Решение № 116 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 90/2013 г.

Решение № 116 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 90/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производство пред ВКС на РБ е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на НОХД № 281/2012 г., по описа на Районен съд - гр. Нова Загора и изменение на постановеното по него протоколно определение от 11.10.2012 г. в частта му, с която е определен първоначален "строг" режим за изтърпяване на наказание четири месеца "лишаване от свобода" в затворническото общежитие от закрит тип, наложено на осъдения П. И. И.. В искането поддържано и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснато съществено нарушение на закона в атакуваната част на постановения съдебен акт, поради и което се претендира за възобновяване на производството по делото, като бъдат изменени типа на затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на осъдения наказание. Защитата на осъденият П. И. И. /последния не се явява в съдебно заседание/ поддържа становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването в посочената част, е влязъл в законна сила на 11.10.2012 г., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение от 11.10.2012 г. постановено по НОХД № 281/2012 г., по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, съдът е признал осъдения П. И. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, при първоначален "строг режим" и в затворническо общежитие от закрит тип. Доводът за допуснато съществено нарушение на закона действително намира опора в материалите по делото. С атакуваната по реда на възобновяването част на посоченото по-горе определение, е бил определен тип затворническо общежитие и режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", който не е съответствал на статута на съдимост на осъдения И.. С осъждането му по НОХД № 281/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Нова Загора, И. по същество е бил "осъден за първи път на лишаване от свобода" по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Действително осъденият И. има наложено му с присъда по НОХД № 1410/2005 г. на РС - гр. Ямбол наказание 3 месеца "лишаване от свобода", изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. Тази присъда обаче е влязла в сила на 13.12.2005 г. и до изтичането на определения с нея изпитателен срок, осъдения И. не е извършил престъпление, което да налага активирането на отложеното наказание. Следователно, както към датата на извършване на инкриминираното деяние, така и към момента на постановяване на посоченото по-горе определение, съшия е бил реабилитиран по правосъобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1. т. 1 от НК. На това основание съдът е следвало да прецени, че той по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС се явява "лице, осъдено за първи път на наказание лишаване от свобода", като наложеното му наказание е до пет години "лишаване от свобода". Този статут на осъдения предопределя типа затворническо общежитие, в което да изтърпи наказанието "лишаване от свобода", на "открит" и съгл. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС при "общ" режим за изтърпяването му. Налице е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Това е основание за възобновяване на производството по делото и отмяна на постановеното определение в частта му, с която е определен типа затворническо общежитие и режима за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", наложено на осъдения П. И. И.. Тъй като правилното приложение на закона е в полза на осъдения, допуснатото нарушение може да бъде отстранено от ВКС, без да се налага връщането на делото за ново разглеждане. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение