Решение № 3212 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2016 г.

Решение № 3212 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на община Б., представляна от зам. кметът Н. на основание заповед № 224-ЧР/14.07.2016 г. на кмета Камбитски за заместване, против решение № 1030/11.07.2016 г. по адм. д. № 245/2016 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Бендида" ООД, представляван от адв. З., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил като незаконосъобразен изричен отказ на комисията по чл. 210 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ при община Б., обективиран в решение № 1 по протокол № 1/27.04.2016 г. за определяне размера на обезщетение за учредяване на "Бендида" ООД право на преминаване в поземлени имоти 000112, 000113, 000115 и 000611 - държавен поземлен фонд, върнал е преписката за произнасяне по заявление вх. № 69-00-284/8.03.2016 г. за приемане пазарни оценки за учредяване правото на преминаване в имотите и е определил едномесечен срок за издаване административен акт по подаденото заявление. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че предпоставки за произнасяне по предложената оценка са налице, което обосновава незаконосъобразност на постановения отказ по заявлението от 8.03.2016 г. Решението е правилно. По делото е установено, че на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ и ПУП-Парцеларен план на ответника по касация, "Бендида" ООД, в качеството на възложител, от гл. архитект на община Б. е издадено разрешение за строеж № 104/3.04.2013 г. " МВЕЦ "Предимер" в землището на с. Б., р. Предимер. По реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е утвърдено трасе на напорен тръбопровод през поземлени имоти 000112, 000113, 000115 и 000611, държавен поземлен фонд и имот 000450 - общинска собственост /полски път/. По отношение имоти от държавния поземлен фонд сервитут възниква на основание издадена, след утвърждаване на трасе и влизане в сила ПУП- парцеларен план, заповед от министъра на земеделието и храните, дължимото обезщетение се определя от комисията по чл. 210 ЗУТ, слез заплащането на което се сключва договор, подлежащ на вписване. - чл. 47, ал. 21 и ал. 22 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Като възложител на строеж от категорията на разрешения, ответникът по касация има правата и по чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 4, от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чиято ал. 6 сочи като компетентен орган за определяне размера на обезщетението комисията по чл. 210 ЗУТ. Фактическите установявания по делото, обсъдени в съвкупност с относимите правни норми, налагат извода, че законовите предпоставки комисията по чл. 210 ЗУТ да разгледа предложения от възложителя, на основание представена експертна оценка, размер на обезщетението са били налице. Заявлението е било за оценка само на имотите, държавен поземлен фонд, предвид което отказът заявлението да бъде разгледано поради липса на оценка за имота, общинска собственост, е незаконосъобразен - от една страна мотивът е извън предмета на заявлението, а от друга - законова пречка за произнасяне само по отношение оценката за част от имотите в обхвата на трасето няма. По изложените съображения касационните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се явяват неоснователни. Не са допустнати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Документите, изискуеми за произнасяне на комисията са били представени в общинската администрация в резултат на водена кореспонденция, заявлението от 8.03.2016 г., мотивирано конкретно и ясно, е поставило начало на преписката. Предвид непроизнасянето на административния орган в законния срок е формиран оспорения по делото мълчалив отказ. Ето защо правилно съдът, по арг. от чл. 172, ал. 3 АПК, с протоколно определение е приел, че предмет на оспорване е издадения след образуване на делото изричен отказ. Преписката правилно е върната за ново произнасяне, тъй като компетентен да определи размера на обезщетението е общинския административен орган, а определения едномесечен срок е събразен със законовите изисквания са произнасяне по чл. 57 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъе оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, своевременно заявена и надлежно доказана в размер на 400 лв с договор за правна защита и съдействие от 10.12.2016 г. следва да бъде уважена. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд