Решение № 10081 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15176/2013 г.

Решение № 10081 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15176/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Константин Тодоров Гочев от гр. София чрез адв. Т. Колев срещу Решение № 5949/01.10.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 7193/2013 г., с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от касатора срещу Столична община иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 448 717 лв., претърпени в резултат на прогласени за нищожни административни актове - заповед № РД-40-483/20.03.1987 г., допълнена със Заповед № РД-40-1989, издадени от заместник-председателя на ИК и заповед № РД-41-1809/22.08.1990 г. на председателя на СНС. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне от ВАС по същество, при което искът на касатора да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на увреждането - 20.03.1987 г. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Константин Гочев се явява лично и с адв. Колев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в жалбата съображения. Ответникът по касация, Столична община, редовно призован, се представлява от юриск. Боянска, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно по съображения, изложени подробно в писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Исковата претенция на Константин Тодоров Гочев срещу Столична община е за обезщетение в размер на 448 717 лв., съставляващо пазарната стойност на собствения му недвижим имот - ПИ с планоснимачен № 836 в кв. 2 по плана на гр. София, кв. "Витоша" с площ от 400 кв. м, завзет изцяло и застроен с жилищен блок в резултат на обявени за нищожни по съдебен ред административни актове, а именно: заповед № РД-40-483/20.03.1987 г., допълнена със Заповед № РД-40-1989, издадени от заместник-председателя на ИК и заповед № РД-41-1809/22.08.1990 г. на председателя на СНС. С първата, обявена за нищожна заповед Столична община на основание чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ (отм.) е отчуждила процесния имот от наследодателите на касатора срещу парично обезщетение в размер на 3 190.95 лв. С втората, прогласена за нищожна, заповед първоначално определеното парично обезщетение за отчуждения имот е заменено с имотно такова - гараж. С третата, обявена за нищожна заповед, на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) е определен конкретния обект за обезщетение - гараж в бл. А, "Волоколамско шосе". С обжалваното решение АС - София град, е отхвърлил изцяло предявения от Константин Гочев иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху претендираната главница. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, на първо място е приел, че исковата претенция е допустима, тъй като в случая не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ - не е налице специален ред, предвиден по закон, който да изключва приложението на ЗОДОВ. Съдът е приел, че в случая не е приложим ЗОСОИ във вр. с чл. 2, ал. 2, предл. второ от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, тъй като, прогласяването нищожността на заповедите за отчуждаване и обезщетяване по чл. 95, чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ (отм.), въпреки че част от същите са издадени преди 1989 г., се е осъществило едва през 2011 г. - т. е. след приложението по време на чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти във вр. със ЗОСОИ. На следващо място, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, съдът е приел исковата претенция за неоснователна, като е изложил мотиви за липсата на материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди за предявения иск. АССГ е приел, че, доколкото след прогласяване нищожността на заповедите за отчуждаване, ищецът, независимо от безспорния факт, че имотът е застроен със жилищен блок, е възстановил собствеността си върху поземления имот, няма право на обезщетение за вреди в размер на пълната пазарна стойност на същия имот. Съдът е приел, че в най-добрия за ищеца случай при тази хипотеза същият би имал правото на обезщетение в размер на разликата между пазарната стойност на целия имот и пазарната стойност на това, което ищецът получава реално по силата на прогласената нищожност на отчуждаването. Отделно от това, АССГ е развил съображения за това, че реалните вреди за ищеца не могат да бъдат отчетени преди завеждането на ревандикационен или установителен иск по ЗС и ГПК срещу собствениците на жилища в построения върху собствения на Гочев недвижим имот жилищен блок и преди установяването каква част от собствения си имот може или не може да ползва реално. Според АССГ изясняването на обема и стойността на вредата - пряка и непосредствена последица от увреждането, е възможно само след произнасяне по предявен от ищеца иск за собственост в зависимост от неговото уважаване и в каква част или от неговото отхвърляне. По горните съображения съдът е приел, че претенцията за обезщетение за вреди в размер на пазарната стойност на недвижимия имот се явява преждевременен, недоказан и поради това- неоснователен. Решението на АССГ е правилно, макар и по частично различни от изложените от АССГ мотиви. Настоящият състав на ВАС намира, че в случая не са налице основанията за ангажиране отговорността на Столична община за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като на първо място - за ищеца е съществувал друг законов ред за защита на правата му, изключващ реда по ЗОДОВ. При организиране на защитата си ищецът е следвало да избере един от двата варианта за охраняване на правата си - или да твърди незаконосъобразност /в т. ч. и нищожност/ на извършеното по отношение на имота му отчуждаване или да търси обезщетяване по реда на § 9 от ПР на ЗУТ, препращащ към отменените текстове на чл. 102-105 от ЗС (отм.). Въпреки че дълго време ищецът се е стремял към преопределяне на обезщетение за отчуждения му имот, базирайки се на законност на отчуждаването /искане да бъде обезщетен вместо с гараж, с апартамент в строящият се от БОДК в имота му жилищен блок; впоследствие - искане имотното обезщетение да бъде заменено с парично/, едва през 2009 г. същият е потърсил и прогласяване нищожността на заповедите за отчуждаване - т. е. оспорил е по същество законността на отчуждаването. Ако същият е твърдял незаконност на отчуждаването преди 2009 г., той е имал възможността да потърси обезщетение за незаконното отчуждаване било по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои недвижими имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, било по ЗОСОИ във вр. с чл. 2, ал. 2, предл. второ от ЗВСОНИ. По делото липсват данни ищецът да е предприел този специален ред за защита при незаконно отчуждаване. Отделно от гореизложеното за ищеца не е настъпила вреда от вида на твърдяната в размер на пазарната стойност на отчуждения му имот към датата на прогласяване нищожността на заповедите. Подобна вреда ищецът би могъл да претендира в случаите, в които в резултат на незаконосъобразните актове на общината Гочев е загубил собствеността върху имота си. Случаят е точно обратният - с прогласяване нищожността на заповедите за отчуждаване и обезщетяване с гараж ищецът получава обратно в патримониума си собствеността върху отчуждения му като незастроен недвижим имот. От този момент нататък той може да търси приращение, ревандикация, претенция за лишаване от ползване и т. н., но не и вреди в размер на пазарната стойност на имота, както ако не го притежаваше. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение