Решение № 37 от 27.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1143/2010 г.

Решение № 37 от 27.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1143/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба от Д. Б. Ц. срещу Решение № 395 от 7.10.2010 г. по т. д. № 243/2010 г. на Русенския окръжен съд. С него въззивният съд е приел за основателна жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 779 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 5337/2009 г. на Русенския районен съд с която единият от обективно съединените искове е бил отхвърлен. Като е счел, че искът за присъждане на сумата 935.20 лв. е основателен, съставът на Р. е осъдил Ц. да ги заплати. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта с която обективно съединеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на [фирма] срещу Д. Ц. е бил уважен за сумата 5000 лв. Твърдението по касационната жалба е, че решението е неправилно, поради основанията по т. 3 на чл. 281 ГПК. Основните му доводи са свързани с нарушеното му право на участие в първоинстанционното производство. Сдържа се и позоваване на унищожаемост на договора, поради измама, тъй като подписвайки го, Ц. не е знаел, че сключва договор за поръчка. Искането му е за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по касация [фирма], чрез представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представите л в о. с. з., изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Изразил е становище, че сключеният между страните договор е договор за посредничество. Касационен контрол е допуснат в изпълнение на критериите на т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК - проверка и произнасяне по допустимостта на въззивния акт с оглед правната квалификация на иска. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Твърдението по исковата молба на [фирма] в качеството на агенция за недвижими имоти е, че Д. Ц. дължи на дружеството възнаграждение в размер на 935.20 лв. с ДДС по силата на чл. 7 от сключен на 14.05.2009 г. договор за посредничество при покупка на недвижим имот. Дължи и договорната неустойка, предвидена в чл. 8 от договора, поради обстоятелството, че е влязъл в пряко договаряне със собственика на предложен му от агенцията недвижим имот. Последователно подържаната теза на Ц. е, че не дължи възнаграждение по договора, тъй като агенцията [фирма] не е осъществила посредническа дейност и не го е свързала със собственика на недвижимия имот. Тъй като дружеството е неизправна страна, не дължи и неустойка по прекратения поради неизпълнение договор. Счита също така, че не е бил наясно със съдържанието на договора и не е знаел, че подписва договор за поръчка. Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за поръчка по който възложителят Ц. е неизправна страна. Отхвърлил е иска за възнаграждение Присъдил е договорна неустойка. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е счел, че и двата иска са основателни без да сочи квалификация на главния. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Договорът между [фирма] и Д. Ц. не е договор за поръчка, а договор за търговско посредничество - чл. 49 - 51 ТЗ. Така е озаглавен самият договор, а и съдържанието му и по-конкретно, от задълженията на довереника, посочени в чл. 4 от него обективират постигнато съглашение по договор за посредничество включващ не само организирането на огледи на имоти на потенциални продавачи, а и посредничеството между тях и доверителя. От това следва, че предявените от [фирма] обективно съединени искове са с правно основание чл. 51 ТЗ и чл. 92, ал. 1 вр. чл. 51 ТЗ и произтичат от твърдяното неизпълнение на договор за посредничество, който е с различен обхват и различни задължения от договора за поръчка. Произнасяйки се по договор по чл. 280 и сл. ЗЗД, а не по такъв по чл. 49 и сл. ТЗ, съдилищата са преценявали възраженията на ответника-касатор за неосъщественото посредничество със собственика на имота. Правно релевантните факти за изпълнението или неизпълнението на задълженията по двата договора са различни и всеки от тях обуславят различен спор с различен предмет. Произнасяйки се по спор за неизпълнението на договор за поръчка с какъвто не е бил сезиран, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Тази недопустимост не е била констатирана от въззивния съд, чиито мотиви също са свързани с доказаността на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към договор за поръчка, а не към договор за посредничество. Налице са предпоставките на чл. 270, ал. 3, предл. 3 ГПК за обезсилване на решенията на русенските съдилища и връщане на делото за ново разглеждане от стадия по чл. 140 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.