Решение № 16124 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2018 г.

Решение № 16124 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Тракев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Крумова срещу решение № 83 от 13.04.2018 г. постановено по адм. дело № 24/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - началникът на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на В. Тракев срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0348-000641/20.12.2017 г., издадена от началника на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "временно отнемане на СУМПС" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 20.12.2017 г. на път II-62 км ЗЗ+017 в община Дупница по посока гр. Кюстендил жалбоподателят В. Тракев управлява лек автомобил Ауди 80 с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0154, чиято индикация е отчела 1. 20 промила алкохол в издишания от водача въздух. Тези фактически обстоятелства са описани в АУАН №Г530727/20.12.2017 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0120823. Като доказателства са иззети СУМПС № [номер] и КТ № [номер]. Въз основа на така съставения АУАН на 20.12.2017 г. е издадена и процесната заповед. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Изложил е доводи, че АУАН, въз основа на който е издадена заповедта е редовно съставен и се ползва с обвързваща доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП до доказване на противното. Предвид изложеното съдът е приел, че императивният характер на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, задължава органа при наличието на някоя от изброените в нея хипотези, да приложи съответната ПАМ. Изложил е доводи, че в случая безспорно е налице една от визираните хипотези, а именно жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, поради което и ПАМ е приложена законосъобразно. В заключение съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно с цел да осигури безопасността на движението и да осуети възможността на дееца да извърши други административни нарушения. При така установеното от фактическа и правна страна, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. В съответствие с чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи фактите, от които черпи права, като обори констатациите относно стойностите на концентрацията на алкохол в кръвта, измерени с техническо средство – начин допустим по закона. Жалбоподателят не е направил медицинско изследване за кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, макар да му е издаден талон за такова изследване. Поради това обосновано и законосъобразно административният съд е приел за доказана фактическата обстановка, установена с констативен акт за установяване на административно нарушение. Констативният акт е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 39, ал. 1 от АПК и видно от материалите по делото констатациите в него не са оборени, като безспорно е установено, че към датата на проверката водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. При установена концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, с техническо средство, са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, мотиви има изложени и в съставения констативен акт за установяване на административно нарушение. Неоснователно е възражението в касационната жалба, изложено и пред първата инстанция, за на наличие на незавършено административно-наказателно производство за издаване на наказателно постановление. Производствата по налагане на ПАМ и санкцията, налагана с наказателно постановление са две отделни, различни производства, всяко от които завършва с административен акт, подлежащ самостоятелно на съдебен контрол. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение