Решение № 7687 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2010 г.

Решение № 7687 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на ОЕТ - Обединени енергийни търговци ООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. "Шипченска епопея" № 31, представлявано от управителя Ангел Божилов против т. 5.2, Раздел III от Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и енергия (Методиката), приета на осн. чл. 13, ал. 5 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) от ДКЕВР на 22.06.2009 г., изменена с протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР. По изложени доводи за липса на материална компетентност на органа, утвърдил Методиката - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК се иска прогласяването й за нищожна в оспорената част. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) оспорва жалбата. В депозираното по делото становище поддържа, че Методиката е приета на осн. чл. 35, ал. 5 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 13, ал. 5 от НРЦЕЕ по силата на изрична законова делегация и доводите за липса на компетентност от страна на регулаторния орган са неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е търговец и износител на електрическа енергия по силата на лиценз за търговия с електрическа енергия № Л-220-15/22.12.2006 г., издаден от ДКЕВР, поради което неговите права и законни интереси могат да бъдат засегнати при прилагането на обжалвания подзаконов нормативен акт, който определя добавка за зелена енергия и добавка за енергия от високоефективно комбинирано производство, която търговците на електрическа енергия следва да заплащат на "НЕК" АД за количествата енергия, предназначени за износ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните: От данните по делото се установява, че с т. 5.2, Раздел III от Методиката е определена добавка за зелена енергия и добавка за енергия от високоефективно комбинирано производство, която търговците на електрическа енергия следва да заплащат за количествата, предназначени за износ. Цитираната разпоредба регламентира общо правило за поведение, което се прилага към индивидуално неопределен кръг субекти и има нееднократно действие. Методиката е приета от ДКЕВР по силата на законова делегация на осн. чл. 35, ал. 5 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 13, ал. 5 от НРЦЕЕ и според легалното определение на чл. 1а от Закона за нормативните актове, представлява подзаконов нормативен акт. По делото е безспорно, че както първоначалната редакция на Методиката, така и измененията й, приети с протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР не са обнародвани в "Държавен вестник" от ДКЕВР, като орган, който ги е издал (арг. чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗНА и чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК). Чрез обнародването на нормативния акт, съдържащите се в него волеизявления се довеждат до знанието на правните субекти. То се явява елемент от предписаната в чл. 5, ал. 5 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 от ЗНА процедура по издаването на подзаконовите нормативни актове на държавните органи. Неизвършването му се явява съществено нарушение на цитираните процедурни правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Ето защо, необнародването в "Държавен вестник" на оспорения нормативен акт е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК - съществено са нарушени посочените по-горе административнопроизводствени правила по издаването му. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда целеното с неговото издаване правно действие и за това, ако бъде приложен преди да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание (при липсващо нормативно основание). Но приложеният необнародван подзаконов нормативен административен акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. За това, в този случай, допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му - липсата на обнародване - вече е особено съществено. Такъв подзаконов нормативен административен акт (необнародван, но приложен) е нищожен. По изложените съображения и на осн. чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение