Решение № 7206 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 778/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Подуяне - Столична община срещу Решение 25002/27.11.2024 г., постановено по адм. дело 6751/ 2024 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като, вместо него, бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на Т. Г. С. бъде отхвърлена като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, кметът на СО район Подуяне , не се явява , не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, Т. Г. С. от гр. София, не се явява лично. От процесуалния му представител адв. Д. Желязков по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно изложени в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил мълчаливия отказ на кмета на район Подуяне - Столична община по заявление с рег. РПД24-МД94-20 от 23.05.2024 г. от Т. Г. С. за заверка на молба за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.603.1524. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че заявлението, с което е сезиран кметът на район Подуяне - СО, е искане за извършване на административна услуга - попълване на молба- декларация за придобиване собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, като същината на заверката се изразява в удостоверяване върху молбата-декларация на факта дали посоченият в молбата недвижим имот съставлява общинска собственост, деклариран ли е същият в отдела по ЗМДТ и на чие име, както и имената на трима свидетели по указание на молителя, които трябва по възможност да бъдат близки съседи на имота. При извършване на исканата административна услуга административният орган не е оправомощен да извършва преценка дали молителят има право на собственост върху описания имот или не, съответно - няма право на преценка дали с действията си по признаване право на собственост върху същия имот молителят би засегнал вещните права на трети лица или не. Кметът на район Подуяне - СО няма тези правомощия по закон, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК, преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка и спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса. Кметът на района или общината не може да откаже да удостовери исканите обстоятелства. Въпросът относно възможността за придобиване на общински имот по давност е извън компетентността на кмета, тъй като тази преценка принадлежи на нотариуса в производството по чл.587 от ГПК. Административният орган е в правото си да отрази всички правно значими според него обстоятелства в т.ч. и идентифицирането на имота съобразно преходни кадастрални и регулационни планове, както и да отбележи всички други обстоятелства, които счита ,че са от значение за статута на имота, но няма правомощието да откаже извършването на административната услуга. По горните съображения АССГ е отменил мълчаливия отказ за заверка на молбата декларация и е върнал преписката на административния орган със задължението да извърши услугата в 7- дневен срок от получаване на преписката. Решението е валидно , но недопустимо по следните съображения : Жалбата на Т. Г. С. действително е предявена срещу мълчаливия отказ на кмета на район Подуяне при СО да се произнесе по негово заявление вх. РПД24-МД94-20/23.05.2024г. за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка относно ПИ 68134.603.1524,гр.София, община Подуяне ,[адрес] при съседи, подробно описани в молбата декларация. Към момента на предявяване на жалбата, обаче, на АССГ е служебно известно обстоятелството, че по заявлението на жалбоподателя е постановено писмо изх. РПД24-МД-20-/1/ от 05.06.2024г.на кмета на район Подуяне , с което административният орган, връщайки в цялост на подателя й подадената от него молба-декларация, по същество е отказал да се произнесе по същество по заявлението, с което е сезиран, което води като правна последица до прекратяване на образуваното пред него административно производство. Доколкото по делото липсват доказателства това писмо да е било връчено надлежно на жалбоподателя, съдът е следвало да укаже на същия за наличието му , съответно - на необходимостта да уточни какъв точно е предметът на обжалване, доколкото, при наличието на изричен отказ за произнасяне по същество по подаденото от Т. Г. С. заявление по смисъла на чл.197 от АПК, не може да се формира мълчалив отказ за произнасяне по това заявление. Вместо да стори това, съдът е развил неправилни съображения за характера на писмото, квалифицирайки го, вместо като изричен отказ да се произнесе по същество по смисъла на чл.197 от АПК, като закъсняло уведомление за отстраняване на нередовности на заявлението, въпреки вече формиран мълчалив отказ по него. По развитите по-горе съображения, като е приел, че предмет на обжалване пред него е формиран мълчалив отказ за произнасяне по съществото на заявление за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, въпреки че към датата на предявяване на жалбата е налице изричен отказ за произнасяне по съществото на това заявление по смисъла на чл.197 от АПК, АССГ е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК във вр. с чл.159, т.1 вр. чл.58, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение