Решение № 16472 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2011 г.

Решение № 16472 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция за социално подпомагане - гр. Плевен, срещу решение № 335 от 15.06.2011 г. по адм. дело № 389/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Плевен, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата - Нина Руменова Илиева, от с. Беглеж, Плевенска област, чрез пълномощника си адвокат Емил Пеев, моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът - Румен Антонов Русев, от с. Беглеж, Плевенска област, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 335 от 15.06.2011 г. по адм. дело № 389/2011 г., Административният съд - гр. Плевен, VIII състав, е отменил заповед № СП-01-Ю-195 от 08.03.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Плевен, с която на Нина Руменова Илиева от с. Беглеж, Плевенска област, е отказано отпускането на месечна социална помощ, считано от 01.02.2011 г.. Делото е върнато като административна преписка на същия административен орган за ново произнасяне по същество съобразно мотивите на съдебния акт. Така постановеното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С молба-декларация вх. № СП-01-Ю-195 от 23.02.2011 г. Нина Руменова Илиева от с. Беглеж, Плевенска област, е поискала отпускането на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Административният орган е постановил отказ, тъй като е приел, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП. Съгласно този текст месечна помощ не се отпуска, ако лицата или семействата не отговарят на изискването обитаваното от тях собствено жилище да е единствено. В § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ППЗСП изрично е дадена легална дефиниция на понятието "семейство" по смисъла на този правилник. Според този текст семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). По първоначалното дело е било безспорно установено, че Нина Руменова Илиева и Румен Антонов Русев не са съпрузи, а само живеят на съпружески начала. Следователно по отношение на тях не може да се приеме, че същите са семейство по смисъла на цитираните по-горе норми. Съгласно чл. 4, ал. 1 от СК, само гражданския брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака. Само това нарушение на нормативните разпоредби е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Молбата-декларация е подадена от Нина Руменова Илиева, за която е установено, че не притежава втори жилищен имот. Фактът, че в тази молба-декларация е посочено и името на Румен Антонов Русев не променя изложеното, относно обстоятелството, че те не са съпрузи. Това, че Румен Антонов Русев притежава поземлен имот в с. Беглеж на ул. "Септемврийско въстание" № 2, ведно с едноетажна жилищна сграда и навес с оградни стени, въз основа на издаден констативен нотариален акт не може да се отрази на правото на помощ по чл. 9 ППЗСП на Илиева. По отношение на недвижимия имот, съставляващ дворно място от 370 кв. м., заедно с построените в него къща, стопанска сграда и гараж, правилно първоинстанционния съд е приел, че се касае само за предварителен договор по чл. 19 от Закона за задълженията и договорите. Този договор няма вещно правно действие, той не прехвърля собствеността върху недвижимия имот, а с него се уговаря само окончателната покупко-продажба. Това всъщност е имота, в който живее Илиева. Но и по този договор страна е Румен Антонов Русев и предвид текста на чл. 21, ал. 1 от СК, този договор няма действие по отношение на Илиева. Съгласно цитирания текст, единствено вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Освен това в § 1 от Допълнителните разпоредби на СК е дадена легална законова дефиниция на "семейно жилище". Това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да направи извода, че имотът в с. Беглеж на ул. "Септемврийско въстание" № 2 е необитаем, съдът е взел в предвид свидетелските показания, за които не съществува процесуална пречка за допустимост с оглед нормите на чл. 164 ГПК. Наред с това данни в тази насока се съдържат и в представеното и прието като доказателство Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка вх. № В734/2011 г., по описа на Районната прокуратура - гр. Плевен. По делото пред Върховния административен съд пълномощникът на ответницата по касация е депозирал и е било прието като доказателство Удостоверение № 536 от 31.08.2011 г., издадено от кмета на с. Беглеж, Плевенска област. Това писмено доказателство е допуснато от съда, тъй като съгласно чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. От това удостоверение категорично се налага извода, че в недвижимия имот на ул. "Септемврийско въстание" № 2, къщата е необитаема, няма необходимите условия за живеене, няма ток, вода, прозорци, врати, таваните са пропаднали, покрива тече. Стигайки до окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото в полза на ответницата не се присъждат, тъй като липсват данни за направени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,