Решение № 5354 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2016 г.

Решение № 5354 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, гл. юрк. Ю. Щ., срещу решение № 524 от 20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1034/2015 г. от Административен съд - С. област. С него е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7552 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не взел предвид обстоятелството, че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която бил одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" не била обжалвана от К. Х. Р. в частта й отнасяща се до заявените от него за подпомагане парцели. Заповедта представлявала влязъл в сила индивидуален административен акт, който подлежи на изпълнение. Неправилно съдът приел, че процесното уведомително писмо е немотивирано. Констатациите на административния орган изцяло се потвърждавали от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според касатора неправилно съдът приел, че заявените от К. Р. площи отговаряли на изискванията за добро земеделско и екологично състояние, поради което следвало да бъдат включени в специализирания слой и за тях да се получи субсидия. Този извод на съда влизал в остра колизия с ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОС на съдиите от първа и втора колегия на ВАС по т. д. № 1/2015 г. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът - К. Х. Р. от с. Г., община Самоков, действащ чрез упълномощения си представител, адв. Атанасова, в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради което следвало да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Производството пред Административен съд - С. област е било образувано по жалба на К. Х. Р. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7552 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С него на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП и НР1 и са му наложени санкции за бъдещ период. С обжалваното решение съдът е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат е приел, че уведомителното писмо е валиден административен акт, издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на административен орган, комуто със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, издадена на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Актът обаче бил издаден при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до несъответствието му с материалния закон. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на назначената по делото основна и допълнителна СТЕ, според заключението от която с оглед разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.) и предвид забраната за извършване на земеделска дейност в "Национален парк Р.", където се намирали имотите, заявените БЗС били допустими за подпомагане. Вещото лице не било изчислило допустимата площ, но било категорично, че това ще промени процентното съотношение между допустимите и недопустимите за подпомагане площи. Решението е неправилно. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 23/200614/71581 К. Р. е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и НР1 общо 3 земеделски парцела с обща площ от 4,74 ха в землището на с. Г., община Самоков. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи, при които е установено, че част от 2,46 ха от общо декларираната площ от 4,74 ха попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". По отношение на заявените от жалбоподателя площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - Своге и ОСЗ - К., видно от представения по делото протокол № SFO-01-КM-13407/21.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 14.10.2014 г. в землището на с. Г., община Самоков. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП на земеделските парцели. По делото няма данни срещу тази заповед, да е било подадено възражение от К. Р. Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Тази заповед също не е обжалвана. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗПЗП. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. Видно от данните по делото, причината за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 6.03.2015 г. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от К. Р. имоти, не е оспорена, същата е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази с него. Поради тази причина не следва да се приемат и констатациите на вещото лице. Заключението на експертизата има отношение именно към производството по определяне на окончателния слой. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана въз основа на заключение по експертиза при последващ съдебен контрол. Създава се впечатление за смесване на производството по издаване на заповед от министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой с производството по издаване на уведомителното писмо. Първото от тях се осъществява от Министерството на земеделието и храните и неговите структури, а на база на резултатите от него ДФЗ определя допустимите за подпомагане парцели и отпуска, респ. отказва финансово подпомагане. Теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските парцели в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това фактът, че земеделският стопанин не е бил уведомен за извършваната теренна проверка, каквито въпроси са повдигнати пред първоинстанционния съд и са били предмет на обсъждане от експертизата, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Неправилен е изводът на съда за немотивираност на акта. Неразделна част от оспореното уведомително писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. А именно, че в случая кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП. В този случай административният орган правилно е отказал финансово подпомагане, тъй като размерът на редукцията съставлява установената разлика при пространственото сравнение на заявените площи с референтните парцели от СИЗП. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Като правни основания за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. по СЕПП, както и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., според който кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. за парцелите заявени за подпомагане по НР1. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно плащане на площ. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителя е отказано плащане и по тази мярка. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 2,46 ха от общо заявените за подпомагане 4,74 ха. Правилно е определено и процентното съотношение между наддекларираната към установената площ в размер на 100% по СЕПП и НР1. Предвид този процент на наддеклариране, правилно съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 и чл. 16 от Регламент № 65/2011 е отказано подпомагане в пълен размер и е наложена санкция за бъдещ период. От това следва, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган на база на законосъобразна процедура е установил недопустими площи по заявлението за подпомагане на К. Р. Същият не се е възползвал от възможността да оспори окончателния специализиран слой. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК К. Х. Р. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото за двете инстанции, както следва: за първата инстанция 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за касационната - 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Нормата е процесуална и се прилага от деня на влизането й в сила. Пред първата инстанция ДФЗ е направило 250 лв. разноски за вещо лице. Общата сума за разноски, която К. Х. Р. следва да заплати на ДФЗ е в размер на 550 лв. Искането на К. Р. за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,