Решение № 9505 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Три Инвест ЕООД с ЕИК 119656471 и със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, [жк], офис [номер], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. С. Комбалов, срещу Решение 62 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело 457 по описа на Административния съд Сливен за 2022 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против Заповед РД 15-2036/14.11.2022 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44 ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 37, т. 3 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен (Наредба/та) е отнето разрешително за удължено работно време на обект кафе-аперитив Грация с адрес в гр. Сливен, [жк], ет. [номер], стопанисван от Три Инвест ЕООД. Със същото решение касационният жалбоподател е осъден да заплати на Община Сливен 100, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Счита, че оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт е немотивиран, доколкото информацията от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Сливен, послужила като основание за издаване на процесния акт, не съдържа мотиви защо не са предприети действия от органите на реда за ограничаване на проявите на нарушаване на обществения ред пред увеселителното заведение или около него. Твърди, че задължението за опазване на обществения ред по улиците на града и извън заведенията е на органите на МВР Сливен. Посочва, че в качеството си на лице, стопанисващо обект кафе-аперитив Грация , е създал организация и е предприел всички необходими мерки скандали в самото заведение да не се случват. Изразява становище, че не е негова отговорност и дори право да следи за нарушаване на обществения ред, извън дискотеката. Твърди, че при издаване на оспорената Заповед РД 15-2036/14.11.2022 г. на кмета на Община Сливен са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, чл. 34 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че административното производство е инициирано от началника на Районно управление (РУ) Сливен. С тези доводи иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който оспорената пред първата инстанция Заповед РД 15-2036/14.11.2022 г., издадена от кмета на Община Сливен бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира сторените в първоинстанционното и касационно производство съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Сливен с адрес в гр. Сливен, [улица], я оспорва, като неоснователна и недоказана, в писмен отговор, подаден чрез упълномощен процесуален представител юрк. Н. Ценков, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба на Три Инвест ЕООД против Заповед РД 15-2036/14.11.2022 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 37, т. 3 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен е отнето разрешително за удължено работно време на обект кафе-аперитив Грация с адрес в гр. Сливен, [жк], ет. [номер], стопанисван от Три инвест ЕООД. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружество Три Инвест ЕООД стопанисва търговски обект кафе-аперитив Грация с адрес в гр. Сливен, [жк], ет. [номер], функциониращ като дискотека. За този обект, само за закритото помещение, от кмета на Община Сливен е издадено Удостоверение 002/28.04.2022 г. (л. 16 от касационното дело), с което, на основание чл. 34, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен, е разрешено удължено работно време от 23.00 ч. до 04.00 ч. Удостоверението е с дата на валидност до 28.04.2023 г. Установил е, че с жалби до кмета на Община Сливен, вх. 94ЕП-240/10.06.2022 г. (от л. 8 до л. 9 от адм. дело 457/2022 г. по описа на Административния съд Сливен) и вх. 9400-21037/04.10.2022 г. (л. 11-13, пак там) живущите в гр. Сливен, [жк] изразили възмущението си от силния шум, тътен и вибрациите при функционирането на кафе-аперитив Грация като дискотека. За да си осигурят спокойствие през нощните часове, поискали отнемане на разрешителното за удължено работно време на заведението. С писмо, изх. 3200-295/31.10.2022 г. (л. 22 от първоинстанционното дело) кметът на Община Сливен поискал от Регионална здравна инспекция (РЗИ) Сливен да извърши замерване на шума в петък или събота след 23.00 ч. в един от следните дни 04.11.2022 г., 05.11.2022 г., 11.11.2022 г. или 12.11.2022 г. В отговор, с писмо, изх. 97-00-52-3/04.11.2022 г. (л. 25 27, пак там) директорът на РЗИ Сливен уведомил, че Лабораторно изпитателен комплекс към РЗИ Сливен не притежава акредитация за измерване на шум. С уведомително писмо (л. 23 и 24 от първоинстанционното дело), рег. УРИ 167000-5973/31.10.2022 г. (вх. 6600-263/03.11.2022 г. по описа на Община Сливен), във връзка с постъпили през месец октомври 2022 г. от живущите в жилищните блокове в района на кафе-аперитив Грация множество сигнали за нарушаване на обществения ред, нощната тишина и спокойствието на гражданите от клиенти на заведение Грация в работните дни петък и събота до 06.00 ч. сутринта, както и с оглед множеството сигнали за сбивания пред заведението и наличието на заявителски материали за извършени спрямо клиенти на Грация престъпления по чл. 130 от Наказателния кодекс (НК), началникът на РУ Сливен, на основание чл. 37, т. 3 от Наредбата, с цел премахване предпоставките за извършване на престъпления, нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите, както и с оглед удовлетворяване на обществения интерес, предложил на кмета на Община Сливен да издаде заповед за отнемане на разрешителното за удължено работно време на процесния обект, стопанисван от Три Инвест ЕООД. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на един свидетел Н. Р. С., жител на [жк]. При така установената фактическа обстановка, Административният съд Сливен е приел, от правна страна, че жалбата на Три Инвест ЕООД е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Преценил е, че оспорената Заповед РД 15-2036/14.11.2022 г. на кмета на Община Сливен е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия и съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт, издаден в писмена форма. Приел е, че при издаването й са спазени административнопроизводствените правила и липсват допуснати съществени нарушения на същите. Съобразил е разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и на чл. 34, ал. 3 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен. Посочил е, че административното производство е инициирано от началника на РУ Сливен, поради което не е необходимо уведомяване на оспорващото дружество. Счел е, че административният акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата по значение за случая, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Отхвърлил е като неоснователни, оплакванията на оспорващия за липса на измерване на нивото на шум с техническо средство от експерти от РЗИ Сливен и за липса на констатиране на нарушение на Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен, за което да е издадено и влязло в сила наказателно постановление. Като анализирал разпоредбата на чл. 37, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, формирал извод, че не е необходимо кумулативно наличие на посочените в тази норма три хипотези, за да може компетентният орган кметът на Община Сливен да отнема издадено разрешително за удължено работно време. Посочил е, че правното основание за издаване на оспорения акт кореспондира изцяло с фактическото такова постъпилото в Община Сливен уведомително писмо, рег. УРИ 167000-5973/31.10.2022 г. (вх. 6600-263/03.11.2022 г. по описа на Община Сливен) от началника на РУ Сливен към ОД на МВР Сливен. Мотивирал се е, че хипотезата на чл. 37 т. 3 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен, не изисква замерване на шума и извършване на нарушения на тази наредба, а е достатъчно наличието на мотивирано предложение от органите на МВР. Приел е, че съдържащото се в писмото на началника на РУ Сливен от 03.11.2022 г. предложение за издаване на заповед за отнемане на разрешението за удължено работно време на кафе-аперитив Грация е достатъчно мотивирано подкрепено с изложени обстоятелства за множество подадени от граждани, живеещи в близост до обекта, жалби и сигнали за нарушаване на нощната тишина и спокойствието в района от силната музика, виковете и крясъците на клиенти на заведението всяка петъчна и съботна вечер от 24.00 часа до 06.00 ч. сутринта. Посочил е също така, че тези жалби и сигнали са приложени към административната преписка, като по повод на тях са извършвани проверки. Съобразил е изложеното в писмо на началника на РУ Сливен до Административния съд Сливен, изх. УРИ 1670100-718/06.02.2023 г. (л. 53-55 от първоинстанционното дело), че в това районно управление, чрез тел. 112 или устно от граждани, които посещават приемната на полицейския инспектор, обслужващ района на [жк], постоянно постъпват сигнали за нарушаване на обществения ред, нощната тишина и спокойствието на гражданите от клиенти на заведение Грация . Обосновал се е, че резултатите от замерването на шума, респ. данните за извършени нарушения, във връзка с които са оплакванията на касационния жалбоподател, биха били относими към спора, ако основанието за отнемане на разрешението за удължено работно време е това по чл. 37, т. 1 или чл. 37, т. 2 от Наредбата. С тези доводи е отхвърлил като неоснователна жалбата на Три Инвест ЕООД. