Решение № 8258 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14910/2010 г.

Решение № 8258 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14910/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Светлана Стойчева Маринова, против решение № 1935/5.10.2010 г. на Варненски административен съд, Трето отделение, ХХIV състав по адм. дело № 2282/2010 г., с което е отменен мълчаливият отказ за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ № 2112, с площ 703 кв. м по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец - юг", землище Галата, община Варна, по административна преписка вх. № УТ-94-Т /5/ от 19.04.2010 г. по молба на Тодор Стефанов Ангелов и преписката е върната за издаване на заповед и скица, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (неправилно тълкуване на материалния закон), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. В тази връзка са развити подробни съображения. Ответникът - Тодор Стефанов Ангелов не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така подадената касационна жалба е допустима, но по същество се явява основателна и следва да бъде оставена без уважена по следните причини: първоинстанционният съд неправилно е приел, че атакуваният административен акт - мълчалив отказ на кмета на район "Аспарухово" - община Варна по искане за издаване на заповед и скица, с основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е незаконосъобразен. Действително така разглежданият спор представлява производство по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с възстановяване на собствеността върху земеделски земи, а не е вид административна услуга. Въпреки това оспорващата страна е била длъжна да заплати дължимите от нея местни такси, свързани с направените от нея искания. Тези такси са определени с наредба на общината, като тяхното заплащане е задължително за жалбоподателя. Невнасянето на определените такси десезира административния орган, като не му позволява да издаде поисканите документи, включващи волеизявление на органа, признаващо определени права и скица от техническата служба към общината. Съдът не е съобразил, че нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, се отнася само до съдебни производства по закона. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 1935/5.10.2010 г. по адм. дело № 2282/2010 г., в производство по реда на чл. 145 от АПК, Варненският административен съд, трето отделение, двадесет и четвърти състав отменя като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на Район "Аспарухово" Община Варна да издаде заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ № 2112, с площ 703 кв. м по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец - юг" к. р. 403, землище Галата, община Варна, по административна преписка вх. № УТ-94-Т /5/ от 19.04.2010 г. по молба на Тодор Стефанов Ангелов; Връща преписката на кмета на район "Аспарухово", Община Варна за издаване на заповед и скица по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона и определя 14-дневен срок за издаване на индивидуалния административен акт на основание чл. 174 от АПК. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че за да постанови мълчаливия си отказ административният орган се е позовал на невнасянето от страна на Ангелов на такси за технически и административни услуги предвидени в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета от Общински съвет Варна, на основание чл. 9, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ. Според съда административният орган не е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга, а с искане за постановяване на индивидуален административен акт, редът за който е уреден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Непроизнасянето в законовия срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта, съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, т. е. налице е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Съдът е приел, че искането да се заплати издаването на ИАА и скицата, като неразделна част от него, с която се индивидуализира имота и финализира реституционната процедура по ЗСПЗЗ е незаконосъобразно. В тази връзка се е позовал на чл. 12, ал. 3 от АПК, както и че специалният закон - ЗСПЗЗ не предвижда заплащането на такива такси. Съдът е констатирал, че поисканите суми са регламентирани в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета от Общински съвет Варна, на основание чл. 9, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, но е посочил, че тази наредба представлява по-нисък по степен нормативен акт от ЗМДТ, ЗСПЗЗ и АПК, в който случай се прилагат разпоредбите на по-високите по степен нормативни актове по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА и затова поисканите от ответника суми не се дължат от жалбоподателя. Така постановеното решение е неправилно поради противоречие с приложимия материален закон. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалбата на Тодор Стефанов Ангелов, против мълчалив отказ на Кмета на Район "Аспарухово" при Община Варна по адм. преписка № УТ-94-Т /5/ от 19.04.2010 г. за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № 2112, с площ 703 кв. метра по ПНИ за м. "Боровец - юг", к. р. 403, землището на кв. Галата, общ. Варна. Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Законовата норма е детайлизирана с разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, визираща съдържанието на самата заповед и задължителното прилагане към нея на скица на имота. Следователно заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, но само по съдебни производства по ЗСПЗЗ. Наред с това, противно на приетото от съда становище, неприложимо е и правилото на чл. 12, ал. 3 от АПК, на което се позовава Тодор Ангелов в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство, доколкото визира събирането на държавни такси. В случая от инициатора на административното производство е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. В т. 5.18, б. "В" от приложение № 2 е посочено, че при приемането и обработването на искания, молби и жалби, свързани с издаване на заповед за придобиване право на собственост върху земя по § 4 от ЗСПЗЗ, се заплаща такса от 50 лева. Отделно от това в чл. 56, т. 1 от Наредбата е предвидена такса в размер на 15 лева за издаване на скица за недвижим имот. Дължимостта на двете такси от местно значение е определена в подзаконов нормативен акт, чието изпълнение е задължително както за административния орган, така и за жалбоподателя, подател на молбата за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл невнасянето на определените такси изключват възможността да се приеме за незаконосъобразен оспореният мълчалив отказ на Кмета на Район "Аспарухово" да издаде поискания акт. Следователно като е уважил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед на това и изяснеността на спора от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,