Решение № 2165 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2008 г.

Решение № 2165 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение № 260/18.03.2008 г. по ахд № 307/2007 г. на Административен съд - Пловдив, ХVIII състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 13001112/10.11.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пазарджик, потвърден с решение № 274/20.03.2007 г. на директор дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Арис - Илиана" ЕООД, гр. Пещера, е определен данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 1614, 20 лв., за 2002 г. - 311 841, 60 лв., за 2003 г. - 159 151, 60 лв. и съответните лихви за забава. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Арис - Илиана" ЕООД, гр. Пещера, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът, за да постанови обжалваното решение, е приел, че е безспорно установено, че жалбоподателят през процесните данъчни периоди е изкупувал диворастящи гъби от физически лица. Според данъчните органи добиването на диворастящи билки и плодове съгласно чл. 63 от ЗГ и чл. 99 от ППЗГ, представлява странично ползване на горите и земите от горския фонд и земеделските територии и е осъществяване на стопанска дейност. Същите са приели, че физическите лица, продали гъбите на жалбоподателя, са реализирали други доходи по смисъла на чл. 26, т. 7 ЗОДФЛ (отм.) - от случайни сделки, непосочени в чл. 12. Дружеството, изплатило сумите, е било длъжно, на основание чл. 40, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) да удържи и внесе 20% данък общ доход (ДОД) за сумите, превишаващи 100, 00 лв. за отчетната 2001 г. и в размер на 20 % за отчетните 2002 и 2003 година. Съдът е приел, че за дружеството не е съществувало задължение да удържи и внесе ДОД, тъй като доходите за физическите лица от продажба на движими вещи (каквито са гъбите), не са в категориите доходи, за които дружеството - платец следва да удържа данъка, тъй като не са включени в изчерпателното изброяване на чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че като краен резултат решението на съда е съобразено с приложимото материално право, но не споделя доводите му. Предвид събраните доказателства за средната изплатена сума на физическо лице за година - около 500 лева, формирана от многократни сделки, е видно, че става дума не за "случайни сделки" за физическите лица, а за стопанска дейност и за тях предвид системността на сделките и горецитираните разпоредби на чл. 63 ЗГ и чл. 99 от ППЗГ. Поради изложеното за физическите лица е неприложима нормата на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ - не става дума за "случайни сделки", а за хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.), към която препраща чл. 40, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) - а именно данъкът се определя и внася от получателите на доходите за непосочените в чл. 40, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) хипотези. С оглед на горното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства да е направил разноски за настоящата инстанция, поради което такива не могат да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение