Решение № 3598 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2010 г.

Решение № 3598 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълняващ длъжността директор на дирекция "ОУИ" - Варна против решение № 1107/01.06.2010 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1456/09 г. в частта, в която е прогласена нищожността на ревизионен акт (РА) № 800374/19.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърден с решение № 207/30.04.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" относно определените задължения на "Еврострой" ЕООД за данъчен период м. 01.2007 г. в резултат на непризнато приспадане на данъчен кредит в размер на 7 800 лева главница и начислени лихви до датата на издаване на РА в размер на 1669, 90 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му в тази част. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство "Еврострой" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. За да отмени РА в частта относно определените задължения за ДДС за м. 01.2007 г. административният съд е съобразил наличието на влязъл в сила за същия период Акт за прихващане и връщане (АПВ) по силата на който на ревизираното лице е възстановена сума, декларирана със СД за м. 01.2007 г. Съдът е изложил мотиви, че актът е издаден преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, поради което и във връзка с установената съдебна практика, РА за същия период е следвало да бъде издаден при съблюдаване на процедурата, установена в чл. 133 и сл. от ДОПК. Съдът е констатирал, че възлагането на ревизията в конкретния случай е извършено не от компетентния по закон орган, който е териториалният директор, а от началник отдел "Контрол". По тези съображения, съдът е преценил като нищожен РА в посочената част и е прогласил тази нищожност. Решението в обжалваната му част е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел че с АПВ на дружеството е възстановен ДДС. Няма спор по делото, че АПВ е влязъл в сила и с него ефективно е възстановен ДДС за процесния период. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, след като с АПВ данъкът е възстановен. Това е така, тъй като АПВ представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР № 800374/09.12.2008 г. е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с АПВ са признати права. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че тази разпоредба намира приложение, тогава когато и актът за възстановяване/прихващане, и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, за който се приема, че като е влязъл в сила се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл вече има установена съдебна практика - адм. дело № 10057/2009 г. на ВАС, I отделение, № 11910/2009 г., № 15602/2009 г. на ВАС, IА отделение и др. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд