Решение № 7310 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2019 г.

Решение № 7310 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10923/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (имаща характер на искане за отмяна), депозирана от Л. Томов. С него се прави искане на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение № 4065 от 30.05.2019 г., постановено по адм. дело № 5353/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Моли съда да наложи максимална финансова санкция на началника на Затвора гр. София, тъй като всички основания за това са изпълнени към момента на подаване на искането за отмяна. Подадена е и касационна жалба срещу решение № 2587/15.04.2019 г. по адм. дело № 7987/2018 г. по описа на АССГ, в частта, с която съдът е отказал да се произнесе по неправилността и необосноваността на заповед № 123/18.07.2018 г. Ответникът – началникът на Затвора гр. София, чрез пълномощника си младши юрисконсулт Д. Маринова, оспорва искането за отмяна като неоснователно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е депозирано становище по касационната жалба. Настоящият състав намира, че подадената от Л. Томов касационна жалба срещу решение № 2587/15.04.2019 г. по адм. дело № 7987/2018 г. по описа на АССГ, в частта, с която съдът е отказал да се произнесе по неправилността и необосноваността на заповед № 123/18.07.2018 г., следва да се остави без разглеждане по следните съображения: При направената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че решение № 2587/15.04.2019 г. по адм. дело № 7987/2018 г. АССГ е предмет на касационен контрол по адм. д. № 8814/2019 г. по описа на Върховния административен съд, образувано на 31.07.2019 г., т. е. преди образуване на настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. С оглед изложеното съдът намира касационната жалба за недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. По своя характер отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК основания. Институтът на отмяната е свързан със стабилитета на съдебните актове, поради което прилагането му е силно ограничено от закона, както по основание, така и по отношение на срокове за прилагането му. В случая се иска отмяна на определение № 4065 от 30.05.2019 г., постановено по адм. дело № 5353/2019 г. по описа на АССГ, с което е оставено в сила разпореждане № 2803/9.04.2019 г. по адм. дело № 2085/2019 г. по описа на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането на Л. Томов за налагане на глоба на началник на Затвора гр. София за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 7987/2018 г. по описа на АССГ. Административно-наказателното производство за налагане на санкция по чл. 304 АПК се провежда по реда на чл. 306 от АПК. Съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или овластено от него длъжностно лице, а съгласно ал. 5 препис от разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. Съгласно чл. 306, ал. 6 от АПК съдът решава делото по същество и решението му не подлежи на обжалване. Настоящият състав намира, че подаденото искане за отмяна, е неоснователно. В него не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. В изложението е направено искане съда да наложи максимална финансова санкция на началника на Затвора гр. София, тъй като всички основания за това са изпълнени към момента на подаване на искането за отмяна. От съдържанието на искането е видно, че не се твърди наличието на нито една от посочените хипотези, обосноваващи отмяна на влезлия в сила съдебен акт, нито се излагат доводи в този смисъл. Няма конкретни данни за нови обстоятелства, нито конкретни престъпни деяния свързани с дейността на съдията докладчик във връзка с решаване на това дело. Наведените доводи по същество са неотносими към искането за отмяна, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ето защо не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 239 от АПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за контрол на неправилни актове, но само на лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 239 основания. В случая, като не се сочи нито едно такова основание, молбата за отмяна е неоснователна. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, с оглед осъществената в производството правна защита от юрисконсулт. Страната станала неоснователно причина за съдебното производство следва да заплати разноските, понесени от ответната страна. В случая - в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховният административен съд, състав на трето отделение