Решение № 1295 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2019 г.

Решение № 1295 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Хайнаджиева против решение № 1501 от 07.03.2019 г. по административно дело № 10012/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 11/01.08.2018 г. на и. д. Председателя на Българския институт по метрология, с която е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността, която е заемала. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от нея заповед бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна, като й бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Изложени са подробни съображения за постановяване на заповедта от лице, по отношение на което не е изпълнен сложен фактически състав за назначаването му на длъжност Председател на Български институт по метрология, относно компетентността на длъжностните лица института, по чиято инициатива е започнала и проведена процедурата по промяната в щатното разписание. По отношение на твърденията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила са наведени доводи, че съдът не изпълнил задължението си да провери законосъобразността на административния акт на всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК, не са обсъдени всички наведени доводи в жалбата срещу акта, а по отношение на необосноваността на акта е посочено, че налице несъответствие между приетото от съда и установеното от събраните в хода на производството доказателства, липсата на аргументация и наличие на вътрешни противоречия между отделните правни изводи. По делото е постъпила и допълнителна касационна жалба, в която са изложени аналогични доводи в различна редакция. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Български институт по метрология (БИМ), чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира присъждане на направените деловодни разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, като същото е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е материално законосъобразно. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че длъжността, заемана от касационната жалбодателка, съгласно заповед № 21/29.02.2012 г. на и. д. Председателя на БИМ "началник на отдел "Управление на човешките ресурси" (УЧР) в дирекция "Обща администрация" на БИМ е съкратена реално след извършената промяна с одобреното със заповед № № А-286/31.07.2018 г. в длъжностното разписание на БИМ, като е преобразуван отдел "Правно административен" в дирекция "Обща администрация" в отдел "Правно административни дейности и човешки ресурси"(ПАДЧР) и на служителите е възложено да изпълняват дейностите по чл. 15, ал. 1, т. 1-13 и т. 25 от Устройствения правилника на БИМ (УПБИМ), закрит е отдел "Управление на човешките ресурси" и е трансформирана една щатна бройка в дирекция "Обща администрация" по служебно правоотношение – тази на "началник - отдел УЧР в длъжност "младши експерт" в отдел "ФСД". При това е увеличена щатната численост на отдел ПАДЧР с две щатни бройки за длъжност "главен експерт" и две щатни бройки за длъжност "старши експерт" и е утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание, считано от 01.08.2018 г. При това независимо, че щатната численост на БИМ е запазена в размер на 287 щатни бройки по длъжностното разписание в сила от 01.07.2018 г. при съпоставката им се установява, че в дирекция "Обща администрация" с новото щатно разписание е премахнат отдел УЧР, в който е имало шест щатни бройки, една от които за началник отдел, 2 за главен експерт и 3 за старши експерт. В съществувалия до 01.08.2018 г. отдел "Правно административен" са били предвидени също 6 щатни бройки, 1 за началник отдел, и по една за главен юрисконсулт, старши юрисконсулт, юрисконсулт, младши експерт и главен специалист. В отдел ФСД са били предвидени общо 15 длъжности, като 9 от тях за заемали длъжност в звена извън София. След утвърждаване на длъжностното разписание щатните бройки в отдел ПАДЧР са нараснали на 11 – т. увеличение с 5 щатни бройки, а в отдел ФСД са увеличени с 1 бройка, като броят на длъжностите извън София е запазен на 9. Съдът е извършил и дължимата съпоставка между определените с длъжностните характеристики за закритата длъжност "началник на отдел "Управление на човешките ресурси" и тази на "началник отдел ПАДЧР, при което изводът, че макар да са запазени специфичните задължения на тази длъжност са налице и други различни от тях. При това обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че длъжността, заемана от Хайнаджиева не съществува и като нормативно определена позиция и като система от изисквания, функции и задължения по утвърдена длъжностна характеристика. Този извод следва логично и от факта, че е закрит отделът, който тя е оглавявала. С оглед на това настоящият състав намира, че в случая длъжността, заемана от касационната жалбодателка е реално съкратена, както правилно е прието и в обжалваното решение. Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводите на съда за постановяване на заповедта при правилно приложение на материалния закон и неговата цел са правилни и обосновани. Неоснователни са и наведените доводи за неправилност на изводите за издаване на заповедта от компетентен орган. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с решение № 743 от 24.09.2015 г., че след освобождаване на Д. Станков като председател на БИМ П. Илчев- заместник-председател на БИМ е определен за временно изпълняващ функциите на председател на БИМ до определяне на титуляр. Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за измерванията (ЗИ) предвижда, че БИМ се ръководи от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър- председателя, като съгласно ал. 3 от с. з. при изпълнение на своите правомощия той се подпомага от заместник-председател, определен по същия ред. Съгласно чл. 5 от Устройствения правилник на БИМ, действал към момента на издаване на процесната заповед (ДВ бр. 5/19.01.2016 г.) (УПБИМ) в случаите на отсъствие на председателя същият е разполагал с правомощие да делегира своите правомощия на заместника си, като в конкретния случай при освобождаването на председателя МС е приел решение, с което възложили на заместника да изпълнява неговите функции, в които съгласно чл. 6 УПБИМ е предвидено, че същият е и орган по назначението. При това обстоятелството, че същият е определен с решение на МС в качеството му на заместник председател да изпълнява функциите на председател, настоящият състав намира, че е достатъчно за изпълнение на законовите изисквания относно правомощията му и издаването на оспорената заповед е в кръга на компетентността му. Обстоятелството, че не е издадена заповед за назначаването му от министър – председателя не води до обратен извод, както правилно е прието в обжалваното решение, тъй като в случая същият е определен за временно изпълняващ длъжността. Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена от компетентния орган, в рамките на неговите правомощия по закон. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че правилно в обжалваното решение е прието, че в това производство не може да бъде извършвана проверка за наличие на обстоятелствата по чл. 10, ал. 4 ЗИ по отношение на и. д. длъжността председател на БИМ при наличие на валидно, неоспорено решение на МС за определянето му за изпълняващ длъжността. При това са неоснователни наведените доводи за нищожност на оспорената заповед. Правилен е и изводът за постановяване на заповедта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила за постановяването й – същата е постановена след промяна в структурата на института с утвърдено от компетентния орган длъжностно разписание. В случая предложението за промяна в длъжностното разписание е направено от служителя, изпълващ длъжността "главен секретар" по силата на издадена заповед от ръководителя на института, който съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2, т. 4 УПБИМ осъществява административното ръководство на администрацията на БИМ в изпълнение на нормативните актове и предлага на председателя организационно-управленската структура на БИМ и длъжностното разписание за утвърждаване, като инициира последващи промени с оглед на подобряване на организацията на дейностите в административните звена, функциите и разпределението на задълженията и отговорностите между тях. Обжалваното решение е обосновано – съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е извел правилни изводи, които са аргументирани подробно и се споделят от настоящата инстанция. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията в касационната жалба при извършената проверка се установява, че съдът е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК, като е извършил пълна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и подробно са обсъдени всички наведени доводи на жалбодателка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, предвид направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, както и липсата на направено възражение за прекомерност касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение