Решение № 125 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2010 г.

Решение № 125 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от "Диагностично- Консултативен Център II - Бургас" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. "Демокрация" № 94, представлявано от Илка Иванова Баева, срещу Решение от 25.01.2010 г. по адм. дело № 1157/2009 г. по описа на Административен съд Бургас, ХII състав. Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е нищожно, недопустимо, постановено при нарушение на материалния закон, извършени са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - пороци, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място твърди, че Управителят на "ДКЦ II - Бургас" ЕООД има изрично правомощие да прекрати конкурсната процедура като се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 15, изр. трето от Наредба за реда, по който Община Бургас участва в учредяването и упражнява правото си на собственост в търговските дружества, според която, в случай на отстраняване от участие на всички кандидати, подали предложения, по предложение на комисията, управителят на търговското дружество прекратява с решение конкурсната процедура. Освен това жалбоподателят посочва като особено съществено процесуално нарушение, че съдът е конституирал като страна не Илка Иванова Баева - управител на "Диагностично-Консултативен Център II - Бургас" ЕООД, която както се твърди е издала обжалвания акт, а самото търговско дружество, което в нито един момент не е било страна в процедурата. На второ място жалбоподателят отново моли да се вземе предвид, че оспореното решение няма характер на индивидуален административен акт, а се касае за акт на управителния орган на дружеството, издаден в изпълнение на решение на едноличния собственик на капитала по провеждане на конкурс за отдаване под наем на недвижим имот, а обстоятелството, че е използван способ за избор на наемател не прави административна конкурсната процедура, поради което и акта, с който същата приключва няма характер на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. На трето място касаторът изразява недоволство от присъдените в полза на жалбоподателите разноски по водене на делото в размер на 1075 лв. за всеки един от тях, като счита, че са прекомерни. Според него делото не представлява фактическа и правна сложност, а един процесуален представител представлява и тримата жалбоподатели, който извършва едни и същи процесуални действия. Дружествата - жалбоподатели са свързани лица - в органите на управление участват едни и същи лица и очевидно се касае за злоупотреба с процесуални права. Моли по изложените обстоятелства решението да бъде отменено, като се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърлят предявените жалби, а евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане. Допълнително от процесуалния представител на жалбоподателя са постъпили и Писмени бележки с подробни съображения. Срещу тази касационна жалба са постъпили три писмени отговора от един и същ надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на следните дружества - ответници по делото: Първият отговор е от името на "Български Кардиологичен институт" АД, гр. София, представлявано от Изпълнителния директор д-р Славейко Николаев Джамбазов; вторият отговор е от името на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, гр. София, представлявано от Изпълнителния директор проф. Младен Владимиров Григоров; а третият отговор е от името на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Бургас" ЕАД, гр. Бургас, представлявано от Изпълнителния директор проф. Младен Владимиров Григоров. И в трите отговора се изразява становище, че не е налице никое от основанията за касационно обжалване, изрично изброени в разпоредбата на чл. 209 от АПК, поради което се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и в сила решението на Административен съд Бургас. В открито съдебно заседание пред ВАС общият пълномощник на тримата ответници адв. Боев оспорва жалбата и отново моли да бъде оставена без уважение. Представя и писмено становище по същество. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Съвсем правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че управителят на ДКЦ - 2 не е имал правомощията да прекрати конкурсната процедура за отдаване под наем на недвижимия имот. С приемането на Решение № 2/08 г. управителят е упражнил права, които не притежава, поради което и същото решение е нищожно. С оглед на доказателствата по делото, както и въз основа на Наредбата за реда, по който Община - Бургас участвува в учредяването и упражняването на правото си на собственост в търговски дружества, съдът правилно е очертал обема на правомощията на управителя на ДКЦ - 2, които са му били делегирани от общинския съвет на Бургас във връзка с организирането и провеждането на конкурса. Същият е бил задължен да предприеме необходимите действия по организирането и провеждането на конкурса, да се конкретизират условията за провеждането му, както и начина за формирането на крайната оценка на предложенията на участниците, като също така сключи договор с участника, който е класиран на първо място. От протокол № 7/08 г. и по-специално от точка 14 от същия се установява, че на управителя не е делегирано правото да прекрати конкурсната процедура още повече, че такова право има само Общинският съвет, съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредбата, съгласно която само общинският съвет може да предприеме действия по прекратяване на конкурса след като изслуша доклада на управителя относно провеждането на конкурса. В наредбата също така не се предвижда възможността даден кандидат да бъде отстранен от участие в конкурса едва на втория етап след като вече е бил допуснат. След като вече е била допусната до участие офертата на даден кандидат следва да бъде разгледана и класирана съобразно приетите критерии, т. е. управителя на ДКЦ - 2 е бил длъжен да извърши класирането на офертите на допуснатите вече участници, а не да отстранява от конкурса същите. Неоснователни са и другите възражения на