Решение № 7003 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2009 г.

Решение № 7003 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Началника на ОСЗ - с. Иваново, против Решение № 124/21.11.2008 г., постановено от Русенският районен съд, Х-ти състав, по адм. д. № 2873/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК - по пощата и е процесуално допустима. С обжалваното решение районният съд е прогласил нищожността на Решение № 2/10.01.2007 г. по преписка № 40452/18.09.1998 г. на ОСЗГ - с. Иваново, обл. Русе, както и на решенията, на които то се основава-№ Г-5КР (17.03.2000 г. и № 7КР/19.03.2001 г., постановени по същата преписка. За да постанови решението си съдът е приел следното: С Решение № 2/10.01.2007 г. на ОСЗГ - с. Иваново, наследниците на Петър Симеонов Абрашев, бивш жител на с. Красен, община Иваново, са били обезщетени за възстановен земеделски имот чрез предоставяне в собственост на 5780/6999 ид. части от поземлен имот № 093010 с площ от 6.999 дкр., представляващ нива в м. "Краището" в землището на с. Щръклево и с поземлен имот № 000484 с площ от 4.382 дкр., представляващ наводнена нива в м. "Царева локва" в землището на с. Красен. В него изрично е посочено, че е издадено въз основа на решения № Г-5КР от 17.03.2000 г. за определяне на правото на обезщетение и № 7КР от 19.03.2001 г. за определяне начина на обезщетяване. Както обжалваното решение, така и тези, на които се основава, са в противоречие с влязло в сила решение на съда, постановено по гр. д. № 443/1999 г. по описа на РРС, в сила от 05.06.1999 г. Със същото решение е отменено решение на ответника по протокол № 4К (17.12.1997 г., с което на наследниците на Симеон Абрашев е отказано възстановяване на ниви от 10.5 дкр., IV категория в землището на с. Красен, м. "Царева локва" и им е признато правото на възстановяване на собствеността върху същия имот в стари реални граници, като е посочено, че той е част от имот пл. № 000483 по плана за земеразделяне на с. Красен. При това положение с влязло в сила решение между едни и същи страни е решен въпросът относно правото на възстановяване на горепосочения имот и начина на възстановяването му-в стари реални граници. Това решение има действие не само по отношение на страните, но и по отношение на всички - чл. 177, ал. 1 от АПК. Решенията на ответника, с които не се зачита силата на съдебното решение и въпреки произнасянето на съда за възстановяването на имота в стари реални граници, се определя обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, определя се начин на обезщетяване и се обезщетяват с други имоти, са нищожни на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че трите решения на ОСЗГ не са нищожни - издадени са от компетентния орган и в предвидената в закона форма. Доводите на жалбоподателите, че ПК не е изпълнила съдебното решение, постановено по гр. д. № 443/1999 г. на РРС и е постановила незаконен акт, са неправилни. Именно в изпълнение на съдебното решение по гр. д. № 443/1999 г. ПК - Иваново законосъобразно и в съответствие на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и целта на тези нормативни актове, е постановила решението си за определяне на наследниците на Петър Абрашев правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост. Решението на РС - Русе по гр. д. № 443/1999 г. признава правото на възстановяване на собствеността, а не е възстановил собствеността върху конкретен имот от 10.500 дкр., идентифициран с граници и съседи, начин на трайно ползване и категория и не е деференцирал понятията "признаване на правото на собственост" и "възстановяване на собственост", което води до необоснованост на решението на РС. Върху земята има изграден рибарник, който не позволява възстановяването на собствеността, който бил продаден на трето лице. Ответниците Йордан Петров Симеонов и Симеон Петров Абрашев, с писмени възражения и в съд. заседание чрез адв. Иванов, оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че в продължение на 17 години поради незаконосъобразните актове на ПК, ОСЗГ, сега ОСЗ-Иваново, които не се съобразяват с влязлото в сила решение на съда, не могат да получат и ползват собствената им зем. земя, а са принудени да водят нескончаеми процеси за прогласяване за нищожни на актовете на административния орган. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на РС - Русе е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. С влязло в сила на 05.06.1999 г. решение по гр. дело № 443/99 г. на РС Русе е отменено решението на ОСЗГ - с. Иваново, по протокол № 4К (17.12.1997 г., с което на наследниците на Симеон Абрашев е било отказано възстановяването на ниви от 10.5 дка., IV категория, в м. "Царева локва" - с. Красен и им е признато право на възстановяване на собствеността върху същия имот в стари реални граници, като е посочено, че той е част от имот пл. № 0000483, в който е изграден въпросния рибарник. С него са обсъдени възраженията на службата за невъзможност за възстановяване на имота по тази причина, в стари реални граници и същите са преклудирани. Това решение, което по своя характер е административно, съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК е окончателно и задължително, както за страните по делото, така и за всички граждани, органи и институции в страната. При постановяване на оспорваните Решения № Г-5КР)17.03.2000 г., № 7КР (19.03.2001 г. и № 2/10.01.2007 г., ОСЗГ не се съобразила с това законово изискване, поради което, правилно с решението си съдът на основание ал. 2 от същия член от АПК е прогласил тяхната нищожност. Предвид на това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Твърденията в жалбата са неоснователни и недоказани. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направения от него извод за нищожност на постановените три решения на административния орган, е обоснован и в съответствие с закона. Правилно съдът е приел, че с влязло в сила решение, постановено от Русенския районен съд по адм. д. № 443/1999 г., в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, е отменено решението по протокол № 4К (17.12.1997 г. на ПК в частта му за отказ за възстановяване правото на собственост върху нива от 10.5 дкр., IV кат., в м. "Царева локва", в землището на с. Красен и вместо него е признато правото на възстановяване на собствеността в стари, запазени, реални граници на наследниците на Петър Симеонов Абрашев за зем. земя от 10.5 дкр., представляваща част от имот пл. № 000483 по плана за земеразделяне на с. Красен, Русенска област. ОСЗ (бивша ОСЗГ, ПК) е била длъжна да изпълни незабавно влязлото в сила съдебно решение и съобразно същото да издаде решение за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Абрашев по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ - в съществуващи стари реални граници. Въпросът относно това дали правото на собственост следва да се възстанови в съществуващи стари реални граници или да бъде обезщетен бившия собственик, респективно-неговите наследници, при условията на чл. 10б от ЗСПЗЗ поради застрояване или провеждане на мероприятия, се разрешават именно в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, т. е. в производството по адм. д. № 443/1999 г., с постановеното по това дело решение, влязло в сила още през 1999 г. Видно от данните по делото от тогава до сега ОСЗ отказва неправомерно да изпълни влязлото в сила решение на съда и дори и в настоящото производство продължава да го оспорва, твърдейки, че същото било "неправилно". Влязлото в сила съдебно решение следва да се изпълнява, независимо дали се харесва на страната или не. Задължение на ОСЗ е при наличието на влязлото в сила решение на съда да издаде решение по чл. 18ж, ал. 1 за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, като опише границите, съседите на имота, както и да издаде скица към това решение, а доводът, че постановеното съдебно решение било "неизпълнимо"е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че обжалваното с касационната жалба решение на съда е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът обосновано и законосъобразно се е позовал и е приложил разпоредбата на чл. 177 от АПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, то има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован винаги може да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. След като съдът е признал правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници, ОСЗ няма правомощие нито да приема решения за възстановяване на собствеността чрез план за земеразделяне, нито да постановява решения за обезщетяване при условията на чл. 10б, нито при условията на чл. 11, ал. 4. Земите, които се възстановяват в съществуващи стари реални граници се включват в територията по чл. 18г, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а тези във възстановими на терена стари реални граници - по т. 3. Същите не могат да се включват в границите на плана за земеразделяне по чл. 18г, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ, а ако неправилно са били включени следва да се изключат. Въпросът за включването на имотите в картата и регистъра на земите се решава в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, съгласно чл. 18д, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е проведено и е налице влязло в сила съдебно решение. Правата на възстановяване на собствеността се преценяват към момента на влизане в сила на закона. Решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените от ответната страна разноски, поискани в срок, в размер на 880 лв.