Решение № 11365 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2018 г.

Решение № 11365 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика/ОПРКБИ/ 2007-2013", подадена чрез процесуалния му представител – главен експерт юрист А. Михайлов, против решение № 5062 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3689/2018 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Според касатора в оспореното решение съдът неправилно е приел, че в административния акт не е посочено кои конкретни правила за държавната помощ по чл. 107 ДФЕС са нарушени, както и че е без значение какъв е статута на бенефициера- средно или голямо предприятие. В резултат на този неправилен извод съдът не е разгледал спора по същество, а именно не е изследвал дали бенефициерът е средно или голямо предприятие по смисъла на ЗМСП. Допуснатото от съда нарушение е същество. Претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – "Пътища и мостове ПРО" ООД, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва позиция, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено решение № РД-16-286/14.03.2018 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007-2013 г., с което по отношение на "Пътища и мостове Про" ООД е определена финансова корекция по договор № BG16 P0003-2.3.02-0046-C0001 с бенефициер Пътища и мостове Про" ООД в размер на 100 процента върху получената безвъзмездна финансова помощ- авансово плащане от 1 273 887,48 лв. по договор № BG16 P0003-2.3.02-0046-C0001. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в оспорения административен акт не е посочено коя конкретна хипотеза е налице, за да се приеме, че са нарушени правилата за държавна помощ по смисъла на чл. 107 ДФЕС, а именно дали е нарушена конкуренцията или е създадена реална заплаха от нарушаване на конкуренцията. Не е посочено кои точно правила за държавната помощ по чл. 107 от ДФЕС са нарушени. Издателят на акта не е посочил, каква е връзката на констатациите му за правния статут на жалбоподателя и статута му по ЗМСП с твърдяното нарушение на правилата за държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функциониране на ЕС. Отделно от това не е посочено и кои конкретно правила за държавна помощ са нарушени от жалбоподателя. Констатирани са нарушения на определени изисквания от одобрените Насоки за кандидатстване по открита процедура за подбор на проекти, покриващи определени изисквания за качество, без определен срок за кандидатстване BG16 P0003-2.3.02 "Енергийна ефективност и зелена икономика. Според съда не е е посочено конкретно въз основа на кое точно действие респективно бездействие на жалбоподателя се твърди нарушаване на правна норма на вътрешното законодателство, респективно на правото на ЕС. Съдът е отбелязал още, че насоките за кандидатстване представляват общ административен акт и същите определят точно определени правила и критерии за допустимост на кандидатите, депозирали проектни предложения по съответната оперативна програма. Управляващият орган е следвало да извърши точна и коректна проверка на всеки един кандидат, включително и на подадените от него декларации на етап оценка на административното съответствие и допустимост, за да се изключи възможността недопустими кандидати неправомерно да получават безвъзмездна финансова помощ. Тази проверка и анализ на проектната документация е наложително да бъде извършена прецизно и коректно още в началния етап на процедурата, преди етапа на техническа и финансова оценка на проектното предложени. е. Според АССГ дори и да се приеме, че бенефициерът е бил недопустим кандидат в конкретната процедура, поради това, че не е малко или средно предприятие, то наличието на този факт, сам по себе си не обуславя и наличие на причинно –следствена връзка с нарушаване на правилата за получаване на държавна помощ по смисъла на чл. 107 ДФЕС. Съдът е извел извод, че посоченото от ръководителя на УО на ОПРКБИ. правно основание за налагане на финансова корекция не отговаря и не е съответно на изложените в акта фактически констатации. Изследването на статута на бенефициера съгласно Закона за малките и средните предприятия, както и различните хипотези на свързаност с други дружества, съдът е приел за безпредметно, доколкото наличието или не на такъв статут не е предвидено като нередност по смисъла на общностното и националното законодателство. Дори да се възприемат изцяло констатациите на Европейската сметна палата в хода на осъществената от нея проверка /по друг проект/, това според съда не обуславя извод за осъществено от страна на дружеството нарушение на националното и европейското законодателство. По тези съображения АССГ е отменил наложената финансова корекция. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липсата на мотиви относно обстоятелството дали бенефициерът е голямо или средно предприятие по смисъла на ЗМСП. В тази връзка неправилен е изводът на съда, че статутът на бенефициера като средно или голямо предприятие е без значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, доколкото не е предвиден като нередност по смисъла на общностното и националното законодателство. В случая Ръководителят на УО е посочил като правно основание за налагане на финансовата корекция разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, съгласно която финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на правилата за държавната помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Така посоченото основание е напълно достатъчно и коректно посочено. Не е било необходимо УО да посочва конкретна хипотеза на чл. 107 ДФЕС. Разпоредбата на чл. 107 ДФЕС определя възможността за предоставяне на държавни помощи в ЕС. Тя регламентира в кои случаи не се предоставя държавна помощ, а именно в случаите, в които предоставянето й нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки. Получаването на държавна помощ от едно предприятие, което не отговаря на изискванията за получаването й, безспорно го поставя в по-благоприятно положение в сравнение с други предприятия от държави членки, които също не отговарят на изискванията и не са получили такава помощ. Следователно конкуренцията в случая е нарушена или заплашена от нарушаване. Т. е. налице е хипотезата на чл. 107 ДФЕС. Именно в насоките за кандидатстване по процесната процедура са посочени правилата за получаване на държавна помощ по смисъла на чл. 107 ДФЕС. Изискванията за получаване на безвъзмездна финансова помощ са част от тези правила. Съгласно т. 2.1.1. от насоките допустими кандидати по процедурата са само микро, малки и средни предприятия по смисъла на ЗМСП. Следователно от изключително значение за решаване на спора по същество е обстоятелството дали бенефициерът е средно или голямо предприятие, както твърди УО. Като не е изложил мотиви и не е формирал правни изводи относно този факт АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 220 АПК въвежда забрана за фактически установявания в касационното производство и задължава касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. След като първоинстанционният съд не е установил всички факти и обстоятелства, които са от значение за решаване на правния спор, то настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направения краен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Преценката на доказателствата и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение