Решение № 23 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 355/2011 г.

Решение № 23 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 355/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. О. -С. и Б. С. АД в н. -С. против решение № 377/14.07.2010 г. по гр. д. № 1875/2009 г. на Софийски АС в частта, с която се: 1.Отхвърлят по същество предявените от С. О. - С. против Б. С. АД в н. - С. обективно съединени искове по чл. 694 ТЗ за сумите 3 432 лв., 4 000 лв. и 4 800 000 лв., 2. Осъжда С. О. за разноски. С определение № 548/29.09.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението в обжалваната част. Като обуславящи изхода на делото са преценени правните въпроси за процесуалните права на синдика да представлява длъжник в производство по несъстоятелност, по предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. С определение в с. з. на 23.01.2012 г. производството по делото е прекратено в частта по касационната жалба на Б. С. АД в н. -София, поради липса на правен интерес, и същото АД е конституирано, като ответник по касация. Този ответник не оспорва жалбата. Ответникът Ал. К., вписан още на 26.04.2011 г. като синдик на Б. С. АД в н. -С. оспорва жалбата. Едновременно с това неговият процесуален представител твърди, че имало назначен временен синдик. Следва да се има предвид, че с пълномощното от 26.02.2012 г. К., в качеството си на синдик, потвърждава всички процесуални действия на адвоката си по делото. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: По така формулираните правни въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване на решението в обжалваната част, е налице задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 ТР № 1/2010 ОСГТК. С решение № 155/13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г. на ВКС-II т. о. е прието следното: Синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск по чл. 694, ал. 1 ГПК-нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. В този смисъл са и решения № 190/9.12.2011 г. по т. д. № 976/2010 г. на ВКС-II т. о., № 3/23.02.2012 по т. д. 652/2010 на I т. о., № 22/14.03.2012 по т. д. 663/2010 на I т. о. и др. По изложените съображения, въззивното решение в обжалваната част е недопустимо- чл. 281, т. 2 ГПК, като постановено по жалба на лице-/синдик/, което не е участвало и не е следвало да участва в първоинстанционното производство. Затова въззивното решение в тази му обжалвана част подлежи на обезсилване и прекратяване производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 269 ГПК, ВКС-I т. о.