Решение № 14585 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2020 г.

Решение № 14585 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Алдо феникс" ЕООД, ЕИК 204090146 чрез адв. И. Станчев против Решение № 573 от 05.05.2020 г., постановено по адм. д. № 1329 по описа на Административен съд - Варна за 2018 г., с което жалбата на дружеството против ревизионен акт № 03000317003649-091-001/04.01.2018 г., поправен с РА №П-03000318003489-003- 001/10.01.2018 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 31/29.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения за ДДС за д. п. м. 08, 09 и 10, 2016 г. в общ размер на 66 750. 28 лв. главница и лихви в размер на 8 670. 36 лева, е отхвърлена. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като сочи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна, чрез юрк. М. Колева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административен съд - Варна е осъществил контрол за законосъобразност по отношение на ревизионен акт, с който на "Алдо феникс" ЕООД, ЕИК 204090146 са определени задължения за ДДС за д. п. м. 08, 09 и 10. 2016 г. в общ размер на 66 750. 28 лв. главница и лихви в размер на 8 670. 36 лева С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и в съответствие с изискванията за форма. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизия. Счел е, че основанието на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК се подкрепя както от документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията, така и от изводите в ССчЕ. По приложението на материалния закон съдът е установил, че че стоките предмет на трите фактури, издадени от "Алдо Ритейл" ЕООД на "Алдо феникс" ЕООД на 15.08.2016 Г., на 15.09.2016 г. и на 28.10.2016 г., са постъпили в обекта на "Алдо феникс" ЕООД на датите посочени в описите към фактурите, а именно м. 06 и м. 07.2016 г. При тези факти, съдът е обосновал извод, че изискуемостта на данъка и съответно правото на приспадане на данъчния кредит във връзка с процесиите стоки, прехвърлени в обекта на ревизираното дружество е възникнало през м. 06 и 07. 2016 г., т. е. преди датата на регистрация по ЗДДС на ревизираното лице. Посочено е също, че"Алдо феникс" ЕООД не е подало към датата на регистрация - 11.08.2016 г. опис на наличните стоки, доставяни в обекта през м. 06 и м. 07. 2016 г., съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС. Регистрационният опис на наличните активи има удостоверителна функция и характер за предпоставка както за възникване, така и за упражняване на правото на данъчен кредит. Следователно при неговата липса то не може да се реализира. Решението е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, които да обосноват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза е посочено, че по отношение на основния обект на счетоводно отчитане "стоките" в "Алдо феникс" ЕООД не е създадена отчетност, която да осигурява синхронизиране на данните от използвания складов софтуер в търговския обект, в който стоките се водят аналитично, с данните от счетоводната програма, в която стоките се отчитат само стойностно и на синтетично ниво, поради което не може да се установи съпоставимост и проследяване на данните от търговския софтуер, счетоводните записвания и данните от процесните фактури. Това потвърждава констатациите на приходните органи в ревизионното производство, че липсва аналитична отчетност по видове и количества стоки, което не дава възможност за точното установяване на данъчната основа във връзка с продаваните стоки. На следващо място с тези доставки са придобити различни видове стоки, които представляват активи по Закона за счетоводството, но които не са налични към датата на регистрация по ЗДДС на дружеството. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, основани на счетоводната експертиза, че закупените стоки са вложени в дейността на дружеството, разходвани са и не са налични като краткотрайни или дълготрайни активи в мястото на осъществявана дейност, складове и търговски обекти. Дори част от тях да е била налична, което не може да се установи предвид начина на водене на счетоводството на дружеството, същото не е подало към датата на регистрация - 11.08.2016 г. опис на наличните стоки, с което не е изпълнено изискването на чл. 74 от ЗДДС в относимата редакция. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд с приложимите разпоредби от националното и европейско законодателство. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие /а не както в случая преди регистрацията на дружеството по ДДС/ в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че на дружеството законосъобразно не е признато право на данъчен кредит за покупките, извършени преди регистрацията му по ЗДДС по фактурите. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Алдо Феникс" ЕООД не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 2 792. 62, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,