Решение № 8021 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2014 г.

Решение № 8021 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на юрк. Шейретов - процесуален представител на Директора на Дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП и на "Терават" ООД гр. София против Решение № 3192/13.05.2014 г., постановено по а. д. № 11664/2012 г. по описа на Административен съд София град. С процесното решение по оспорване на търговското дружество е отменен частично ревизионен акт № 2041113400/10.05.2012 г. на орган по приходите при ТДНАП гр. София, потвърден с решение № 1913/6.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ гр. София, относно непризнат данъчен кредит по изрично посочени фактури с издател "Венто България" ЕООД, а по отношение на останалите фактури с издатели "Венто България" ЕООД, "Маркес груп" ЕООД, "Макс ком 2007" ЕООД и "Арт медия комюникейшънс" ЕООД оспорването е отхвърлено. Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни части, като се претендира неправилност по наведените основания за това. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на Дирекция "ОДОП" се твърди, че само представените договори, приемо-предавателни протоколи и фактури, не удостоверяват, че услугите - СМР по изграждане на дренажно отводнителна система, изравняване на работна площадка на обект в гр. Търговище, изработка на конструкции, доставка и монтаж на стълбове и др. във връзка с изграждане на фотоволтаична централа и осветление за обект, изпълняван от него, не са достатъчно доказателство, че са извършени точно от доставчика, вписан в тях. Това е така защото от "Венто България" ЕООД са изискани по реда на ДОПК документи, относими към доставките по издадените от фактури, но не са представени никакви документи и не е възможно да се прецени дали представените от жалбоподателя са действително съставени във връзка с реални доставки. В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че първоинстанционният съд е игнорирал голяма част от представените в хода на ревизионното и в съдебното производство доказателства, не е кредитирал заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, потвърждаващи наличието на доставки и тяхното редовно отразяване в счетоводството на "Терават" ООД и доставчика "Венто България" ЕООД. По тези и други подробни доводи се иска отмяна на обжалваното решение в съответните неблагоприятни за този жалбоподател части и се претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил ревизионен акт № 2041113400/10.05.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден в обжалваната част с Решение № № 1913 от 06.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", в частта по непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Венто България" ЕООД и по следните фактури: № 104 от 29.08.2008 г. и ДДС в размер на 5000 лв., № 136 от 12.09.2008 г. и ДДС в размер на 11000 лв., № 89 от 16.09.2008 г. и ДДС в размер на 11760 лв., № 111 от 11-09.2008 г. и ДДС в размер на 12240 лв., № 90 от 25.09.2008 г. и ДДС в размер на 3560 лв., № 137 от 30.09.2008 г. и ДДС в азмер на 4040 лв., № 141 от 09.01.2009 г. и ДДС в размер на 1540 лв. и № 144 от 16.01.2009 г. за ДДС в размер на 1100 лв. и е отхвърлил оспорването срещу същия ревизионен акт в частта по непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставките на следните доставчици и фактури: по доставките на "Венто България" ЕООД, съответно фактура № 9143 от 12.01.2009 г. и ДДС в размер на 734 лв., № 125 от 20.05.2009 г. и ДДС в размер на 1400 лв., № 9126 от 25.05.2009 г. и ДДС размер на 1200 лв., № 164 от 29.05.2009 г. и ДДС в размер на 1800 лв., № 167 от 15.10.2009 г. и ДДС 8 размер на 1360 лв., № 168 от 21.10.2009 г. и ДДС в размер на 149 лв., по доставките на "Макс ком 2007" ЕООД по фактура № 30 152 от дата 29.08.2008 г. и ДДС в размер на 9600 лв., по доставките на "Арт медия комюникейшън" ЕООД по фактура № 00 376 от 27.08.2008 г. и ДДС в размер на 2025 лв., по доставките на "Маркес строй" ЕООД по фактури, както следва: № 1....Ю24 от 03.11.2008 г. и ДДС в размер на 9000 лв., № 1 1025 от 03.11.2008г, и ДДС в размер на 7400 лв., № 1...Ю26 от 03.11.2008 г. от 10400 лв., № 11027 от 03.11.2008Г. и ДДС от 11200 лв., № 1...Ю28 от 03.11.2008 г. и ДДС от 6000 лв., № 1...1029 от 03.11.2008 г. и ДДС от 8000 лв., № 1....Ю30 от 03.11.2008 г. и ДДС от 5000 лв., № 1...1031 от 03.11.2008 г. и ДДС от 5000 лв., № 1...Ю32 от 03.11.2008 г. и ДДС от 8000 лв., № 1....ЮЗЗ от 03.11.2008 г. и ДДС от 8000 лв., фактура № 1....Ю13 от 19.09.2008 г. и ДДС от 38000 лв., № 11014 от 24.09.2008 г. и ДДС от 42 000 лв., № 1...