Решение № 12613 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на А. Х., Н. А. Н. и Т. С. Б., всички действащи чрез адв. Ц. Димитрова, срещу Решение 2560/29.07.2025 г., постановено по административно дело 341/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение 1040-04-24/04.04.2025 г. директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане РО-5-04-01857107/17.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, на посочените лица е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01834174/21.01.2025 г., в размер на 1 483.80 лева, от които главница 1 293.96 лв. и лихва за забава 189.84 лв., начислена да датата на издаване на ревизионния акт. Присъдени са разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторите молят съдебното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени оспореният административен акт. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Велико Търново чрез пълномощника си юрисконсулт М. Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Искането е атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждането на разноски за процесуално представителство пред ВАС. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД с 91898 от заседание 221/04.10.2023 г. на Н. И. С. е била определена трайна намалена работоспособност (ТНР) 74% поради общо заболяване със срок 3 години и дата на инвалидизиране 10.06.2021 г. В решението са посочени следните мотиви: 1. По ч. 4, р. 2, т. 2.3 във връзка с ч. 4, р. 1, т. 2.2, касаеща [заличен текст] - 50 % ТНР ; 2. По ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на [заличен текст] - 50 % ТНР ; 3. По ч. 9, р. 1, т. 1.2.1, НИЗЗД с [заличен текст] 40 % и 4. по ч. 1, р. 4, т. 4.2., касаеща увреждане на [заличен текст] 30 % ТНР. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК с изразено несъгласие относно изводите по т. 2 по ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на [заличен текст] - 50 % ТНР и по т. 4. Относно ч. 1, р. 4, т. 4.2., касаеща увреждане на [заличен текст] 30 % ТНР, с мотива, че първият извод не отговаря на документите в МЕД на лицето, а вторият неправилно определя отправната точка. С ЕР 90247 от заседание 15/16.02.2024 г. НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. НЕЛК е изложил нарочни мотиви досежно обжалваните оценки във връзка с горепосочените точки, като е приел, че изводите по т. 2 по ч. 7, т. 11.6.2, касаеща увреждане на [заличен текст] - 50 % ТНР на неправилни, тай като медицинската документация не мотивира данни за страданието както е квалифицирано по т. 11.6.2, а налична такава обуславя извод за състояние по ч. 7, т. 15.2., която обаче от своя страна обуславя само 30 % ТНР. Изводите на ТЕЛК относно ч. 1, р. 4, т. 4.2., касаеща увреждане на [заличен текст] определящи 30 % ТНР също не са споделени, като е посочено, че изобщо няма описан функционален дефицит, обуславящ % ТНР. В останалите части за останалите заболявания НЕЛК е посочил, че не се произнася, поради липса на спор. По тези мотиви, НЕЛК е отменил ЕР в неговата цялост, като е върнал производството за ново освидетелстване на лицето и са дадени и препоръки в тази връзка. Въз основа на определените 76 % ТНР с отмененото впоследствие Експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ Павликени" ЕООД с 91898 от заседание 221/04.10.2023 г., с разпореждане [номер]/24.11.2023 г. г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново на Н. С. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.10.2023 г., в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на социалната пенсия за старост/. Няма данни и не се твърди това разпореждане на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново да е било обжалвано от А.. С разпореждане 2112-04-880#1/15.03.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Велико Търново така отпусната пенсия спряна, считано от 26.02.2024 г., поради отмяната на ЕР от НЕЛК, а е прекратена, считано от 11.10.2023 г. на основание ЕР на НЕЛК, което както се каза, отменя решението на ТЕЛК със следващо разпореждане 2112-04-880#3/18.09.2024 г., след като при последващото освидетелстване ТЕЛК е определил по-нисък % ТНР. Това е станало след като с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Д-Р Д. Павлович ЕООД, гр. Свищов с 90583 от заседание 81/25.04.2024 г. на Н. С. е била определена нова оценка на работоспособността 64 % ТНР поради общо заболяване с 3 годишен срок и дата на инвалидизиране 10.01.2021 г. Това ЕР на ТЕЛК Свищов не е било обжалвано и не е спорно по делото, че влязло в сила. При неговото постановяване са били зачетени изцяло указанията на НЕЛК, вкл. за правилната квалификация на здравословното състояние относно [заличен текст], а след проведен консулт с ортопед не са определени изобщо проценти за увреждане на [заличен текст], които първоначално са квалифицирани по ч. 1, р. 4, т. 4.2., определящи 30 % ТНР. В сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК - Павликени, размерът на изплатените пенсии на Н. С. за периода 11.10.2023 г. до 29.02.2024 г. е общо 1 483.80 лева, от които главница 1 293.96 лв. и лихва за забава 189.84 лв. За да отхвърли оспорването по сезиращите го жалби срещу акта за начет по чл.110 КСО, първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган в установената форма при спазване на административнопроизводствените правила, и е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Пред административния съд не е имало спор по фактите, спорът е бил относно наличието на предпоставките по чл. 110, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от КСО да се търси имуществена отговорност от жалбоподателите. По основния спорен между страните въпрос съдът е обосновал извод, че причинената щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършените осигурителни плащания в полза на Н. И. С. е вследствие на допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна. Съдът е приел, че са установени посочените в оспорения акт основания за ангажиране имуществената отговорност на касаторите. Извел е решаващ извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК, защото, ако ТЕЛК бе определила процента на ТНР на Н. С. съобразно критериите по Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице. Мотивирано е , че в случая на Н. С. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, въз основа на ЕР на ТЕЛК, което е отменено от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва пенсия за инвалидност. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд - Велико Търново е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил всички релевантни за спорното право факти, обсъдил е наведените от страните относими доводи и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е необходимо дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид значимите за спора обстоятелства и факти, съобразени са изразените от страните становища по тях като е отговорено на всички относими претендирани възражения. Доводите на касаторите за противното не могат да бъдат споделени. Обосновано е прието от съда, че са налице основанията на чл. 110, ал. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите - издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Пред първоинстанционния съд безспорно е доказано, че са налице условията за ангажиране на имуществената отговорност на тримата касатори, в качеството им на членове на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ООД, издали процесните ЕР на същата ТЕЛК по отношение на Н. И. С.. В случая се установява безспорно установено нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 1 от НМЕ във връзка с Приложение 1, част IV, раздел I, т. 2.2; по част IX, раздел I, т. 1.2.1 по част VII, т.15.2; по част I, р. IV, т.4. Предвидените в процент на трудова неработоспосбност е строго фиксирана от законодателя и следва да бъде обоснована със съответните медицински документи от извършени прегледи на лицето, което се освидетелства. НЕЛК е установил необоснованост на посочените от НЕЛК проценти (50%; 50%; 40% и 30%) и отправни точки, тъй като по М51.1 за [заличен текст] /КТ от 02.04.2024 г.,/ с [заличен текст] /ЕМГ от 02.04.2024 г./ и от консултация с ортопед д-р Денисов от 04.04.2024 г., не са описани клинични данни за заболяване на КС и ТЕЛК не определя ТНР. Определеният процент ТНР от касаторите - 74 % е причината да се изплаща на Н. С. недължима лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Поради това е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено от НЕЛК, и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност, което представлява щета за ДОО. Решението на ТЕЛК е породило правни последици, поради което и на лицата е съставен процесния ревизионен акт за начет, в който стойността на претърпяната вреда е точно определена по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. Гореизложеното обуславя правилността на формулирания в мотивите на проверяваното съдебно решение извод, че административните органи са постановили актовете си при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд Велико Търново, което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. На основание 143, ал. 3 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред ВАС в полза на Националния осигурителен институт, която сума съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 200 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,