Решение № 1668 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2013 г.

Решение № 1668 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наречена протест) от Цанко Петков Димитров - президент на ЕТ "Детектив-Цанко Димитров" - град Видин, ул. "Ст. Младенов", бл. "Звезда 5", ап. 13, против решение № 272 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 176 по описа за 2013 г. на Административния съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-02-11-109 от 28.01.2013 г. на кмета на община Видин. В касационната жалба твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, и иска неговата отмяна. В открито съдебно заседание съдът е приел представени от касатора писмени доказателства. Ответникът по жалбата - кметът на община Видин, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. При постановяването на решението съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на атакуваната заповед. Административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на изискваната форма. Спазени са административнопроцесуалните правила, като лицето е уведомено за започналото производство, изяснени са фактите и обстоятелствата по повод издаването на акта. В акта се съдържат фактическите и правните основания за издаването му в изпълнение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че имотът се държи без правно основание, предвид прекратеното договорно правоотношение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Монтана, е отхвърлил жалбата на Цанко Петков Димитров, подадена в качеството му на ЕТ "Детектив-Цанко Димитров", срещу заповед № РД-02-11-109 от 28.01.2013 г., издадена от кмета на община Видин, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено да се изземе недвижим имот, представляващ терен на поземлен имот в част от ПИ с идентификатор 10971.510.13 - частна общинска собственост, съгласно АЧОС № 1144 от 4.07.2012 г., находящ се в гр. Видин, ул. "Цар Александър II" № 98А, който имот се ползва като паркинг от жалбоподателя неправомерно, без правно основание. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и следвайки целта на закона. Притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. По съществото на спора е обосновал, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание от жалбоподателя. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не се легитимира като държател на имота на правно основание. В договора за наем на имота изрично е записано, че същият важи за периода "от 1.09.2007 г. ..., но не повече от една година". Безспорно е установено, че към датата на издаването на заповедта, с която е прекратен договорът, този срок е изтекъл. Неоснователно е твърдението, че липсата на взето решение от Общинския съвет на гр. Видин е основание да се приема оспорената заповед за незаконосъобразна. Решение е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразно решение. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства и напълно се споделят от настоящия състав. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1) да се касае за общински имот, и 2) същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка безспорно е налице. Страните не спорят, че се касае за недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Видин, ул. "Цар Александър II" № 98А, потвърдено и с приложения акт за частна общинска собственост № 1144 от 4.07.2012 г. От доказателствата по делото се установява, че е налице и втората предпоставка за издаването на заповедта за изземване, а именно - имотът се държи без правно основание. На 1.11.1998 г. е подписан договор за наем на недвижим имот - частна общинска собственост, между община Видин и ЕТ "Полицай-Цанко Димитров", с ЕИК 815106490, със срок на договора до 1.11.2001 г. На 1.09.2007 г. е подписан втори договор за наем между същите страни, в който е записано, че същият важи "от 1.09.2007 г. до вземане на решение от ОбС-Видин за отдаване паркинга под наем, но не повече от една година". Така записан, този текст означава, че срокът на договора ще изтече в момента, в който настъпи едно от двете прекратителни събития. Вписаният в процесния договор едногодишен срок е изтекъл на 1.09.2008 г. и от този момент правното основание на жалбоподателя да държи и владее частния общински имот е отпаднало. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че кметът е трябвало да изчака решение от Общинския съвет на гр. Видин и поради това оспорената заповед е незаконосъобразна, защото в конкретния случай вече е настъпило второто условие за прекратяване на договора за наем, а именно - изтекла е едната година. Това е удостоверено и с протокол от 21.01.2013 г., подписан и от самия жалбоподател. В съдебно заседание, проведено на 3.04.2013 г. пред Административния съд - Монтана, става ясно, че Цанко Димитров е напълно запознат с текста на обжалваната заповед и с основанието за нейното издаване. Същата е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съблюдаване на процесуалните правила и норми, което също не се оспорва от жалбоподателя. Въз основа на това първоинстанционният съд е направил правилен извод, че тя е валидна и законосъобразна, поради което липсват основания за нейната отмяна. Във връзка с останалите възражения на касационния жалбоподател и приетите от съда писмени доказателства следва да се отбележи, че те са неотносими към настоящия спор и не следва да се разглеждат по същество. С оглед изложеното първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,