Ю15 от 29.09.2008 г. и ДДС от 40 000 лв., № 0496 от 27.05.2008 г. и ДДС от 7600 лв., КИ № 1000001022 от 03.11.2008 г. и към фактура от 19.09.2008 г., КИ № 10001023 от 03.11.2008 г. към фактура от 29.09.2008 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на част от фактурираното от "Венто България" са налице всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по доставките, като е изложил подробни мотиви по кредитирането на двете назначени експертизи по делото. По доставките на "Маркес Груп" ЕООД с основание плащане по договор и обр. 19 съдът е приел за установено от обсъдените писмени доказателства и заключение на ССЕ, както и на декларацията на стр. 69 на том първи от делото, че жалбоподателят не е получил договорените машини по договорите от 06.09.2008 г. и 20.08.2008 г. Относно фактура № 496 от 27.05.2008 г. за изработени метални конструкции за фотоволтаични клетки - 50 бр. по договора от 24.04.2008 г. първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото косвени доказателства-фактура, договор, протокол обр.19 и изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, не се установява по безспорен начин от жалбоподателя, че е налице доставка на услуга по чл. 9 от ЗДДС именно от "Маркес груп" ЕООД. Счел е, че представените доказателства не водят до безпротиворечив извод, че доставката е извършена от кадровия ресурс установен за "Маркес груп ЕООД", както и че по делото няма информация дали вложените материали са за сметка на доставчика, така, както твърди жалбоподателя. По отношение на "Макс ком 2007" ЕООД е прието, че жалбоподателят не е представил доказателства, че в действителност са изготвени такива проекти относно фотоволтаични системи от същия доставчик. По отношение доставките на "Арт медия комюникейшънс" ЕООД, съдът също е намерил, че жалбоподателят "Тереват" ООД не е представил доказателства, че е обновена поддържана и оптимизирана уеб страницата на дружеството. Решението е частично правилно. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. София: Жалбата е неоснователна. В хода на ревизионното и първоинстанционното съдебно производство са ангажирани множество доказателства за реалността на фактурираните от "Венто България" ЕООД доставки. Освен това, в подкрепа на извода, че доставките са действително осъществени, е и установеното от експертите по извършените в съдебното производство съдебно-счетоводна и съдебно- техническа експертизи. Във връзка с посочените фактури още в ревизионното производство е представен Договор за строителство от 16.06.2008 г., сключен между ревизираното лице и "Венто България" ЕООД. Предмет на договора е извършване на СМР на обект: "Фотоволтаична централа" гр. Търговище. Срок на договора - 150 дни от подписване на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия. Общата стойност по договора е 137 800,00 лв. Представени са приемо-предавателни протоколи, фактури с подизпълнители, фактури за закупени и вложени материали. Представени са и разрешения № СТ-05485/20.04.20Х0 г. и № ДК-07- 05/20.05.2011 г., за ползване на изградена фотоволтаична централа. Спорът по делото е за реалността на доставките по издадените фактури. В касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София са изложени доводи единствено за недостатъци при доставчика "Венто България" ЕООД, съответно при поддоставчиците "Вива юнивърс" ЕООД и "Чери 777" ЕООД, като част от тях /напр., касаещите непризнат данъчен кредит по фактури за доставка на мотокар/ въобще не подлежат на обсъждане, защото отказът на приходната администрация е потвърден, т. е. решението на съда е благоприятно за този касатор. Представените фактически доводи са верни, но те не дисквалифицират правото на данъчен кредит, доколкото изводът, че доставчиците не притежават кадрова обезпеченост, не може да обоснове отказ за признаване на това право, при условие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки и фактическото им предоставяне на ревизираното лице. По делото са ангажирани специални знания на вещи лица по съдебно-счетоводни и съдебно-техническа експертизи. Чрез приложените заключения е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби, а ДДС е начислен и деклариран пред данъчните власти. Изяснено е и, че предмета на договорите е изпълнен, а от ревизираното лице и доставчика са подписани протоколи обр. 19 за приемане на строително-монтажните работи. Отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит при тази хипотеза противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от СЕС - решения от 6.09.2012 г. по дело С-324/11, от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Актовете на вторичното право потвърждават принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на доставчиците. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори. В ревизионния акт липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да знае или да трябва да знае. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при възприемане на последните констатации, не следва да лишава данъчнозадълженото лице от правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадените фактури. По-нататък, без да е установено съществуването въз основа на обективни данни на представи у получателя на спорните доставки за осъществяването им като част от данъчна измама, нередностите нагоре или надолу по веригата не могат да засегнат претендираното от него данъчно предимство /арг. т. 43 от решението на СЕС по дело С-285/11/. Твърдените от този касатор нередности у предходни доставчици и съмнения във връзка с това за произхода на стоките, без информационна следа за представа на данъчнозадълженото лице за тези нередности, не изключват правото на приспадане. А съгласно т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11 задължението у получателя за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките не следва от броя на наетите от доставчика лица, източника на правоотношението на доставчика и наетите лица и декларирането на правоотношенията му с тях. Довод за правилност на решението е и установената редовност на счетоводството, водено от ревизираното лице, като от него се извлича информация за механизма на доставките, а позоваването на счетоводните записвания е допустимо при действието на чл. 51 ДОПК. По тези съображения, Върховният административен съд преценява касационната жалбата на дирекция "ОДОП" - София, като неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно, поради което следва да се потвърди. По касационната жалба на "Терават" ООД. Касационната жалба е частично основателна. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател по отношение на отказаното право на данъчен кредит по ф-ри № 125/20.05.2009 г., № 126/25.05.2009 г. и 164/29.05.2009 г., издадени от "Венто България" ЕООД с предмет доставка на мотокар. Съдът е приел, че доставката не е осъществена единствено с мотива, че договорът за прехвърляне на собствеността не е бил съставен в предвидената в ЗДвП форма - писмена с нотариална заверка на подписите. Това извод на съда е неправилен. Обстоятелството, че за прехвърлянето на собствеността на мотокар се изисква специална форма не е доказано и не произтича от закона. Изискването на чл. 144, ал. 2 ЗДвП за писмена форма с нотариална заверка е само по отношение на "прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. "Прехвърлянето на собственост върху мотокар не попада в посочените и по отношение на него законът не изисква нотариална заверка. Следва да се посочи, и че чл. 6 ЗДДС обвързва наличието на доставка на стока с фактическото, не правно прехвърляне на собствеността върху стоката. А фактическото предаване на мотокара е удостоверено с приемо-предавателен протокол от 29.05.2009 г. Съдът е установил и че мотокарът се използва в дейността на лицето - "по делото не е спорно, а това се установи и от решението на Директора на Дирекция "ОДОП" че жалбоподателя е представил амортизационен план за 2011 г., в който е включен мотокара" . Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд по отношение на отказаното правото на данъчен кредит по ф-ра № 496/27.07.2008 г., издадена от "Маркес груп" ЕООД. Като мотиви за липса на правото на данъчен кредит съдът сочи, че не са представени доказателства, че материалите във връзка с изработените метални конструкции за фотоволтаични клетки - 50 бр. са били за сметка на доставчика и по отношение липса на доказателства за кадрови ресурс. Както и първоинстанционният съд обаче отбелязва в своето решение, практиката на СЕС ясно сочи, че нито наличието на материали, нито кадрови ресурси при доставчика е от значение за правото на данъчен кредит - в този смисъл решения посъединени дела С-80/11 и С -142/11 Mahageben и David и решение по дело С-18/13 Макс Пен и др. В случая и съдът приема, че не са налице доказателства за наличието на измама. Първоинстанционният съд не е отчел, че осъществяването на услугата по тази фактура е безспорно установено не само от наличните по делото доказателства, но и от извършените две съдебни експертизи. Видно от заключението по СТЕ, вещото лице сочи "От направения оглед на място на обект ФЦ гр. Търговище СТЕ констатира наличието им. СТЕ счита за реално изпълнени СМР по фактура № 496 на стойност 38 000 лв. без ДДС". В същия смисъл е и заключението по ССЕ - "Извършената услуга е на обект Търговище, от който обект дружеството е реализирало приходи от ИЗОА 2000 АД" Неоснователна е касационата жалба относно доставката на машини от "Маркес груп" ЕООД. Признанието на "Терават" ООД, че не са получени договорените машини по сделката с "Маркес груп" ЕООД изключва данъчното събитие. Неоснователни са оплакванията по отношение на отказаното право на данъчен кредит по ф-ра № 143/12.01.2009 г., издадена от "Венто България" ЕООД, но не по изложените от първоинстанционния съд мотиви, а тъй като видно от извършената техническа експертиза, неоспорена от ревизираното лице, не е констатирано наличието на изработен билборд, нито такъв е договарян с възложителя "Изоа-2000" /т. 8 от заключението на СТЕ/. Липса на фактурираните работи са констатирани от вещото лице и по фактури 167/15.10.2009 г. с предмет на доставката "пренастройване на фотоволтаични паркови осветители от летен на зимен режим в паркове "Студентски" и "Хиподрума" и 168/21.10.2009 г. с предмет на доставката: "асемблиране на лампи за улично осветление" /т. 10 и 11 от заключението/. В този смисъл неоснователни са оплакванията на жалбоподателя. Правилни са според касационната инстанция изводите на съда по отношение на отказаното право на данъчен кредит по ф-ра № 30...152/29.08.2008 г., издадена от "Макс ком 2007" ЕООД, с предмет изработване на проекти за фотоволтаични системи. Във връзка с тази доставка е представен договора, както и протокол за приемането на работата. Обстоятелството, сочено от съда - че не е представен самият проект е релевантно за правото на данъчен кредит. Това е така, защото осъществяването на доставката на услугата следва да се удостовери със самия резултат от фактурираната услуга, единствено наличието на приемо-предавателен протокол не може да доведе до еднозначен извод, че са изработени от "Макс ком 2007" ЕООД. По отношение доставката от "Арт медия комюникейшънс" ЕООД не е представено друго освен фактура и това не води до извод за реалност на фона на общоизвестната търговска практика по подписване на споразумения, приемо-предавателни протоколи, спецификации и т. н. С оглед изложеното, решение № 3192/13.05.2014 г. по адм. дело № 11664/2012 г. на АС София град, следва да се остави частично в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,