Решение № 5616 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2016 г.

Решение № 5616 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел (РО) "Национален строителен контрол" (НСК) – Бургас при Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Югоизточен район (ЮИР), подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 1199 от 22.06.2016 година, постановено по адм. дело № 1296/2015 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова заповед № ДК – 11 – Б – 3/17.06.2015 година. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Църковно настоятелство при храм "С. И. Р. ", [населено място], с писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – началникът на Отдел "Кадастър, регулация и архитектура" (КРА) при Дирекция "Устройство на територията" – община Бургас, в писмен отговор излага съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално допустима. Наведените от страна на процесуалния представител на началника на Отдел "Кадастър, регулация и архитектура" твърдения в обратен смисъл са неоснователни. Касационната жалба е подадена от старши юрисконсулт Йоана Алексиева - процесуален представител на началника на РО "НСК" – Бургас, съгласно пълномощно изх. № ДИ 16-799-00-667 от 15.06.2015 година /л. 47/. Със същото старши юрисконсулт Алексиева е редовно упълномощена от изпълняващия длъжността началник на РО "НСК" - Бургас да подава касационни жалби срещу решения на Окръжен и Административен съд Бургас, другите съдилища в териториалния обхват на РДНСК – ЮИР, какъвто е и настоящия случай. Ето защо касационната жалба изхожда от надлежна страна и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Църковно настоятелство при храм "С. И. Р. " срещу заповед № ДК – 11 – Б – 3/17.06.2015 година на началника на РО "НСК" – Бургас при РДНСК – ЮИР, с която е отменено разрешение за строеж № 28 – "З"/22.05.2015 г. на началника на отдел "КРА" при община Бургас, ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж: "Неделно училище" в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на[жк], [населено място]. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, с оглед на което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. При отмяната на разрешение за строеж № 28 – "З"/22.05.2015 г. на началника на отдел "КРА" при община Бургас, началникът на РО "НСК" – гр. Бургас е действал служебно по силата на правомощията му по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ, както изрично е посочено в издадената заповед и с оглед предоставените му със заповед № РД-13-180/11.08.2014 година и заповед № РД-15-079/05.06.2015 на началника на ДНСК правомощия. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, издадените разрешения за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересованото лице в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК, в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. В ал. 3 на чл. 156 от ЗУТ е посочено, че при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. В случая оспореният административен акт е издаден от орган на ДНСК, на основание втората от алтернативно предвидените хипотези в чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, при служебно извършена проверка, но при неправилно приложение на материалния закон. От данните по делото безспорно се установява, че разрешението за строеж е издадено за предвиден строеж на "Неделно училище" в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на[жк]в [населено място]. Спорният момент е попада ли предвиденият строеж в териториалния обхват на недвижима културна ценност и следва ли за него да бъдат провеждани съгласувателни процедури по Закона за културното наследство (ЗКН). Първоинстанционният съд е дал подробен отговор на този въпрос, като направените правни изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав. От доказателствата по делото и от заключението на вещото лице, дадено по назначената и приета съдебно-техническа експертиза е видно, че местоположението на предвидения строеж не съвпада с местоположението на границите на културната ценност. Установено е още, че историческия обект е отразен за последен път в градоустройствения план от 1912 година, като в издадените в последствие планове не е отразено, че за имота следва да се спазват процедурите по ЗКН. Към момента на издаване на оспорения административен акт, декларираният културен паметник не е съществувал на посоченото в декларацията местоположение, а освен това, разрешението за строеж е издадено за различно от посоченото в декларацията място. Следва да се отбележи, че в кв. 19 са били образувани и други нови урегулирани поземлени имоти, в които е реализирано строителство и улична регулация. Съответен на материалния закон се явява изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на разрешението за строеж и одобряването на инвестиционните проекти, правилно не е била проведена съгласувателна процедура по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, тъй като те са издадени за обект, непопадащ в териториалния обхват на недвижима културна ценност и за него не е необходимо провеждането на такава. Наведените в касационната жалба оплаквания са главно в тази насока като с оглед на изложеното по-горе същите се явяват неоснователни. Ето защо издаденото разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти се явява законосъобразно, а заповедта на началникът на РО "НСК" – Бургас за неговата отмяна - издадена при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което правилно е била отменена от съда. При постановяване на решението съдът е приложил правилно относимите за спора правни разпоредби. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното от страна на ответника по касация - Църковно настоятелство при храм "С. И. Р. ", [населено място] искане за присъждане на разноски за настоящето касационно производство не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени доказателства за реалното извършване на такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,