Решение № 11575 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2015 г.

Решение № 11575 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. С., чрез адв. Г. Н., срещу Решение № 109 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 261 по описа на Административен съд - Д. (АСДч) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от лицето иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000,00 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 545/2013 г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и Стефанов е осъден да заплати на ОД на МВР - Д. сума в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда, обективирани в обжалвания съдебен акт, конкретно относно приетата липса на настъпили вреди, пряка и непосредствена последица на отменения акт. За обосноваване на обратния извод касационният жалбоподател се позовава на събраните по делото гласни доказателства. Наред с това поддържа становище за необоснованост на направените изводи, че вредите от временно лишаване на Стефанов от възможност да управлява моторно превозно средство (МПС) не са последица от незаконосъобразното наказателно постановление, а от наложената му принудителна административна мярка. Твърди, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и не е обсъдил доводите му. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира присъждане на сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение № 74 от 30.05.2014 г., постановено по адм. д. № 152 по описа на АСДч за 2014 г. състав на АСДч е оставил без разглеждане предявения от Стефанов иск за осъждане на ОД на МВР - Д. да му заплати сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие наложена със Заповед № 545 от 25.03.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д., на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността", ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и производството по делото е прекратено в тази част. Наред с това, искът на Стефанов за осъждане на ОД на МВР - Д. да заплати сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие отменено Наказателно постановление № 545 от 29.03.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, е отхвърлен. В производство по чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Стефанов срещу посоченото съдебното решение, състав на Върховния административен съд, трето отделение го е отменил с Решение № 4897 от 30.04.2015 г., постановено по адм. д. № 9403 по описа на този съд за 2014 г. в частта, с която е отхвърлен искът на настоящия касационен жалбоподател за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв. от отменено Наказателно постановление № 545 от 29.03.2013 г., издадено от началник на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на АСДч. В останалата част, която има характер на определение, решението е оставено в сила. Обжалваното в настоящото производство Решение № 109 от 17.07.2015 г. по адм. д. № 261 по описа на АСДч за 2015 г. е постановено в производство по чл. 226 АПК. Съдът се е съобразил с дадените в отменителното решение на Върховния административен съд указания относно характера и вида на наказателното постановление като властнически акт на администрацията. Прието е за установено от първоинстанционния съд, че с Наказателно постановление с № 545 от 29.03.2013 г., издадено от началник на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д., за това, че на 23.03.2013 г. около 18,20 часа в гр. Д., по бул. "25-ти септември", Стефанов е управлявал лекия си автомобил под въздействието на алкохол, отчетен от измервателно устройство Алкотест-дрегер в размер на 0,54 промила, с което виновно бил нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1 от същия закон са му наложени административни наказания "глоба" в размер на 500,00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Това наказателно постановление е отменено от състав на Районен съд - Д. с Решение № 48 от 12.07.2013 г., постановено по нахд № 590/2013 г. по описа на същия съд. Решението е влязло в сила на 12.11.2013 г., когато е оставено в сила с Решение по кнахд № 704/2013 г. по описа на АСДч. Междувременно, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП на Стефанов е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността" с издаването на Заповед № 545/13 от 25.03.2013 г. от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д.. Оспорването срещу тази заповед е отхвърлено с Решение от 26.07.2013 г., постановено по адм. д. № 380/2013 г. по описа на АСДч, влязло в сила като необжалвано. В изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, свидетелството за управление на МПС е иззето. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция. Изложил е съображения, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - отмененото по съдебен ред наказателно постановление, индивидуализирано по - горе, а ОД на МВР - Д. е надлежен ответник. Според възприетото в мотивите на съдебното решение, твърдените неимуществени вреди вследствие невъзможността ищецът да управлява лекия си автомобил не са в резултат на отмененото наказателно постановление. Изложени са съображения, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между него и лишаването от правоуправление на МПС, тъй като отнемането на свидетелството за управление на МПС е в изпълнение на ПАМ, предприета със Заповед № 545 от 25.03.2013 г., която не е отменена по съответния ред. Претенцията за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, смут, предизвикани от неоснователността на наказателно постановление също е счетена за неоснователна от съда. Прието е, че Стефанов не е ангажирал никакви доказателства, въпреки двукратно даваните му указания в тази насока. Изложени са съображения, че от показанията на разпитаните свидетели не може да се изведе категоричен извод за настъпили душевни болки и страдания, вследствие от наказателното постановление, нито да се определи интензитета и продължителността на тези страдания, с оглед определяне справедлив размер на обезщетение съгласно изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Според съда от показанията на свидетелите може да се направи само извод, че ищецът е изпитал затруднения по-големи от обичайните за лицето, поради лишаването му от право на управлява МПС, което съобразно приетото от него не е в пряка причинно-следствена връзка с наказателното постановление. Като се е мотивирал, че за да подлежат на обезщетяване, неимуществените вреди във всички случаи трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, което в настоящия случай не е сторено, съдът е отхвърлил иска. Решението е правилно. Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е бил предявен от Стефанов иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ОД на МВР - Д. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 25.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата вследствие на отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 545 от 29.03.2013 г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д.. Вредите са индивидуализирани от Стефанов като такива, изразяващи се в предизвикан душевен смут и болка, както и накърняване на личностната самооценка поради неоснователността на обвинението; накърняване на доброто му име в обществото; неудобства, свързани с необходимостта да търси помощ от близки за услуги с техни автомобили, както и такива поради невъзможността да управлява МПС, което му било необходимо, за да обгрижва майка си като двукратно в седмицата я води на процедури в болницата и прегледи, да купува лекарства, продукти и за пренасяне на храна, а и във връзка с грижата за негов братовчед. Отнемането на свидетелството за управление направило много трудно полагането на обичайните грижи за негови близки и му причинило нечовешки усилия, за да съвместява задълженията си като използва обществен транспорт и душевна болка и страдание, че не може да осигури на майка си най-добрите грижи. Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на съдебното решение, предмет на проверка, за постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилни и обосновани на доказателствата по делото са направените от съда изводи, че наличието на претърпени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица на отмененото наказателно постановление е останало недоказано от С. В съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на исковата претенция доколкото неимуществените вреди следва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца. Показанията на разпитаните по делото свидетели още при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд са подлежали на преценка и след като в съответствие със съдопроизводствените правила е извършил такава, с основание съдът е приел, че въз основа на тях не може да се направи извод за настъпили душевни болки и страдания, както и да се установи интензитета и тяхната продължителност. Установените затруднения за лицето поради отнемане на свидетелството за управление не са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Без основание касационният жалбоподател поддържа необоснованост на изводите на съда, направени въз основа на събраните гласни доказателства. Разпитаният в съдебното заседание на 20.05.2014 г. свидетел Маринова установява, че в селото се разчуло, че С. няма кола и "...че я няма колата там на село и се движи без кола", от което не му било много добре. Имало подхвърляния в селото "Стефко, къде е тази кола... не се вижда". С. се затруднил в грижата за майка си, тъй като тя не може да върви по автобуси и пеша. С. Ш., разпитан в същото съдебно заседание, е установил, че всички знаели за отнемането на книжката, а С. не можел "...да приеме това". Отнемането предизвикало затруднения за него във връзка с грижата за болната му майка. Н. С. се подигравали така: "...и на тебе ли ти вземаха книжката", бил чул и думата "алкохолик". При съобразяване на така установеното от разпитаните свидетели, правилно първоинстанционният съд е приел, че изпитаните от Стефанов затруднения във връзка с отнемането на свидетелството за управление на МПС не са в пряка причинно следствена връзка с отмененото наказателно постановление, както и за невъзможността от показанията на свидетелите да се изведе извод за настъпили болки и страдания вследствие на приписаното с наказателното постановление нарушение. Съгласно чл. 74 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), систематичното място на който е в раздел IX, "Изпълнение на наказателните постановления и решения на съда", в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административнонаказващият орган, съответно съдът, предприема действие за привеждането му в изпълнение. В настоящия случай Наказателно постановление № 545/13 от 29.03.2013 г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Д., с което на Стефанов е наложена глоба в размер на 500,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) е отменено по съдебен ред. Доколкото не е била налице нито една от хипотезите на чл. 64 ЗАНН това наказателно постановление не е влязло в сила. Следователно по изрично предписание на закона не се предприемат действия за привеждането му в изпълнение. Изземането на свидетелството за управление на МПС на Стефанов е станало при условията на чл. 172, ал. 3 ЗДвП и е въз основа на издадената спрямо него преди наказателното постановление Заповед за прилагане на ПАМ № 545/2013 г. от 25.03.2013 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, оспорването срещу която е отхвърлено с влязло в сила Решение № 118 от 26.07.2013 г., постановено по адм. д. № 380 по описа на АСДч за 2013 г. Заповедта е издадена при съобразяване издадения акт за установяване на административно нарушение против Стефанов за това, че на 23.03.2013 г., около 18,20 ч. в гр. Д., на ул. "25 септември" като водач на МПС лек, с рег. № ТХ8135КХ е управлявал пътно превозно средство под въздействието на алкохол. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба срещу тази заповед за прилагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка. Същата е подлежала на незабавно изпълнение, като свидетелството за управление е иззето в съответствие с чл. 172, ал. 3 ЗДвП и върнато след изтичане на шестмесечния срок (на 23.09.2913 г.), тоест преди разрешаването на въпроса досежно законосъобразността на Наказателно постановление № 545/13 от 29.03.2013 г. с окончателното Решение № 503 от 12.11.2013 г., постановено по кнахд. № 704 по описа на АСДч за 2013 г., с което е оставено в сила Решение № 48 от 12.07.2013 г., постановено по нахд. № 590 по описа за Районен съд - Д. за 2013 г., с което е отменено посоченото наказателно постановление. При съобразяване на гореизложеното, показанията на свидетелите относно преживяванията на Стефанов и създадените за него неудобства са във връзка с изпълнението на посочената по - горе заповед за прилагане на ПАМ, а според настоящия състав казаното от свидетелката Маринова е относимо към последиците от Заповед за прилагане на ПАМ № 545/2013 от 25.03.2013 г., издадена от началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Д., във връзка с издадения акт за установяване на административно нарушение против Стефанов за това, че на 23.03.2013 г., около 18,20 ч. в гр. Д., на ул. "25 септември" като водач на МПС лек, с рег. № ТХ****КХ е управлявал пътно превозно средство под въздействието на алкохол, с която МПС на Стефанов е спряно от движение за тридесет дни (л. 33 от адм. д. № 152/2014 г.). Като е приел, че твърдените от Стефанов неимуществени вреди не са настъпили в резултат на отмененото наказателно постановление и не е налице пряка причинно-следствена връзка между тях, тъй като отнемането на свидетелството за управление на МПС е в изпълнение на ПАМ, предприета със Заповед № 545 от 25.03.2013 г., която не е отменена по съответния ред, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани на доказателствата по делото изводи, които като съответни на материалния закон се споделят от настоящия състав. Решението е постановено след обсъждане на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните, предвид което не е налице и твърдяното касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо, Върховният административен съд, състав на трето отделение