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания. Административният съд Сливен е установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал правилни изводи за наличие на предпоставките, за издаване от кмета на Община Сливен на Заповед 15-2036/14.11.2022 година. Разпоредбата на чл. 37 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен регламентира изчерпателно три отделни хипотези, при които кметът на общината може със заповед да отнеме разрешение за удължено работно време на обект от вида на процесния. Материалноправните предпоставки, визирани в тази норма, са в условия на алтернативност, а не на кумулативност. Съобразно чл. 37, т. 3 от Наредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, разрешение за удължено работно време се отнема със заповед на кмета на общината в случай на мотивирано предложение от органите на МВР Сливен. Именно такова предложение представлява уведомително писмо (л. 23-24 от първоинстанционното дело), рег. УРИ 167000-5973/31.10.2022 г. (вх. 6600-263/03.11.2022 г. по описа на Община Сливен) на началника на РУ Сливен, данните от което сочат, че след извършени проверки на сигналите за нарушаване на обществения ред, се констатира многократно и периодично нарушаване в района пред и около заведението, на нощната тишина и спокойствието на живущите в близост до заведение Грация , стопанисвано от Три Инвест ЕООД. В този смисъл, както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на две или повече жалби на граждани за наднормен шум, придружен с протокол за измерване на шума от РЗИ Сливен или друга акредитирана лаборатория, или констатирано с влязло в сила наказателно постановление на едно административно нарушение по Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен не е част от фактическия състав за осъществяване на отнемане на разрешение за удължено работно време на осн. чл. чл. 37, т. 3 от Наредбата, на заведения за хранене и развлечения и други обекти за търговия и обслужване на територията на Община Сливен. Неоснователно е касационното оплакване, че оспорената Заповед РД 15-2036/14.11.2022 г. на кмета на Община Сливен е издадена в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите и правни основания за издаване на един акт могат да бъдат изложени и в акт, различен от този, който обективира волята на органа. Правилото се извежда от Тълкувателно решение 16 от 31.07.1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Необходимо е обаче това да е акт, който е приобщен към административната преписка и въз основа на него органът да е направил изводите си. В случая, видно от доказателствата по делото фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена оспорената заповед се съдържат в нарочен документ, съпътстващ нейното издаване гореописаното уведомително писмо, към което е налице изрично препращане в нейния текст. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че изпратеното писмо от началника на РУ Сливен не е достатъчно аргументирано, което е довело до немотивираност и на оспорения индивидуален административен акт. Изложените в това писмо обстоятелства, индивидуализираните в същото жалби и сигнали на живущите в жилищните блокове в района на кафе-аперитив Грация , конкретно посоченото разпореждане на Районна прокуратура Сливен и регистрираните в РУ Сливен заявителски материали за сбивания и причиняване на телесни повреди в района на заведението сочат на достатъчна аргументираност, че заведение Грация , с дейността си, в рамките на удълженото работно време, е системен източник на безпокойство за живущите около него, респ. обосновават издаването на оспорената заповед за отнемане на разрешението за удължено работно време. Съгласно чл. 55 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Съобразно Решение 7 от 04.06.1996 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело 1/1996 г. под обществен ред трябва да се разбира установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права. Нарушаването на обществения ред има различни проявления и може да засяга редица обществени отношения с настъпил различен резултат. В конкретния случай, именно с оглед защитата на конституционните права на гражданите на почивка и право на здравословна и благоприятна околна среда и за да се гарантира спазването на обществения ред, са въведени три алтернативни хипотези за отнемане на издадено разрешение за удължено работно време по чл. 37 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), дейността по опазването на обществения ред се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им. Спазването на обществения ред обаче е и задължение на всеки гражданин и субект на правото. Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. С оглед мотивите на оспорената заповед и данните по делото, в тежест на касационния и първоинстанционен жалбоподател е било, да докаже, че в района пред и около заведение Грация , стопанисвано от него, са предприети всички необходими мерки за спазване на обществения ред. Такива доказателства по делото не са представени. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява обжалваното решение като правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в полза на Община Сливен, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва се присъди на Община Сливен сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на кмета на общината в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия