Решение № 8319 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2017 г.

Решение № 8319 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу Решение 59/18.01.2017 г., постановено по адм. д. № 462/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което се отменя ревизионен акт № 201101262/14.11.2011 г. издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП Б., частично потвърден с Решение № 64/13.02.2012 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Б. при ЦУ на НАП в частта, с която е установено задължение за ДДС в данъчен период 01.07.2010 г. - 31.07.2010 г. в размер на 2982,50 лв., в данъчен период 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г. в размер на 16 930,61 лв., в данъчен период 01.10.2010 г. - 31.10.2010 г. в размер на 9693,56 лв., в данъчен период 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. в размер на 12060,17 лв., в данъчен период 01.01.2011 г. - 31.01.2011 г. в размер на 7417,69 лв., както и в частта с която дирекция ОДОП Б. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Строй бул" ЕООД, гр. С., ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 4, с ЕИК ********* сумата от 5579,80 лв. разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в посочената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - "Строй бул" ЕООД чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Б. е по реда на чл. 226 от АПК във връзка с постановено Решение № 2064/23.02.2016 г. по адм. дело № 6486/2014 г. на ВАС, с което касационната инстанция е отменила постановения съдебен акт в частта, в която е отхвърлено оспорването на ревизионния акт за установените задължения по ЗДДС в ревизираните данъчни периоди и в тази част производството е върнато за ново разглеждане. За да отмени РА в частта относно доначисления ДДС по доставките на недвижими имоти, извършени от ревизираното лице на различни физически лица, АС Б. е обосновал становището си за материалната незаконосъобразност на ревизионния акт, тъй като начисляването на ДДС е извършено в резултат на търсене на пазарната цена на продадени недвижими имоти, без да са били налице материалните предпоставки на изключенията по чл. 80, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Приел е, че ако се игнорират стойностите по възприетите от органа по приходите пазарни оценки, то задълженията на ревизираното лице по ЗДДС следва да се определят съобразно данните за извършените плащания по продажбите на недвижимите имоти или договореното между страните, т. е. данъчната основа да се определи съобразно нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС - на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, както е процедирало ревизираното дружество. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, като същото е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е игнорирал възможността за приложение на процесуалния закон - ДОПК, позовавайки се на пряко приложение на материална разпоредба от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Макар и съдържаща се в процесуален закон, нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материалноправна и посочва, макар и неизчерпателно, предвид чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК, критериите при анализа на които се определя данъчната основа за облагане, която следва да е възможно най-близката до действителната. В тази насока е неоснователно позоваването от АС на разпоредбата на чл. 80 § 1 от Директивата за ДДС и практиката на СЕС в тази насока. Действително посочената разпоредба на Директивата визира случаите, при които за да се предотврати неплащането или избягването на данъци, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в посочените изчерпателно случаи, но същата е неприложима при условията на установени предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същото разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Размера на данъчното задължение се определя съгласно материалноправните разпоредби на специалния закон, поради което извода на АС, че и данъчната основа се определя по този ред е неправилен. Видно от допълнителното заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза начина на водене на счетоводството на ревизираното лице не създава надеждна одитна следа и не е организиран по начин, който дава възможност за проверка на съставените документи, връзките между документите и съответната счетоводна операция. Обобщеният извод на експертизата е, че приетата от дружеството форма на счетоводство не осигурява проследяване на документооборота и счетоводните записвания, както и не дава възможност за съпоставимост между осчетоводените операции, начислените разходи и получените приходи за всеки конкретен обект. В този смисъл правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, налице е основанието на чл. 122, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Така мотивиран и съобразно заключенията на назначената в ревизионното производство експертиза, органа по приходите е стигнал до правилно заключение за необходимост от корекция на данъчната основа и дължимия се ДДС. С., задълженията по ревизионния акт са законосъобразно определени, поради което съдебното решение в тази част следва да се отмени и се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето против ревизионния акт, в частта, с която са му определени спорните задължения по ЗДДС. По тези съображения, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА в посочената му част, АС Б. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, съответно жалбата на ревизираното лице отхвърлена. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение