Решение № 6346 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13336/2008 г.

Решение № 6346 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13336/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от СД "Айс-А-Георгиеви и с-ие" - гр. Стара Загора, срещу Решение № 328 от 19.08.2008 г., постановено по адм. дело № 364 от 2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 295 от 29.04.2005 г., издаден от ръководител на екип при ТДД - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 740 от 6.07.2005 г. на директора на РДД - гр. Пловдив, за установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 46 500 лв. на СД "Айс - А - Георгиеви и с-ие" - гр. Стара Загора, на основание чл. 64, ал. 3 ЗДДС. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че обжалваният ДРА е нищожен, като в жалбата се излагат подробни съображения за това. Твърди се също и незаконосъобразност поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.), тъй като според касатора не са преведени суми без основание. Моли съда да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалваният ДРА, респективно да се обяви неговата нищожност. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ДОУИ - гр. Пловдив, оспорва същата с представена по делото писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на СД "Айс-А-Георгиеви" - гр. Стара Загора, против ДРА № 295 от 29.04.2005 г., с който на дружеството е било установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 46 500 лв. на основание чл. 64, ал. 3 ЗДДС. Това решение е било постановено при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, след като първоначалното решение е било отменено от Върховния административен съд. С първото решение Пловдивският окръжен съд е приел, че процесният данъчен период е бил вече ревизиран и съответно издаден ДРА № 395 от 2004 година. Според съда ревизията, вследствие на която е издаден обжалваният данъчен ревизионен акт, е следвало да се извърши по реда на чл. 116 и 115 ДПК (отм.), тъй като се е получило повторно начисляване на ДДС, и е отменил обжалвания акт. Върховният административен съд с решение № 4457 от 7.05.2007 г., постановено по адм. дело № 9879 от 2006 г., е отменил това решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с подробни указания. Върховният административен съд е счел за незаконосъобразен извода на съда, че ревизията, при която е издаден обжалваният акт № 295 от 10.03.2005 г., е следвало да се извърши по реда на чл. 116 и 115 ДПК (отм.) - за изменение на определени вече с друг данъчен ревизионен акт данъчни задължения. Посочил е, че основанието по чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.) е различно от изменението на влезли в сила данъчни задължения, поради което за процесния случай е неприложим редът по чл. 116 и 115 ДПК (отм.) и неправилно е приетото в обжалваното решение, че актът за възлагане на данъчната ревизия не съдържа всички реквизити, тъй като в него е отразено основанието за извършване на ревизията и това е чл. 64, ал. 3 ЗДДС - поради преведени суми по ДДС-сметка без основание или на отпаднало основание, и в тези случаи получателят на тези суми е задължен отново да ги преведе по посочената сметка на платеца в 14-дневен срок от края на календарния месец, през който тези суми са получени или е отпаднало основанието за тяхното превеждане. В цитираната правна норма се съдържа и изискване, в случай че сумите не бъдат върнати в срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, да се внасят или събират от получателя, като е фиксиран и размерът - до размера на полученото. Върховният административен съд е приел, че първоинстанционният съд не е извършил проверка за правилното прилагане на тази материалноправна норма, каквото е задължението му по чл. 130, ал. 1 ДПК (отм.) относно дължимостта на данъчното задължение, и поради това е приел допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд и за произнасяне по същество по прилагането на разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.). В изпълнение на тези указания при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.) - ред., ДВ, бр. 117 от 2002 г., според която получателят на суми, преведени от ДДС-сметка на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по ДДС-сметката на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането им. Ако сумите не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират от получателя до размера на полученото. След анализ на доказателствата по делото е приел, че задълженото лице по издадените му от "Лебеда" ЕООД и "Логер" ООД фактури с предмет на доставката "аванс" не е плащал и не е превеждал суми на доставчиците по техните ДДС-сметки и след сторниране на тези фактури и издаване на ДКИ начисленият ДДС по фактурите е "върнат" на жалбоподателя без основание, тъй като такъв данък не е бил заплатен. Върнатият ДДС не е бил преведен обратно на платците в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът е счел, че правилно данъчните органи са приели наличие на обстоятелства по чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.) за събиране на тези суми, което е станало по реда съгласно указанията на МФ-ГДД, дадени с писмо № 24-00-224 от 30.04.2003 година. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с практиката на Върховния административен съд е приетото, че в случая се касае до особен вид задължение, при което хипотезата за изменение на данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт по чл. 115 и 116 от ДПК (отм.), е неприложима. Безспорно е налице превеждане на суми без основание по ДДС-сметка на жалбоподателя и последният не е доказал обратното, както се твърди в касационната жалба. В тежест на жалбоподателя е било да обори фактическите констатации в ДРА, но по делото не са били ангажирани насрещни доказателства, оборващи законосъобразността на направените констатации. Това не е сторено и с поисканата при първоначалното разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза. След като са установени получени суми по ДДС-сметка без основание, то се касае до особен вид задължение на получателя на тези суми спрямо платеца, и тъй като те не са върнати в законоустановения срок по чл. 63, ал. 4 ЗДДС (отм.), то по отношение на тях данъчната администрация има задължение да извърши прихващане с вменените задължения на платеца, като тези задължения се внасят или събират от получателя до размера на полученото, както е сторено в случая. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните в касационната жалба нарушения, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,