Решение № 118 от 24.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 66/2009 г.

Решение № 118 от 24.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 66/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура - гр. София срещу постановения по реда на чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, съдебен акт № 67/22.12.2008 г. на Софийски апелативен съд, по внохд № 1055/2008 г., с който е отменена присъда на Окръжен съд-София от 17.10.2002 г. В депозирания протест се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като се предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК. Очертаната позиция на обвинителната власт се аргументира със съображения за пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на инкорпорираните доказателствени източници, обосновали несъблюдаване на материалния закон. Поставя се акцент на съдържимите се в свидетелските показания на З., В., Л. и В., фактически данни, възпроизвеждащи заявеното от С. Г. за извършителя на упражненото спрямо него насилие, неправилно интерпретирани и ценени при произволни констатации за здравословното състояние на пострадалия и повлияния от употребата на алкохол, изказ на същия. Предлагат се доводи и за необоснован отказ да бъдат кредитирани приобщените гласни доказателствени средства-показанията на полицейските служители М. и П., които пресъздавайки разказа на свидетеля-очевидец И. К., обективират производни доказателства, категорично установяващи механизма на инкриминираното престъпление и неговото авторство. В съдебно заседание на 5.03.2009 г. пред касационната инстанция, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на Апелативна прокуратура-София, при визираните в него оплаквания и отправени до съда процесуални искания. Подсъдимият Г. Г. участвува лично и със служебен защитник в настоящото производство. Процесуалният представител на подсъдимото лице пледира за неоснователност на касационния протест и мотивира законосъобразност на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 35 от 17.10.2002 г., постановена по НОХД № 300/2000 г., Софийски окръжен съд е признал Г. С. Г., за виновен в извършено на 8.10.1998 г., в с. З., престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 НК и ангажирал неговата наказателна отговорност при условията на чл. 54 НК, като го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. По жалба на подсъдимия и неговите процесуални представители е инициирано въззивно производство, финализирало с присъда № 21/5.12.2003 г. на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 461/2003 г., с която е отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт и Г. Г. оправдан по повдигнатото обвинение, поради недоказаност. При осъществения инстанционен контрол, ВКС, III н.о., констатирал допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, и с решение № 453/16.12.2004 г. по н.д. № 79/2004 г., на основание чл. 357, ал. 1, т. 4 НПК (отм.) върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, с конкретни указания. При повторното разглеждане е обявена въззивна оправдателна присъда № 18 от 30.03.2006 г. по внохд № 1325/2004 г., отменена с решение № 1003 от 21.05.2007 г. по н.д. № 518/2006 г. на ВКС, I-во н.о., поради неизпълнени указания на касационната инстанция. Постановеният от въззивния състав последващ съдебен акт № 74 от 19.10.2007 г., по внохд № 638/2007 г. е отменен с решение № 381/20.10.2008 г. на ВКС, като несъответен на изискванията на материалния и процесуален закон, и наказателното дело върнато за ново разглеждане на Апелативен съд- София. С атакуваната въззивна присъда № 67/22.12.2008 г., по ВНОХД № 1055/2008 г., Софийски апелативен съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 3НПК е отменил присъда № 35/17.10.2002 г. на Окръжен съд-София, признал подсъдимия Г за невиновен и го оправдал по обвинението за извършено престъпно деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 НК, с произтичащите от това правни последици. Касационният протест на Апелативна прокуратура-София е основателен. Визираните в протеста касационни оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК са относими към реализираната доказателствена дейност на въззивния съдебен състав и формираните в резултат на същата фактически и правни изводи, като допуснатите нарушения при проверката и преценката на доказателствените материали, са довели и до неправилно приложение на материалния закон. В постановения съдебен акт АС-София е приел, че смъртта на С. Г. е причинена в резултат на упражнено насилие (нанесен на 8.10.1998 г. побой), и обосновал недоказаност на обвинителната теза - инкриминираното престъпление против личността да е извършено от подсъдимия Г. Очертаното заключение за доказателствена необезпеченост на авторството на престъпното деяние индицира на несъблюдаване изискванията на чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантите за повдигнатото обвинение, обстоятелства. Същото се базира на неправилна интерпретация на инкорпорираните гласни и писмени доказателствени средства, и на изготвените и приобщени по делото съдебно-медицински експертизи, коментирани подробно в аспекта на установените теоретични положения за техния характер и процесуална стойност, но оценени превратно, при липса на задълбочен, последователен и съвкупен анализ. Игнорирани са свидетелските показания на И. Л., В. В., А. З. и К. В., лично възприели състоянието на С. Г. след инцидента, и достоверно възпроизвели в хода на проведените разпити, изявленията на пострадалия. Съдържимите се в твърденията на посочените лица, фактически данни сочат на споделени от Г. оплаквания, че на инкриминираната дата е малтретиран от "неговите хора", "утрепали го, защото не им давал пари", като свидетелите Л са категорични по отношение на заявеното от същия, че побоят е нанесен от Г. Г. Убедителни са депозираните по време на досъдебното разследване показания на И. Л. от 18.01.1999 г. (л. 38 от сл. д. № 122/99 г.), приобщени в съдебно заседание на 1.11.2001 г. и изрично потвърдени пред първоинстанционния съд - "Дядо С. каза, че са го били неговите си хора..., и когато го попитахме кои негови хора са го били,... каза че го е бил Г. .., с едно дърво." В тази насока са и обективираните факти в думите на дежурния офицер в РПУ, гр. С., посетила пострадалия след настаняването му в болницата и коректно пресъздала спомените си от състоялия се разговор - "Той (С. Г.) каза, че Г. го е бил". В корелация с установеното от визираните гласни доказателствени източници относими към авторството на престъплението, са и съдържимите се в свидетелските показания на В. П. и С. М. фактически данни, значението на които неоснователно е подценено. Разказът на полицейските служители правдиво отразява извънпроцесуални изявления на И. К. на упражненото от Г. Г. насилие спрямо своя родственик, с описание на времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние-жесток побой (удари с ръце и тояга; ритници; събаряне на земята и скачане върху тялото му), на 8.10.1998 г. по обяд, в с. З., в двора на къщата, обитавана от С. Г. и подсъдимия. Очертаните обстоятелства в коментираните гласни доказателствени средства са съпоставими със свидетелските показания на Г. С. и П. Г. за влошени отношения между пострадалия и неговия племенник; те не се опровергават от твърденията на разпитания на 22.12.2008 г. в рамките на проведеното въззивно следствие, свидетел -, неоспорени и от подсъдимия Г, че на инкриминираната дата между 1.00 часа С. Г. и Г. Г. са били в дома си; и същите са съответни на предложените научни мнения в изготвените съдебно - медицински експертизи за механизма на причинените телесни увреждания, предпоставили леталния изход. В обсега на събраната и проверена доказателствена съвкупност Софийски апелативен съд неправилно е извел заключение за недоказаност на авторството на инкриминираното престъпление. Заявената позиция Софийски апелативен съд е аргументирал на базата на собствени констатации за конкретното състояние на пострадалото лице след нанесения побой, и с поставен акцент на характеристиките на инкорпорираните косвени и производни доказателства, недостатъчни да обезпечат повдигнатото срещу подсъдимия Г. обвинение. Изводите на съдебния състав за алкохолна злоупотреба и тежко здравословно състояние на С. Г., препятствуващи яснота и точност на изказа, и създаващи сериозни съмнения по отношение на възпроизведените от свидетелите Л, В., З. и В., думи на пострадалото лице, са произволни и не почиват на приобщените доказателствени материали. Видно от показанията на Е. С. в инкриминирания ден (около 10-11 ч.) пострадалият бил в местната кръчма и "пиелракия", но свидетелят не сочи да е бил алкохолно повлиян, нито пък твърди Г. да е злоупотребявал със спиртни напитки. В подкрепа на последното е и депозираното от Г. С. и П. Г. (брат и сестра на пострадалото лице). Подобни факти не твърдят и разпитаните И. Л., В. В., А. З. и К. В., като показателни са изявленията на свидетеля В, работещ като лекар в здравния участък на с. З., приел и прегледал С. Г. непосредствено след инцидента на 8.10.1998 г. Той предлага своите лични възприятия за видими охлузни рани по главата на пострадалия и констатирани ниски стойности на кръвно налягане, но е категоричен че е "бил в съзнание, адекватен и непрекъснато говорел, че са го пребили", без да споделя за затруднения и особености в изказа. В тази насока убедително е и експертното становище на съдебния медик д-р Т в съдебно заседание на 01.11.2001 г. пред Софийски окръжен съд, който обяснява че фиксираната при аутопсията мастна емболия, засегнала централната нервна система е последващо усложнение от травмата, като в часовете на денонощието след нанесения побой, пострадалият е бил адекватен и притежавал възможност за словесен контакт с околните. Гореизложеното, анализирано във взаимовръзка с времевите параметри на осъществените срещи и разговори на пострадалия Г. със свидетелите Л, В., З. и В. индицира на изградено на предположения и вероятности, а не на събрани по установения ред доказателства, вътрешно убеждение на въззивния съд за невиновност на Г. Г., което е недопустимо. То обуславя и липса на обективни пречки, депозираното от тях да бъде прието за достоверно изцяло, включително в частта относно изявленията на С. Г. Последното се предпоставя и от характеристиките на приобщените чрез визираните свидетелски показания доказателства, неправилно интерпретирани в аспекта на използувания при класификацията им критерий-отношение към основния факт. Безспорно е че установените при проведените разпити на посочените лица данни, с оглед източника на сведения са производни - свидетелите не възпроизвеждат лични възприятия, които могат да послужат като опора за изводи досежно извършеното престъпление и неговото авторство, а онова което са чули от С. Г. Същите обаче съпоставени с основния факт, доколкото пряко и непосредствено, макар чрез възпроизвеждане на извънпроцесуални изявления на пострадалия сочат на обстоятелства, отнасящи се към инкриминираното престъпление и участието на подсъдимия в него, са преки доказателства. Логическа последица от това е и произтичащото от въведеното в доктрината деление на доказателствата, практическо значение на коментираните производни, преки доказателства. В настоящия казус те заменят възможните първични доказателства, оказали се недостъпни след настъпилата смърт на пострадалия Г., като поради констатираното отношение към основния факт и при установената правдивост на доказателствените средства, пряко, без помощта на други факти разкриват обективната истина за съпричастността на подсъдимия към престъплението. Очертаните обстоятелства, необосновано предопределили оценката на въззивната инстанция за доказателствените стойност и сила на приобщените чрез цитираните гласни доказателствени източници фактическите данни, представени в тези им измерения и обсъдени в контекста на цялостното съдържание на свидетелските показания на Л., В., З. и В. обуславят кредитиране на последните. Неправилно са интерпретирани и съдържимите се в показанията на свидетелите В, факти. Демонстрираният формализъм при направеното подробно, но схематично обсъждане на отделни изолирани фрагменти от текстовото съдържание на заявеното от полицейските служители в хода на проведеното досъдебно и съдебно разследване, предпоставил констатации за налични несъответствия в детайлите досежно срещата със свидетеля-очевидец (И. К.), по отношение конкретиката на проведения разговор и при описание механизма на деянието; акцентираното противопоставяне на визираните свидетелски показания на твърденията на К. пред съда; и производността на депозираните от М. и П. твърдения, са обосновали незаконосъобразното заключение за тяхната недостоверност. Въззивният съд е подценил същественото и важното в разказа на полицейските служители, омаловажил е ролята и предназначението на вторичните доказателства при проверка на установените от първоизточника, факти, която следва да бъде реализирана при задълбочен, обективен и всеобхватен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Действително съществува противоречие между депозираните показания на В. П. и С. М., и заявеното от сочения свидетел-очевидец, но то само по себе си не обуславя изключване от доказателствената маса. Същото предпоставя изследване на причините за това и последваща оценка на приобщените чрез тях доказателства поотделно и в контекста на съвкупния доказателствен материал, които процесуални изисквания въззивната инстанция е спазила формално. С аргументацията че липсват обективни данни при възрастната жена да са налице зависимост или страх от подсъдимия, и внушаеми нагласи, въззивният съд безусловно е приел заявената от нея позиция, че не е "видяла" Г. да нанася побой на Г., и не си спомня да се е срещала и разговаряла с полицаите. Пренебрегнати са особеностите на дадените от И. К. показания, обективиращи притеснения, декларации за оказвана помощ от семейството на Г., нежелание за конкретен отговор на поставените й във връзка с инкриминираното деяние въпроси и отклоняването им с оправдания за тежко здравословно състояние-"... Аз им казах, че не съм виновна. Аз съм болна, болна съм много...". Не е съобразено тяхното несъответствие с останалите доказателства, създаващо основателни съмнения в тяхната истинност. Същевременно е игнорирана логиката, последователността и еднопосочността в свидетелските показания на М. и П., при пресъздаване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, очертани и предадени от И. К. време, място, начин на извършване на престъпното деяние и авторството му. Същите отразяват и личните впечатления на полицейските служители от разположението на жилището на свидетеля-очевидец, външния и вътрешен интериор, с подчертано внимание на непосредствената видимост от прозореца на кухнята към двора на съседната къща, обитавана от пострадалия Г. и подсъдимото лице, констатирана и при извършения на 10.05.2002 г. оглед от първостепенния съд, което също е индиция за достоверност. Съдържанието на коментираните гласни доказателствени средства кореспондира и на останалата доказателствена съвкупност, обезпечаваща повдигнатото срещу Г. Г. обвинение - свидетелските показания на И. Л., В. В., А. З. и К. В., твърденията на Г. С., П. Г., Т. С. и М. М., и установеното чрез съдебно-медицинските експертизи. В тази насока настоящият съдебен състав се солидаризира със съображенията на въззивната инстанция, че експертните заключения по своята процесуална природа не могат да бъдат разглеждани като доказателства или доказателствени средства. Експертизата не е факт на обективната действителност, свързан с обстоятелствата по делото и подлежащ на установяване в наказателния процес, и не възпроизвежда непосредствено възприети факти, но тя представлява основана на специални знания извод от известни за неизвестни обстоятелства, дейност насочена към изясняване на обстоятелствата по делото и следователно неразривно свързана с процеса. По очертания начин съдебно-медицинските заключения в настоящия казус, чрез изследване на медико-биологичния характер на причинените травматични увреждания внасят яснота за възможния механизъм на престъплението, съответствуващ на описаното от полицейските служители при възпроизвеждане на заявеното от свидетеля-очевидец. Констатациите за характеристиките на свидетелските показания И. К. и полицейските служители, и тяхното съотнасяне към останалите доказателствени източници мотивират необходимост от кредитиране на установените чрез разказа на М. и П., производни доказателства за престъпното деяние и съпричастността на подсъдимия Г. към същото. Съвкупната интерпретация на обсъдените доказателствени средства - свидетелските показания на Л., В., З., В., М., П., С.,Г., С., М. и Л. (и обясненията на подсъдимото лице) последните от които освен доказателствен способ, са и средство за защита), анализът на пресъздадените чрез тях спомени за непосредствени възприятия и възпроизведени разговори по отношение на фактите, релевантни за съставомерността на инкриминираното поведение и неговото авторство, и преценката на съдържимите се в тях преки и косвени доказателства в контекста на съществуващата корелация помежду им и с инкорпорираните съдебно-медицински експертизи, обосновават убедително, с изискуемия се законов интензитет доказаност на обвинението за осъществено престъпление против живота на гражданите, и предпоставя ангажиране на наказателната отговорност на Г. Софийски апелативен съд не е оценил обективно, всестранно и пълно, поотделно и във взаимовръзка събраните по делото доказателства, в съответствие с императивните предписания на чл. 13, 14 и чл. 107 НПК, с което допуснал съществено процесуално нарушение, възпрепятствувало изпълнението на задълженията за установяване на обективната истина във въззивното съдебно производство и формиране на безпристрастна убеденост, и довело до ограничаване правата на представителя на държавното обвинение. Визираното несъблюдаване на процесуалния закон е било предмет на обсъждане и в решение № 381/20.10.2008 година на Върховния касационен съд, с което за пореден път е отменена постановената оправдателна присъда и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. При последното Софийски апелативен съд отново не се е съобразил с дадените при инстанционната проверка указания, като отказът за изпълнение на същите е обоснован със суверенитета на решаващия по фактите съдебен орган за собствена интерпретация и преценка на доказателствената маса, и с правомощията на ВКС, извън обсега на които е процесуалната възможност за интервениране досежно вътрешното убеждение на контролирания съд. Върховният съд не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт - спазването на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена маса. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване, но тя е оправомощена да извърши проверка относно изпълнението на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл. 14 НПК, при релевирани в тази насока доводи, подкрепени от фактическа и юридическа аргументация. Вътрешото убеждение е съзнателна увереност, основана на доказателствените материали събрани и проверени по надлежния ред при обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани и оценени поотделно и в тяхната съвкупност. Нарушение на тези изисквания е налице, когато съдът е игнорирал (напълно пренебрегнал, формално обсъдил или недостатъчно преценил) някои от доказателствените материали; и изопачил (превратно интерпретирал) същите - в случаите на основано убеждение върху несъдържащи се в доказателствените средства фактически данни, на предположения и вероятности, които нямат доказателствена опора, както и при приписване на приобщените доказателства на особености, каквито те не притежават. На подобни обстоятелства сочи конкретиката по настоящото дело при доказателствения анализ и коментар на свидетелските показания на И. Л., В. В., А. З., К. В., С. М. и В. П. Практиката на ВС и ВКС е константна, че свободната оценка на доказателствената съвкупност, която прави съдът не е произволна и не зависи от неговото усмотрение, а от обективни условия и дадености, поради което и несъблюдаването на правилата на съдопроизводство при неговото формиране аргументира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Логическа последица от изложеното е заключението за необосновано дерогиране на указанията на ВКС за спазване на предвидените в процесуалния закон задължения за задълбочено, обективно и всестранно доказателствено обсъждане, с последваща юридически издържана преценка на установените факти, значими за инкриминираното престъпление и неговото авторство. Неизпълнението на задължителните указания на ВКС съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно касационно основание, предпоставящо действия по отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. (Р 318/27.06.2000 г. на I-во, Р 394/18.11.2002 г. на ВКС на 1-во н.о., Р 453/16.12.2004 г. на III-то, Р 1003/21.05.2007 г. на I-во н.о. и Р 381/20.10.2008 г. на I-во н. о. на ВКС). Визираните процесуални пороци са обосновали и неправилно приложение на материалния закон, доколкото са създали обективна пречка за изграждане на вътрешно убеждение на компетентния орган, в резултат на надлежна доказателствена дейност, обезпечаваща неговата формална и логическа правилност, и гарантираща съответност между изведените факти и правните им очертания. Интерпретираните пропуски и недостатъци в процесуалните действия на въззивния съд, и в работата му по правоприлагане на материалноправните норми, изпълват със съдържание касационните основания, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2НПК и обуславят упражняване правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност, и с оглед предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по протест на прокурора, следва да отмени атакувания въззивен съдебен акт на Софийски апелативен съд, с който е отменена осъдителна присъда № 35 от 17.10.2002 г. на ОС-София, по НОХД № 300/2000 г. и подсъдимото лице Г. Г. оправдано по повдигнатото му и предявено обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 НК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При последното коментираните въпроси в съобразителната част на настоящото съдебно решение по фактите и приложимото право, следва да намерят аргументиран отговор по предвидения процесуален ред, чрез регламентираните нормативни способи и средства, и в очертаната от закона надлежна форма. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2, вр. ал. 2 и ал. 3, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение