонтни и възстановителни работи за подобряване и заздравяване на строежите по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Поради липсата на материално правните предпоставки за издаване на разпореждането е приел същото за незаконосъобразно и го е отменил. Оспореното решение е правилно. На първо място е неоснователно възражението на касатора, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното разпореждане не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Това така, тъй като този въпрос е разрешен с влезнало в сила определение № 14962 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14096/2018 г., с което е прието, че оспореното разпореждане съдържа властническо волеизявление вменяващо задължения на адресата си. Правилно АССГ е приел, че оспореното разпореждане е издадено при допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените и при липса на материално правните предпоставки по чл. 223, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. Правилно съдът е посочил, че са допуснати нарушения, включително липса на съставен констативен протокол установяващ състоянието на строежите и непозволяващ да бъде установено от коя категория са те, препятстващо пък установяването досежно материалната компетентост на органа, издал разпореждането. Това от своя страна се отразя и на правото на защита на адресата на разпореждането. Правилен е и извода на съда, че тъй като не се установява открита строителна площадка, са неприложими разпоредбите на чл. 156б и чл. 157 от ЗУТ, в които случаи е задължително изработването на план за безопасност и здраве. Правилен е и извода на съда, че не са налице материално правните предпоставки за издаване на разпореждането по чл. 223, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, тъй като посочената разпоредба предвижда, че кета на общината или района може за строежите от четвърта, пета и шеста категория да "предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им". Правилен е извода на съда, че тези правомощия кметът на района има по отношение на строежи, които са спрени или е спряно действието на строителните им книжа или строежи, за които е забранено ползването им. Като целта на мярката е при спиране на строителството или забрана ползването на строежи в периода на спирането или забрана на ползването да се предотврати възможността за настъпване на аварии или щети. В настоящия случай не е налице тази предпоставка, тъй като не се нито твърди, нито установява да е налице втората предпоставка, а именно строежите да са спрени или да е забранено ползването им. Най – накрая много правилно съдът е указал на административния орган, че в настоящия случай за него е налице възможността по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, а именно да задължи собственика в определен срок да извърши необходимите ремонтни и възстановителни работи за поправяне и заздравяване на строежите, доколкото се твърди, че същите не се поддържат в добро състояние, като именно това е редът за действие на административния орган. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответника в тази връзка макар и основателно като недоказано също не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени и заплатени реално разноски за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.