Решение № 2337 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2008 г.

Решение № 2337 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Свищов срещу решение № 178/9.5.2008 г., постановено по адм. д. № 38 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменено Решение за промяна на митническа стойност № А 47-0093/19.09.2007 г. на Началника на ТМУ - Митница Свищов, потвърдено с Решение № У-44-15-0381Л от 2.11.2007 г. на РМД - гр. Русе. Твърди се, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения, че въз основа на документите, касаещи осчетоводяването и заплащането на международния транспорт по безспорен начин се установява, че стойността на заплатения транспорт не отговаря на декларираната. В касационната жалба е посочено, че приложената по делото кредит нота няма отношение към процесния внос, а според касатора с нея "Алфред" ЕООД цели да докаже отстъпка, която е направена. Според разпоредбите на митническото законодателство отстъпка се признава, само в случаите, когато е отразена в Договор за продажба или във фактура, представени пред митническите власти към момента на внасяне на стоките. В случая при оформяне на процесния внос не са представени никакви документи, в които да е отразена претендираната отстъпка. Това е видно от документ на Европейската комисия - Главна Дирекция за данъчно облагане и митнически съюз - "TAXUD (800/2002 - ЕN - Сборник с текстове по митническа стойност, Коментар на Комитета по Митническия кодекс) Отдел "Митническа стойност" третиране на търговски отстъпки съгл. чл. 29 от МК. В тази връзка касаторът счита, че представения договор не доказва наличието на търговска отстъпка съобразно нормата на чл. 29 от МК, тъй като не е представен пред митническите власти към момента на внасяне на стоките. Иска да бъде отменено решението на АС - гр. Велико Търново и да бъдат потвърдени оспорените административни актове. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Алфред" ЕООД не изразява становище. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП гр. Габрово не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за неоснователно оплакването, че оспореното решение е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с гарантиране на правото на жалбоподателя да встъпи в започналото производство и да бъде страна по същото, съобразно разпоредбата на чл. 26 от АПК. Съдът е изложил доводи, че в конкретния случай проверката не е извършена и не е следвало да бъде извършена по усложнената и строго формална процедура на последващия митнически контрол. При извършената в случая последваща проверка не се налага издаване на заповед по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, компетентни да я осъществят не са само митнически служители от специализираните звена за последващ контрол в ЦМУ и регионалните управления, няма строго формален ред за установяване, събиране и проверка на фактическите данни и доказателствата, не е необходимо провеждане на заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици от това за лицето, спрямо което се извършва проверката, не се налага изготвяне и връчване на констативен доклад и събраните доказателствени материали са годно доказателствено средство, тъй като са събрани по установения от закона ред. Съдът е приел за основателно възражението на дружеството, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК - без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, без да са обсъдени обясненията и възраженията на "Алфред" ЕООД и представените от него доказателства във връзка с тях, които са документи, следващи във времето на извършения внос и не са могли да бъдат представени в момента на осъществяването му. Установил, че процесният внос е бил извършен на 17.04.2006 г. и към тази датата жалбоподателят е разполагал и представил пред митницата единствено инвойс фактура № 01/01 от 17.01.2006 г., издадена от СУАП "Bicko International" - Украйна като продавач, с посочени в нея купувач "МASAB Ltd" New Zealand и товарополучател "Алфред" ЕООД, декларация за стойността, митнически манифест, CMR, тир карнет, с отбелязване в съответните клетки на митническия манифест за разходите от транспорт. Представена е и фактура от "Пиргови" ООД, както и такава за извършен международен транспорт от Украйна. В съдебното производство е бил представен Договор № 17/20.12.2005 г., сключен между "Алфред" ЕООД като купувач и "МASAB Ltd" New Zealand" като продавач, в чл. 2.2 на който е предвидено, че разходите за претоварване и престой поради товарене са за сметка на продавача, като цената на стоките се намалява със стойността на тези разходи. Дружеството е представило и Протокол към фактура № 1051 от 17.4.2006 г. за транспорт, издадена от "Пиргови"ООД. Прието е, че цитираните в решението на митническия орган правила на TAXUD и разпоредби от МК на Общността са неприложими в случая, тъй като към момента на вноса - 23.01.2006 г., Република България не е членка на същата. Според съда "TAXUD (800/2002 - ЕN - Сборник с текстове по митническа стойност, Коментар на Комитета по Митническия кодекс) Отдел "Митническа стойност" по съществото си представлява своеобразно указание към самата митническа администрация, което не е задължително за съда, като коментарите и заключенията не са приети като правни инструменти, а и те отразяват мнението на Комитета по МК и поддържат уеднаквено тълкуване и приложение на съответните законови разпоредби на ЕС, част от които България не е към момента на вноса. Изложено е, че съобразно съдържанието на Договор № 17/20.12.2005 г., разходите за престой и претоварване, са приети безспорно от страните по делото, като част от цената по сделката, но в него изрично е предвидено, че тези разходи са за сметка на продавача и съобразно това е издадена и кредит нота № 01/26.01.2006 г., с която е коригирана първоначално определената и декларирана цена. Съдът е счел за необосновано възражението на ответника, че кредит - нотата не кореспондира с останалите документи. Посочената фактура свидетелства за продажба на стоката от СУАП "Bicko International" - Украйна и предназначението на тази стока за "Алфред" ЕООД. Съдът е посочил, че дружеството жалбоподател не е страна по нея, както и изобщо не е страна и по договорните отношения на лицата цитирани в тази фактура. Същата е представена, за да удостовери произхода на стоките, но това според съда не изключва наличието на последваща фактура, вече между "МASAB Ltd" New Zealand и "Алфред" ЕООД на базата на сделка между тях, за която е издадена фактура от продавача "МASAB Ltd" New Zealand, въз основа на Договор № 17/20.12.2005 г. Разлика между вида, количеството и цената на стоките по двете фактури няма и това е мотивирало съда да приеме тази хронология на издаването им и следователно не е некоректно деклариране и на база първата фактура, доколкото тя доказва произхода на стоките. Административният съд е приел, че в случая окончателната цена на стоката следва да се определи по начина, посочен в чл. 2 от Договора и корекции в тази насока могат да се правят именно с кредит - нота. За това такава е издадена към втората фактура с № 01/01 от 17.01.2006 г., като страни по нея са продавача "МASAB Ltd" New Zealand" и "Алфред" ЕООД - като купувач (платец). Посочената кредит -нота е с дата след извършването на вноса и следователно, жалбоподателят обективно не е могъл да я представи при декларирането му пред митническите органи и в тази връзка съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че за целите на митническото облагане отстъпки се признават само ако са отразени в договор или фактура, представена на митническите власти. В конкретния случай според решаващият съд няма отстъпка, а изменена цена на база информация за елементите на цената, договорена от страните по сделката. Кредитното известие не е документ за осчетоводяване на отстъпки, а за изменение на цената, съобразно договорките за нейните елементи в конкретния случай. От приетото заключение на вещото лице по изслушаната ССЕ съдът е установил, че макар договорената цена да е намалена, със същата сума е била увеличена цената на транспорта, съобразно което като краен резултат не би се стигнало до намаляване на митническата стойност на внесената стока. Поради това в конкретния случай е била безпредметна инициатива на вносителя за започване на процедура по чл. 84 от ЗМ, за промяна на митническата стойност на стоката, доколкото не биха се променили първоначално декларираната цена или другите релевантни за обмитяването условия. В конкретния случай жалбоподателят е бил добросъвестен, тъй като към датата на вноса същият от една страна е разполагал само с проформа фактурата за превоза на стойност 800 лв., колкото е декларирал, а от друга не е разполагал с документ за намаляване на цената и е декларирал фактурираната му към тази дата от "МASAB Ltd" New Zealand" цена в процесното ЕАД. Като е анализирал само част от документите, удостоверяващи завишаването на транспортните разходи, но не е обсъдил изобщо намаляването на договорената цена със същата стойност, с която е увеличен транспорта, митническият орган е постановил едно незаконосъобразно решение, което административният съд е приел, че следва да бъде отменено. Така постановеното решение е правилно. Основният спорен въпрос по делото е следва ли да бъде увеличена митническата стойност на стоката по процесното ЕАД със стойността на разходите за престой при товарене в размер, съгласно приложения Протокол към фактурата за транспорт, издадена от "Пиргови"ООД. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5 от ЗМ при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят разходите за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Така очертаният правен спор е напълно законосъобразно разрешен от административният съд. Същият задълбочено и обосновано е аргументирал правните си изводи, извлечени от фактическите данни по делото, респ. приобщения като доказателство - Договор № 17/20.12.2005 г., който не е бил оспорен от ответника (сега касатор) по реда на чл. 154 от ГПК (отм.). Правилен е извода, че в конкретния случай не се касае за отстъпка, а за изменена цена на база информация за елементите на цената, договорена от страните по сделката. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло изведените от административния съд правни изводи, поради което намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, I А отделение