Решение № 2571 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2011 г.

Решение № 2571 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кинка Вълева Колева от гр. Димитровград срещу решение N 326 от 08.06.2011 г. по адм. дело N 736/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторката се позовава на решение на Димитровградски районен съд, с което са й присъдени родителските права върху двете деца и с което й се разрешава да ги извежда извън страната без съгласието на баща им. Излага довод, че служителката в "Паспортна служба" при ОД на МВР - Хасково е отказала да приеме заявлението за издаване на международни паспорти на децата, т. к. същото не било подписано от бащата. Горното е мотивирало жалбоподателката да оспори отказа на директора на ОД на МВР - Хасково да приеме заявлението й, което не било попълнено съгласно образец, и да издаде паспорти на децата й. В съдебно заседание Колева, чрез процесуалния си представител адв. Димитров поддържа касационната жалба и в представена по делото писмена защита, иска отмяна на решението. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Хасково не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. По същество, като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и съобрази доводите, изтъкнати в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Кинка Колева против отказа да бъдат издадени паспорти на децата й Кристияна Пенева Димова и Миглена Пенева Димова, обективиран в писмо рег. N 23954 от 18.11.2010 г. на директора на ОД на МВР - Хасково. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи (ПИБЛД) и в предвидената от закона форма. Приел е също така, че постановеният отказ е съобразен с разпоредбите на Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и ПИБЛД. Пъроинстанционният съд детайлно е анализирал реда за издаването на паспорти и заместващи ги документи, като е приел за законосъобразен отказа на директора на съответната областна дирекция на полицията, т. к. в конкретния случай в нарушение на разпоредбите на чл. 45, ал. 1 ЗБЛД и ал. 23, ал. 3 ПИБЛД въобще липсват подадено от жалбоподателката заявление по образец за издаване на исканите паспорти, както и на изискуемите приложения. При безспорно установената липса на подадено заявление, за административния орган не е възникнало задължение да издаде паспорти, поради което постановеният отказ е законосъобразен. Мотивиран по този начин, Административният съд е постановил решението си. Оспореният съдебен акт не страда от порока материална незаконосъобразност. Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото свидетелски показания и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Правилно съдебният състав е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган и в предписаната от закона форма - отказът е издаден от директора на съответната ОД на МВР, който е компетентният да издаде исканите документи за самоличност орган съгласно чл. 7, ал. 1 ПИБЛД. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Производството за издаване на паспорт или заместващ го документ не започва служебно, а по инициатива на заинтересованото лице чрез подаване на заявление по образец до компетентния административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 46 ЗБЛД заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, като към заявлението се прилагат документ за платена държавна такса, удостоверение за раждане на лица под 18 години, предишни паспорти и снимки по образец на лицата. В случая обосновано първоинстанционният съд е счел, че въобще липсва подадено заявление за издаване на паспорти на децата на касаторката, с оглед на което липсва надлежно сезиране на административния орган, поради което за него не е и възникнало законово задължение за съответното действие. Правилно е прието, че отказът на директора при ОД на МВР Хасково е основан на разпоредбата на 43 и сл. ЗБЛД, които не допускат издаването на паспорти или заместващи ги документи при липса на надлежно подадено заявление и приложимите към него документи. Административният орган е дал изрични указания на жалбоподателката, че българските граждани, желаещи да получат документ за самоличност, следва да изявят желанието си с подаване на заявление по образец до съответния орган, като редът за приемане на заявление за издаване на паспорт на лица, ненавършили 18-годишна възраст е регламентиран в чл. 23 ПИБЛД, като изрично е цитирал разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Правилника, приложима в конкретния случай. След като жалбоподателката поддържа, че въобще лисва подадено заявление по образец, без значение по какви причини, и задължителните съгласно закона приложения, при правилно прилагане разпоредбите на ЗБДС и ПИБЛД съдът е приел за законосъобразен отказа на директора на ОД на МВР - Хасково да издаде паспорти на ненавършилите пълнолетие деца на Колева. Неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че съдът по същество е постановил необоснован акт, т. к. не е съобразил решението на Районен съд - Димитровград, с което на жалбоподателката се присъждат родителските права върху децата и й се разрешава да ги извежда извън страната, без да се иска съгласието на бащата. Упражняването на родителските права от родителите (респ. от родителя, на когото същите са присъдени), няма отношение към спазването на законоустановената процедура за издаване паспорти и заместващи ги документи, регламентиран в Раздел IV ЗБЛД. Безспорно е, че Колева не е изпълнила задължението си да представи пред компетентния орган редовно заявление за издаване на паспорт на нейните ненавършили пълнолетие деца - заявление, подписано от двамата родители или влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл. 127a, ал. 2 СК, което да замести липсващото съгласие между двамата родители за издаване на паспорт на децата им, при което отказът на административния орган е законосъобразен, като постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановен при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му, в какъвто смисъл са и съображенията на Административен съд - Хасково. Правилен, макар и да няма отношение към спора, с който е сезиран съдът по същество, е изводът, че административният орган, който е компетентен да издаде паспорт на български граждани, ненавършили 18-годишна възраст, на основание чл. 45, ал. 1 ЗБЛД действа в условията на обвързана компетентност, като проверява налице ли са условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, за да извърши съответното правно действие. Горното е приложимо в хипотезата на валидно сезиране на компетентния административен орган чрез подаване на заявление по образец със съответните приложения. Предвид изложеното, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Хасково, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,