Решение № 9029 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2017 г.

Решение № 9029 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2017 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. О. от Палестинската окупирана територия, без гражданство, чрез адв. Д. срещу Решение № 6957 от 09.11.2016 г., постановено по адм. дело № 8508/2016 г. на Административен съд С.- град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - председателят на ДАБ не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. С. О. срещу Решение № 5216 от 28.06.2016 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазена форма и административнопроизводствени правила. По съществото на спора съдът е развил съображения, че по отношение на А. С. О. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е установил, че причината да напусне страната си по произход е от икономически характер - желание да си намери работа в страна от Европейския съюз и по-добър живот са посочени от него във връзка с нелегалното му влизане от Турция в Р. Б.. В този смисъл решаващият съд е приел, че сочените от чужденеца причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ и че крайният извод на административния орган за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец е правилен. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Съдът е установил, че чужденецът не е обосновал страх от преследване, повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Няма също така основания да се счита, че единствено въз основа на присъствието му на територията на държавата по произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, като е направил извод, че той би могъл да се върне в Турция, като трета сигурна страна, където е живял през последните десет години. Административният съд е обсъдил представената по делото справка вх. № МД- 141 от 02.03.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция при бежанците, съдържаща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Палестина и е обосновал извод, че е ситуацията там не може да се характеризира като международен или вътрешен въоръжен конфликт, съпроводен с безогледно насилие. Воден от изложеното, съдът е отхвърлил жалбата на А. С. О. срещу решението на председателя на ДАБ, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на касатора, причина за напускането му са мотиви, които имат икономически характер и които не са сред предпоставките за предоставяне статут на бежанец, предвидени в чл. 8 от ЗУБ. Изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно също така са преценени относимите факти и обстоятелства от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е обсъдил и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно е приел, че не се установява състояние на вътрешен или международен конфликт съгласно тълкуването, дадено в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 относно чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. Административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Този извод е в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото справка вх. № МД-141 от 02.03.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ-МС, съгласно която в Палестина действително има вътрешни размирици между поддръжници на "Хамас" и по-малки екстремистки групи, но сблъсъците между тях не могат да се определят като въоръжен конфликт, съпроводен с безогледно насилие. Въз основа на анализа на релевантните за правния спор факти и обстоятелства съдът е формирал обоснован извод за законосъобразност на обжалвания отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,