касатора, поради което и касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. С оглед датата на пощенското клеймо - 18.02.10., касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, което видно от приложената по делото "разписка" е станало на 4.02.2010 г. С оглед този факт и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, касационната жалба е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: С решение от 25.01.2010 г. по административно дело № 1157/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, ХII състав обявява за нищожно Решение № 2/8.07.2008 г. на управителя на "Диагностично-консултативен център II Бургас" ЕООД, с което се прекратява конкурсната процедура за отдаване под наем за срок от 10 години чрез провеждане на конкурс на трети етаж от триетажна масивна сграда, находяща се на бул. "Демокрация" № 94 с площ 877,5 кв. м, собственост на "ДКЦ II - Бургас" ЕООД, за разкриване на Специализирана болница за активно лечение по предоставяне на специализирана кардиологична болнична помощ и ИЗПРАЩА преписката на Общински съвет Бургас за произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С трети диспозитив, като логическа и законна последица от посочения изход на спора, съдът осъжда ответника "Диагностично-консултативен център II Бургас" ЕООД със седалище гр. Бургас да заплати на тримата жалбоподатели: в полза на "Български кардиологичен институт" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. "Г. М. Димитров" № 1 разноските по водене на делото в размер на 1 075 лева; в полза на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. "Г. М. Димитров" № 1 разноските по водене на делото в размер на 1 075 лева и в полза на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Бургас" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. "Мария Луиза" № 27 разноските по водене на делото в размер на 1 075 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че към момента на произнасяне на процесното решение е действаща Наредбата за реда, по който Община Бургас участва в учредяването и упражнява правото си на собственост в търговските дружества, приета на основание чл. 34, ал. 5, изр. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) с Решение на Общински съвет Бургас от 31.03.2000 г., с последващи изменения и допълнения. Констатирал е също, че тази наредба не съдържа изрична регламентация чие е правомощието да прекрати конкурсната процедура. Анализирайки съдържанието на Решение по протокол № 7 от 27.03.2008 г. на Общински съвет Бургас съдът е стигнал до извода, че с това решение не е извършено делегиране на правомощие на управителя на "ДКЦ II - Бургас" ЕООД да прекрати конкурсната процедура и следователно правомощието по прекратяването принадлежи на общинския съвет в качеството му на принципал, поради което оспореното решение като постановено от управителя на дружеството без същият да има правомощие за това, е нищожно поради липса на компетентност на издателя му. След като го е обявил за нищожно като страдащо от най-тежкия порок - по чл. 146, т. 1 от АПК, съдът е счел, че следва да изпрати преписката на компетентния административен орган - Общински съвет Бургас да се произнесе с мотивиран административен акт като извърши преценка дали при провеждане на конкурсната процедура са спазени приетите критерии и методика за оценка на предложенията на кандидатите и дали е налице основание за прекратяване на конкурсната процедура. Така постановеното съдебно решение е валидно, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, с ясно изразена воля, което го прави напълно разбираемо. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че решението е недопустимо. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице. И трите жалби, с които е бил сезиран съда са били процесуално допустими за разглеждане по същество - подадени в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, не са били оттеглени или да е бил направен отказ от оспорването. Освен това е бил налице индивидуален административен акт - годен за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Всъщност въпросът за характера на Решение № 2/8.07.2008 г. на Управителя на "ДКЦ II - Бургас" ЕООД, гр. Бургас за прекратяване на конкурсната процедура за отдаване под наем, за срок от 10 години, чрез провеждане на конкурс, на недвижим имот, е разрешен с определение № 6628 от 20.05.2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 1924/2009 г. и този въпрос не може повече да бъде обсъждан, за да се повдига отново в касационната жалба. В това определение, което е задължително за по-долната съдебна инстанция е прието, че след като решението на общинския съвет за откриване на процедура за отдаване под наем на имущество чрез конкурс притежава всички белези на индивидуален административен акт, така както е дефиниран в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, волеизявлението за приключването на процедурата - с избор на спечелилия кандидат или с прекратяването й, следва неговата правна природа. Именно с това решение ще се засегнат правата на третите лица, в случая участниците в конкурса, който се прекратява, от което следва, че е административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е и частично правилно и в посочените по-долу части не страда от твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК в трите форми на неправилност - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно чл. 153 от АПК като страна по делото в процесуалното качество на ответник се призовава органът, издал обжалвания административен акт, а не физическото лице, което го представлява. В съответствие с тази разпоредба законосъобразно съдът е конституирал в процеса на основание чл. 154 АПК не поименно управителят на "Диагностично Консултативен Център II - Бургас" ЕООД, гр. Бургас Илка Иванова Баева, а управителят на "ДКЦ II - Бургас", който и да е той независимо от факта, че формално погледнато оспореното решение е подписано от д-р Илка Баева като негов управител към този момент. Видно от Решение на Общински съвет - Бургас, взето по Протокол № 7 от 27 март 2008 