Решение № 3363 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15638/2010 г.

Решение № 3363 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15638/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от адв. Стоян Донков, като пълномощник на Никола Стоев Николов, Стефка Николова Мулетарова, Иван Николов Стоев, Йордан Николов Йорданов, Мария Николова Петрова, Нико Стефанов Урумов и Георги Стефанов Урумов срещу Решение № 10684/20.09.2010 г., постановено по адм. дело № 10163/2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По оскъдни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Василев оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Краева оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд е отхвърлил искането на Никола Стоев Николов, Стефка Николова Мулетарова, Иван Николов Стоев, Йордан Николов Йорданов, Мария Николова Петрова, Нико Стефанов Урумов, Георги Стефанов Урумов, подадено чрез пълномощника адв. Стоян Донков, да бъде осъден Министерският съвет на Република България да отмени отчуждаването и да им върне шест ниви с обща площ 11.005 дка (съответно от по 0.999 дка, 3.451 дка, 4.507 дка, 1.006 дка, 1 дка и 0.042 дка) в местност "Терзиите", в землището на гр. Пловдив, представляващи части от поземлен имот № 110 - публична държавна собственост по кадастралния план на кв. "Модър" на гр. Пловдив. За да постанови това решение съдът е приел, че е сезиран некомпетентен орган и липсва предмет на жалбата. Молителите сезирали Министерски съвет с пет жалби, първата - с вх. № 326 от 24.01.2000 г. и с още четири по същата преписка, съответно от 18.07.2000 г., от 24.01.2001 г., от 14.09.2001 г. и от 30.07.2002 г. с искане, поради отпаднало основание за актуване на посочените недвижими имоти от държавата, МС "да стори необходимото за отменяване на отчуждаването и връщане на земята на предишните собственици", тъй като са отчуждени за строеж на МВР болница, което мероприятие не е реализирано. Сезирали са и Областен Управител - Пловдив с четири жалби, първата от които от 06.06.2000 г., последната - от 12.06.2006 г., Областна Дирекция "Земеделие и гори" - Пловдив от 16.02.2000 г. както и МРРБ с молба от 31.01.2007 г. Във всички молби до държавната администрация посочили, че с шестте решения на ПК - Пловдив (грешно посочено в искането като решения на Общинска служба по земеделие и гори - Пловдив) им е признато право на собственост, но нивите не са невъзстановени с идентичния мотив, че "имотът попада в болница на МВР". Твърдели са наличие на отпаднало основание за актуване, предвид липса на изпълнен строеж на държавен обект - МВР болница в процесния терен, като тази "липса на строеж" се виждала "с просто око", а и била установявана от тях при всяка проверка в институциите. Предмет на съдебен контрол е само твърдяното неоснователно бездействие на МС. Търсената защита по делото е по чл. 257, ал. 1 от АПК и е искова, тъй като петитумът е съдът да осъди МС да извърши определено действие. Предмет на защита по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК са задължения на административен орган да извърши фактически действия, които произтичат пряко от нормативен акт при настъпване на определен юридически факт. Доводите на ищците да търсят защита по този ред са мотивирани с твърдяно неизпълнение на задължение на административния орган - МС, което по техните твърдения произтича пряко от закона, от задължението му за произнасяне по направените искания, което обосновава с нормите на чл. 19, ал. 2 от ЗООЗП , чл. 22 от Правилника за неговото приложение (ППЗООЗП - отм.), § 35 от Постановление № 234 от 16.12.1999 г. на МС, чл. 40, ал. 1 от ЗДС и § 41 от ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ и като такова същото не е ограничено със срок. Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество, както и че липсват отрицателните такива. Също така намира, че ищците имат правен интерес от инициираното производство, като този правен интерес в настоящото производство не е въпрос на допустимост на иска, а по съществото на спора. Предмет на защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Нормата визира само фактически действия, пряко дължими от норма на закон. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. Молителите обосновават искането с разпоредбите на четирите посочени по-горе нормативни акта. Анализът им обаче не води до извод, че е налице задължение на МС да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия.