Решение № 768 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11648/2012 г.

Решение № 768 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11648/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 4116 от 16.07.2012 г., постановено по адм. дело № 3356/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че посочените в процесната заповед фактически основания са осъществени, като се позовава на четири влезли в сила наказателни постановления, с които на водача са отнети общо 46 контролни точки, в подкрепа на което прилага наказателно постановление № 40/2006 г. Моли за отмяна на решението и за решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът - Борислав Николов Антонов от гр. София, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че представянето пред касационната инстанция на наказателно постановление № 40/2006 г. като ново писмено доказателство е недопустимо. Моли за присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено с оглед допълнително представеното по делото наказателно постановление, с което на Борислав Антонов са отнети 10 контролни точки. Сочи, че изчерпването на лимита на контролните точки, които в случая са общо 46, води до загубване на правоспособността на водача и съставлява основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка. По тези съображения счита, че заповедта е издадена при наличие на материално-правните предпоставки, поради което отмяната й от първоинстанционния съд е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № 20968 от 2.03.2010 г. на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на Борислав Николов Антонов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС № 270955945 категории *В С**МТ*, издадено от ОПП - СДВР, поради отнети на водача 50 контролни точки с влезли в сила 5 бр. наказателни постановления и неизпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС, тъй като е загубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал. 4 от същия закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради противоречието й с материалния закон. По делото са представени три броя наказателни постановления (НП), част от изброените пет в атакувания административен акт, със съответни доказателства за връчването и влизането им в сила, както следва: 1) НП № 69839/13.07.2005 г. - отнети 10 контролни точки, връчено лично на жалбоподателя на 23.08.2005 г., без данни да е обжалвано, с отбелязване, че е влязло в сила на 31.08.2005 г.; 2) НП № 32165/27.03.2006 г. - отнети 16 контролни точки, връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 19.04.2006 г., потвърдено при обжалването му с решение от 19.12.2006 г. на СРС по нахд № 6250/2006 г. и влязло в сила на 5.05.2007 г. и 3) НП № 20968/19.03.2007 г. - отнети 10 контролни точки, връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 24.04.2007 г., с отбелязване, че е влязло в сила на 2.05.2007 г. Останалите две посочени в заповедта наказателни постановления, а именно: НП № 2015/322/04/10.05.2004 г., с което на Антонов са отнети 4 контролни точки и НП № 0225/40/06/8.05.2006 г. - за отнети на същия 10 контролни точки, не са представени по делото. По данни на административния орган НП № 322/2004 г. е унищожено поради изтекъл давностен срок. При наличните доказателства съдът е приел, че оспорената заповед е издадена без да са осъществени предвидените в закона фактически основания за налагане на мярката. Счел е, че предпоставките на приложената правна норма не са доказани, поради което волеизявлението на органа е незаконосъобразно. Решаващият съд е навел извод, че предпоставка на хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнемането на максимално допустимия брой контролни точки, което се установява от наличието на влезли в сила наказателни постановления. Посочил е, че съгласно чл. 2, ал. 1 от приложимата за периода 10.05.2004 г. - 19.03.2007 г. Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Според съда от петте наказателните постановления, посочени като фактически основания на процесната заповед, в представената при първоинстанционното разглеждане на делото административна преписка се съдържат само три наказателни постановления заедно с доказателства за редовното им връчване и влизането им в сила - НП № 69839/13.07.2005 г., НП № 32165/27.03.2006 г. и НП № 20968/19.03.2007 г. От тях се установява, че на водача са отнети общо 36 контролни точки за нарушения, извършени в релевантния период, което е в нормативно признатия лимит от точки и не води до загуба на придобитата правоспособност, респективно - до прилагане на процесната мярка. При правилно прилагане на процесуалните правила по чл. 170, ал. 1, чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК, съдът е счел за недоказано отнемането с влязъл в сила акт на контролни точки по другите две цитирани в заповедта наказателни постановления: НП № 2015/322/04/10.05.2004 г. и НП 0225/40/06/8.05.2006 г., с които органът твърди, че на Антонов са отнети останалите 14 контролни точки до посочения в заповедта брой отнети 50 контролни точки. Съобразно доказателствения материал по делото, съдът е приел, че издателят на акта не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта за налагане на ПАМ - всяко от цитираните пет наказателни постановления и влизането им в сила, за да се приемат констатациите му за отнемане на 50 броя контролни точки. Приел е за доказано само отнемането на 36 контролни точки по три броя влезли в сила наказателни постановления, приложени по делото, което не е достатъчно да обоснове прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Счел е, че представеното по делото доказателство за унищожаване на НП № 2015/322/04/10.05.2004 г. не може да послужи при дължимия съдебен контрол за отнемането на контролни точки с унищоженото наказателно постановление, тъй като не е известно съдържанието му, а не са налице и доказателства за връчването и влизането му в сила. Приел е още, че в случая хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е неприложима. Решението е правилно. Спорът по делото е досежно правилността и обосноваността на извода на съда за липса на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. При решаване на спора по същество съдът е съобразил събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, като изводите му за незаконосъобразност на акта, с който на Борислав Антонов е наложена мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, са в съответствие с представения пред него доказателствен материал. Изземването на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Видно от хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, е неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за връщане на свидетелството за управление при отнети всички контролни точки. Доколкото по делото не е спорно, че Борислав Антонов не е върнал доброволно свидетелството си за управление, от значение за правилното решаване на спора е въпросът осъществени ли са елементите на фактическия състав на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - отнемане на всички контролни точки и изгубване на правоспособността. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимия им брой и с оглед на това изгубил ли е водачът правоспособността си, е необходимо наказателното постановление, с което е постановено отнемане на точки, да е станало окончателен, изпълняем, т.е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. По силата на чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила, е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, съответно - факта подлежи ли то на обжалване или не, и ако е обжалваемо - да се докаже, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба, като правото на обжалване възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Както правилно е приел административният съд, доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. Съдът в случая правилно е ценил доказателствата по делото, свързани с влизането в сила на три от наказателните постановления, визирани в заповедта за изземване на свидетелството за управление на водача - НП № 69839/13.07.2005 г., с което са отнети 10 контролни точки, НП № 32165/27.03.2006 г. - за отнети 16 контролни точки и НП № 20968/19.03.2007 г. - отнети 10 контролни точки. По делото е безспорно, че три от общо петте наказателни постановления са връчени лично на водача, като само едно от тях е обжалвано, но то е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. Следователно тези три наказателни постановления - НП № 69839/13.07.2005 г., НП № 32165/27.03.2006 г. и НП № 20968/19.03.2007 г., са влезли в сила актове, които по безспорен начин установяват отнемането на 36 контролни точки на ответника в настоящата инстанция, който брой е в рамките на нормативно допустимия лимит и не обуславя възникване на неблагоприятните правни последици по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. При липса на доказателства за влизане в сила на включените в оспорваната заповед още две наказателни постановления - НП № 2015/322/04/10.05.2004 г. и НП 0225/40/06/8.05.2006 г., съдът правилно е изключил от общата численост на отнетите контролни точки (50 к. т.) 14-те контролни точки, отнети по тези наказателни постановления. Съответен на доказателствата и на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че данните за унищожаване на НП № 2015/322/04/10.05.2004 г., с което в заповедта се твърди, че на Антонов са отнети 4 контролни точки, не могат да се приемат за годно доказателство, установяващо съдържанието на унищоженото наказателно постановление, връчването му по надлежен ред и влизането му в сила. Непредставянето на документ поради фактическото му унищожаване и при липса на други релевантни данни не би могло да се тълкува в полза на органа, който се позовава на този документ, респективно - не може да бъде ценено в тежест на адресата на акта. На следващо място, с оглед на липсата по делото на доказателства за надлежно връчване на Антонов на НП № 0225/40/06 от 27.02.2006 г. (отразено в заповедта като НП № 0225/40/06/8.05.2006 г.), съдът правилно е приел, че органът незаконосъобразно го включил в оспорваната заповед, поради което в случая не е доказано осъществяването на фактическите основания, представляващи предпоставка за прилагане на ПАМ от вида на процесната. Този извод на съда не се опровергава от представеното в касационната инстанция на основание чл. 219 АПК писмено доказателство, а именно - НП № 0225/40/06 от 27.02.2006 г., издадено от началника на РУП - гр. Приморско, видно от което на Борислав Антонов са отнети 10 контролни точки. В контекста на направения по-горе правен анализ, настоящият състав счита, че представянето на наказателното постановление без данни за датата на съобщаването му на адресата и на влизането му в сила при условията на закона не установява по несъмнен и категоричен начин релевантно отнемане на контролни точки. С други думи, прилагането на само на цитираното наказателно постановление при липса на доказателства за връчването му и за влизането му в сила, не е достатъчно, за да се приеме, че материалноправните предпоставки за изземване на свидетелството за управление на МПС на водача в хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП са изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Доказателства за направени от ответника по касационната жалба Борислав Николов Антонов разноски пред настоящата инстанция не са представени, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,