г., Управителят на "Диагностично - консултативен център II Бургас" ЕООД е задължен: 1. В съответствие с настоящите решения да предприеме необходимите действия за откриване и провеждане на конкурсна процедура за отдаване под наем на третия етаж от сградата на лечебното заведение, находяща се на бул. "Демокрация" № 94, гр. Бургас, за разкриване на Специализирана болница за активно лечение по кардиология; 2. Да изготви и утвърди конкурсна документация, в съответствие с чл. 17, ал. 5 от Наредбата за реда, по който Община Бургас участва в учредяването и упражнява правото си на собственост в търговските дружества и настоящото решение; 3. Да предостави изготвения проект на наемен договор за съгласуване в постоянната комисия по Правни въпроси и обществен ред при Общински съвет - Бургас, преди утвърждаване на конкурсната документация и 4. Въз основа на резултатите от конкурса да сключи договор за наем с кандидата, класиран на първо място. Както се вижда от горецитираното съдържание, Общинският съвет не е предоставил на Управителя на "ДКЦ II - Бургас", гр. Бургас нито право, нито задължение да прекрати конкурсната процедура. Издаването на такова решение без изрична делегация е извън материалната компетентност на органа, което води до нищожност на акта. В приложимата за казуса Наредба на Общински съвет - Бургас също не е предвидено такова правомощие дори и при хипотезата, при която всички подали оферти кандидати са били отстранени от участие в процедурата. В разпоредбата на чл. 17, ал. 18 от тази наредба изрично е регламентирано, че "Въз основа на резултатите от процедурата, управителят на търговското дружество в 14-дневен срок сключва договор с лицето, спечелило търга или конкурса, ако няма друго решение на едноличния собственик на капитала". В конкретния случай след като всичките трима кандидати - "Български кардиологичен институт" АД, гр. София; "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, гр. София и "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Бургас" ЕАД, гр. Бургас, са били отстранени, очевидно е, че не може да се сключи договор със спечелил конкурса. При това положение само едноличният собственик на капитала в общинското еднолично дружество с ограничена отговорност може да вземе решение за прекратяване на процедурата, а той според чл. 9 от наредбата е Общинският съвет. Позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 17, ал. 15, изр. трето от Наредбата за реда, по който Община Бургас участва в учредяването и упражнява правото си на собственост в търговските дружества, е неотносимо доколкото тази алинея в действащата редакция няма три изречения, а само едно и то не е с цитираното от касатора съдържание, че "в случай на отстраняване от участие на всички кандидати, подали предложения, по предложение на комисията, управителят на търговското дружество прекратява с решение конкурсната процедура". Отделен и неподлежащ на разглеждане в това производство е въпроса, че конкурсната комисия е отстранила кандидатите не на основание на приложимата за случая Наредбата за реда, по който Община Бургас участва в учредяването и упражнява правото си на собственост в търговските дружества, а на основание на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи, също приета от Общински съвет - Бургас. При посочения по-горе изход на спора, на тримата жалбоподатели пред първата инстанция се дължат направените от тях разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Разноските включват: държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В случая в касационната жалба се оспорва размера на адвокатското възнаграждение като се изразява становище, че същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това обаче не може да се приеме за възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, защото не е направено своевременно. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, за което съдът в касационното производство следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. За да бъдат присъдени, разноските не само трябва да са поискани, но и да са направени. В конкретния случай разноски за адвокатско възнаграждение не са направени реално. Във всичките 3 на брой Договора за правна защита и съдействие между клиентите: "Български Кардиологичен институт" АД, гр. София, "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, гр. София и "Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Бургас" ЕАД, гр. Бургас, и адвокат Ивайло Боев е договорено възнаграждение в размер на по 500 лева, но същото не е изплатено, защото графата "внесена сума", в която е трябвало да се отрази платената договорена сума е празна, тоест не е попълнена с никакъв текст - нито цифром, нито словом. Същото се отнася и за трите Договора за правна защита и съдействие представени пред Върховния административен съд по адм. дело № 1924/2009 г. Други данни за евентуално плащане с финансови и счетоводни документи няма. При това положение, независимо че са поискани, разноските не са направени действително и затова не се дължат. Ответникът "ДКЦ II - Бургас", гр. Бургас (сега касатор) не е следвало да бъде осъден да заплати на тримата жалбоподатели (понастоящем ответници) сумите от по 1000 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното до тук, решението на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е обявено за нищожно Решение № 2/08.07.2008 г. на управителя на "Диагностично-консултативен център II Бургас" ЕООД, гр. Бургас и преписката е изпратена на Общински съвет Бургас за произнасяне, както и в частта му, с която "Диагностично- консултативен център II Бургас" ЕООД, гр. Бургас е осъден да заплати в полза на "Български кардиологичен институт" АД, гр. София, в полза на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, гр. София и в полза на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Бургас" ЕАД, гр. Бургас, държавна такса в размер на по 75 лева. В останалата част за осъдителния диспозитив за по 1000 лева адвокатско възнаграждение съдебното решение ще трябва да бъде отменено. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,