Решение № 6330 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2015 г.

Решение № 6330 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Свиленград, против решение № 542/1.12.2014 г., постановено по адм. дело № 647/2014 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отменена заповед № ЗД-04-0021/31.07.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Свиленград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Мария Атанасова Теодошева от гр. Свиленград, оспорва жалбата. По подробни съображения, изложени в писмен отговор, моли съдебното решение на бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отменена заповед № ЗД-04-0021/31.07.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Свиленград, потвърдена с решение № ЗД-94ММ-53/22.08.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Хасково. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е прекратено настаняването на детето Бойко Атанасов Теодошев в семейството на близки - Мария Атанасова Теодошева и Христо Георгиев Теодошев, до произнасяне на съда с решение по чл. 30 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, поради това, че не е налице условието, предвидено в чл. 29, ал. 9 ЗЗДет. за промяна на обстоятелствата, при които е постановена мярката за закрила. Настоящият касационен състав, намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че малолетното дете Бойко Атанасов Теодошев, родено на 2.06.2005 г., с родители: баща - Атанас Христов Теодошев и майка Ивелина Атанасова Атанасова, е настанено по реда на чл. 26 ЗЗДет., в семейството на роднини - Мария Атанасова Теодошева и Христо Георгиев Теодошев, негови баба и дядо по бащина линия, за срок до навършване на осемнадесет годишна възраст или до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на мярката за закрила, съгласно решение № 92/4.04.2011 г. по гр. дело № 204/2011 г. на Районен съд гр. Свиленград, влязло в сила на 14.04.2011 г. Детето е родено от съвместното съжителство на родителите си, като съгласно постигнатата спогодба между двамата, одобрена с определение от 10.08.2009 г. по гр. дело № 200/2009 г. на Районен съд - гр. Свиленград, упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на бащата Атанас Христов Теодошев, а на майката е определен режим на лични отношения с детето. С обжалваната пред съда заповед № ЗД-04-0021/31.07.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Свиленград, издадена на основание чл. 29, т. 9 ЗЗДет., е прекратено настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо Мария и Христо Теодошеви, до произнасяне на съда с решение по чл. 30 ЗЗДет. Съгласно съдържанието на тази заповед, същата следва да се връчи на Мария Теодошева, Георги Теодошев, Атанас Теодошев и Ивелина Атанасова. Заповедта е обжалвана пред съда от Мария Теодошева. В проведеното административно производство като страни са участвали жалбоподателката Мария Теодошева и ответник - директорът на дирекция "СП" - гр. Свиленград. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. Съдът, с определение от 17.10.2014 г., е конституирал като страни по делото само жалбоподателката Мария Теодошева и органът, издал оспорения административен акт - директорът на дирекция "СП" гр. Свиленград, като само тези страни са призовавани по делото и съответно са взели участието при разглеждането му. Съдът неправилно не е конституирал като страна родителите на малолетното дете, по отношение на което е предприета мярката за закрила и която е прекратена с обжалваната пред съда заповед. Родителите на малолетното дете са заинтересовани лица по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като със заповедта се засягат техни права и законни интереси, както и такива на малолетното дете, на което са законни представители. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на родителите на малолетното дете като заинтересовани страни по делото. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение