Решение № 5966 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2009 г.

Решение № 5966 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Сливен, срещу решение № 30/25.03.2009 г. по адм. дело № 254/2008 г. на Административен съд - гр. Сливен, с което са отменени чл. 38 и чл. 55 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен, приети с решение № 133/27.03.2008 г. на Общински съвет Сливен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Милен Тодоров Калоянов, Стоянка Петрова Павлова и Николай Стефанов Шевкенов, не се представляват, в подаден отговор на касационната жалба ангажират становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, но е неоснователна: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че приетото изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен (Наредбата), е издадена от компетентен орган - Общински съвет Сливен, в изпълнение на правомощието му, регламентирано в Конституцията, ЗМДТ и ЗМСМА да определя размера на местните такси на територията на Община Сливен. Съдът е приел още, че същата представлява валиден подзаконов нормативен акт, както и че при приемане на оспорените текстове от Наредбата не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Относно законосъобразността на оспорените текстове от Наредбата, съдът е приел, че същите са приети в противоречие с материалния закон - чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съгласно техните доходи и имущество. Съдът е приел, че в случая административният орган не е представил никакви доказателства увеличаването размера на таксите по чл. 38 и чл. 55 от Наредбата да е съобразено с доходите и имуществото на лицата, живеещи на територията на Община Сливен. Размера на таксите по оспорените разпоредби, е увеличен при неспазване на този конституционен принцип. Въз основа на приетото експертно заключение по делото, съдът е приел, че при съпоставка на размера на таксите, събирани предходната година и след изменението им се установява, че увеличението им за различните услуги е от 1.1 до 333.3 - средното увеличение е 33,30 пъти. Това увеличение, според съда, не съответства на социално - икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. На следващо място съдът е приел, че при приемане на оспорените текстове от Наредбата е нарушен и чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, съгласно който местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата. В чл. 8, ал. 1 ЗМДТ са посочени принципите, които следва да бъдат спазвани от съответния общински съвет при определяне размера на таксите: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество и постигане на по - голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съдът е приел, че чл. 8, ал. З ЗМДТ изрично предвижда, че размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че при формиране на цените на таксите и услугите по оспорените текстове от Наредбата, са отчетени материално - техническите, административни и капиталови разходи, за извършване на дадената услуга. Съгласно становището на вещото лице "капиталови разходи" са разходите за благоустрояване, разработка на кадастрални карти, за изграждане на улични и "В и К" мрежи, които разходи не са материално - технически разходи. Тези разходи, според вещото лице, не са пряко свързани с предоставяната услуга. Съдът е приел още, че съгласно цитираната норма на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, при определяне размера на таксите не следва да се включват така наречените капиталови разходи. Като ги е взел за база при определяне на таксите и цените на услуги, Общински съвет - Сливен, при приемане на изменението и допълнението на оспорените текстове от Наредбата е нарушил чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, както и основния принцип залегнал в чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, а именно, че при определяне размера на таксите следва да се спазва принципа - възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, в това число и приетата и неоспорена от страните съдебно - икономическа експертиза. Относно незаконосъобразността на оспорените текстове от Наредбата, съдът е изложил законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция споделя. По делото не са налице доказателства, сочещи, че увеличаването размера на таксите по чл. 38 и чл. 55 от Наредбата, е съобразено с доходите и имуществото на лицата, живеещи на територията на Община Сливен, което представлява нарушение на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Административният съд правилно е приел, че при приемане на оспорените текстове от Наредбата са нарушени и чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. При формиране цените на таксите и услугите по оспорените текстове от Наредбата, са отчетени материално - техническите, административни и капиталови разходи за извършване на дадената услуга. Съгласно становището на вещото лице "капиталови разходи" са разходите за благоустрояване, разработка на кадастрални карти, за изграждане на улични и "В и К" мрежи, които разходи обаче не са материално - технически и не са пряко свързани с предоставяната услуга. Съгласно чл. 7, ал. 1 при определяне размера на таксите не следва да се включват така наречените капиталови разходи, което условие при увеличаването размера на таксите по оспорените чл. 38 и чл. 55 от Наредбата, не е спазено. Предвид констатираните нарушения на нормативни актове от по - висока степен, първоинстанционният съд правилно е отменил оспорените текстове от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.