Решение № 10857 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2012 г.

Решение № 10857 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП против решение № 5397 от 15.10.2012 г. по адм. д. № 2901/2010 г. на Административен съд София град, с което е отменен РА № 2000906164 от 17.12.2009 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП-София, с който е отказано на "ЕТОН" АД със съдебен адрес гр. София, ул. "Ами Буе" № 18, вх. В, правото на възстановяване на данъчен кредит в размер на 18 944.00 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "Макс Стой БГ" ЕООД. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден РА в отменената част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът - "Етон" АД, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представената писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените доводи и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е РА № 20000906164/17.12.2009 г. на ТД на НАП-София, потвърден с решение № 315/8.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София. Спорът между страните е относно спазването на материалноправните разпоредби при издаване на акта, а именно законосъобразно ли не е признат на ревизираното дружество данъчен кредит в общ размер на 18 944.49 лв. за данъчни периоди от 1.10.2008 г. до 31.12.2008 г. по фактури издадени от "Макс Строй" БГ" ЕООД с предмет - доставка и поставяне на гипс картон, авансово плащане на топлоизолация и външна изолация, СМР за топлоизолация и СМР за гипсо картон на обект "Боулинг зала и нощен бар" на хотел Велинград. Приходният орган е отказал това право по съображения, че не са налице реални доставки по процесните 6 бр. фактури. За да отмени оспорения ревизионен акт съдът е приел, че по делото се доказва резултатът на фактурираните услуги - налице са договорените СМР в обекта на жалбоподателя и същите съответстват на доставеното от прекия доставчик "Макс Строй" БГ ЕООД съгласно приемо-предавателните протоколи, което е потвърдено от констатациите на приетото неоспорено заключение на СТЕ. Не се оспорва и факта на извършените плащания за услугите, вкл. и авансовите, във връзка с които съгл. чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът става изискуем при получаване на плащането за размера на плащането. От данните по делото се установяват формалните предпоставки за признаване на данъчен кредит съгласно разпоредбите на приложимия материален закон за съответните периоди през 2008 г. - чл. 68 и 71 от ЗДДС, свързани с облагаемост на фактурираните доставки - получени услуги по облагаеми доставки, използване на услугите за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, услугите са доставени от регистрирано по закона лице на друго регистрирано по закона лице, издадени са съответните данъчни документи от страните по доставката и те са ги отразили в отчетната си документация по ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Установено е в хода на ревизионното и на съдебното производство, че основната дейност на "Етон" АД касае осъществяване на хотелиерска и ресторантьорска дейност в Гранд хотел Велинград, в който през периода м. октомври 2008 г. - м. декември 2008 г. са извършени СМР на подобект "Боулинг зала с бар и нощен бар", който обект с у-ние № 70/30.12.2008 г. е въведен в експлоатация. Представени са договори между "Етон" ЕООД и "Макс Строй БГ" ЕООД като изпълнител и между последния и "Жужо трейд" ЕООД като подизпълнител. Обектът, на който са извършени СМР, съгласно заключението на вещото лице е наличен и изпълнените СМР са приети с приемо-предавателни протоколи, подписани от ревизираното дружество и изпълнителя, като съдържанието на приетите видове работи съответства на възложените. Извършените видове работи са разплатени. Представени са фактури за закупените и вложени материали. Издадените от "Макс Строй БГ" фактури са включени в дневника за продажби, а резултатът е отразен в справките-декларации и протоколите за приемане на данни на магнитен носител за съответните данъчни периоди. Начисленият в процесните фактури ДДС съгласно изискванията на чл. 86, ал. 1 ЗДДС е отнесен по кредита на сметка 453/2. Като косвено доказателство по делото е представен и ревизионен акт на подизпълнителя "Жужо Трейд" ЕООД, от който е видно, че самите органи по приходите са приели, че процесните услуги са извършени от дружеството, т. е. че са налице реално извършени СМР и са начислили данъка по издадените от него фактури на изпълнителя "Макс Строй БГ" на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС. С оглед фактически установеното настоящият състав намира, че в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице законовите предпоставки за признаване правото на приспадане на начисления на ревизираното лице по процесните фактури данък по ЗДДС като данъчен кредит. Този извод на съда е в съответствие с общностните принципи на пропорционалност, равно третиране и правна справедливост. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на "Етон" АД следва да се присъдят направените разноски за заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 1 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение