Решение № 8448 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 168/2011 г.
ВАСVI отделение14.06.2011 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 236 от 29.11.2010 г. по АД № 428/2010 г. на Добричкия административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Диагностично - консултативен център - II Добрич" ЕООД, гр. Добрич, срещу писмена покана рег. индекс № 2904-09-52/16.06.2010 г. на Директора на РЗОК, гр. Добрич. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8448 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 168/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център - II Добрич" ЕООД, гр. Добрич, против решение № 236 от 29.11.2010 г. по АД № 428/2010 г. на Добричкия административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана рег. индекс № 2904-09-52/16.06.2010 г. на Директора на РЗОК, гр. Добрич. Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на чл. 233 от НРД 2006 г. и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Добрич, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център - II Добрич" ЕООД, гр. Добрич, против писмена покана рег. индекс № 2904-09-52 от 16.06.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Добрич, в частта, с която жалбоподателят като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 2904-09-25/5.03.2009 г. е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Добрич сумата 42 024.98 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за първо и второ тримесечие на 2009 г. в частите "Направление за специализирана извънболнична медицинска помощ" (бл. МЗ-НЗОК № 3), "Направление за високоспециализирани медицински дейности" (бл. МЗ-НЗОК № 3А) и "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4). За да постанови решението си, Добричкият административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2009 г. (отм.), с която е определен годишният размер на разходите за извънболнична медицинска помощ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. (отм.) Националната здравноосигурителна каса определя всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична, респ. специализирана медицинска помощ, броя на назначаваните специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с разполагаемите за тях средства по чл. 1, ал. 2, ред 1. 5. 2., ред 1. 5. 4 и чл. 3, ал. 2 и ал. 4. С Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК са приети Правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което превишението на РС за целия процесен период възлиза на сумата от 42 024. 98 лв. (с 281. 82 лв. по-малко от тази, посочена в поканата). Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на чл. 233 от НРД 2006 г. С т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.) е предвидено контролът по изпълнение на РС да се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Целта на цитираната подзаконовата нормативна разпоредба, която не противоречи на норми от по-висок ранг, е в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ. В същия смисъл е и клаузата на чл. 43, ал. 5 от подписания между страните договор за оказване на СИМП през 2009 г. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти. Въпросът е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Неотменена с решение № 12098 от 4.12.2006 г. на ВАС, 5-чл. състав (ДВ, бр. 101 от 2006 г.) е разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от НРД 2006 г., съгласно която директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след писмено становище от председателя на БЛС, съгласно съвместна методика, утвърждава регулативните стандарти за всяко от тримесечията. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. НЗОК има право да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи нарушения на съдопроизводственото правило за преценка на доводите и възраженията на страните. Като се е позовал на цитираното решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел за неоснователно становището на жалбоподателя, че частичната и пълната отмяна на някои текстове от НРД 2006 по силата на решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС, 5-членен състав, води до отпадането на регулативните стандарти при осъществяване на медицинската дейност. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно е обсъдено възражението на жалбоподателя, че протоколите за РС са подписани в средата на текущото тримесечие, съответно на 16.02.2009 г. за първото тримесечие на 2009 г. и на 7.05.2009 г. за второто тримесечие на 2009 г. Правилно е приложена разпоредбата на § 5 от ПЗР на Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г., съгласно която до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първият месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. При спазване на цитираната разпоредба изпълнителят на специализирана медицинска помощ е следвало да се съобрази с финансовата рамка за предходното тримесечие или да оспори определените РС за съответното тримесечие. Съгласно чл. 42, ал. 1 от сключения индивидуален договор касаторът като изпълнител на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. С клаузата на ал. 3 е поел задължение да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по РС. Констативният финансов протокол № ФП-02-393/17.11.2009 г. и протоколът за неоснователно получени суми № ПНПС-02-395/17.11.2009 г. съдържат подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена покана. Изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяване на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.) и изричната клаузата на индивидуалния договор. Като се е съобразил със заключението на съдебно-икономическата експертиза, Добричкият административен съд законосъобразно е приел, че оспорената писмена покана е законосъобразна в частта за определеното задължение за внасяне на сумата 42 024.98 лв. и е отхвърлил подадената жалба в тази част. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и съдебното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната отхвърлителна част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,