Решение № 827 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2016 г.

Решение № 827 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. против решение № 3271 от 13.05.2016 г., постановено по адм. д. № 4751 по описа за 2014 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено при нередовно уведомяване на наследниците на починалия ищец, в нарушение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение при първоначалното разглеждане на спора, игнорирани са указанията на касационната инстанция и са пререшени въпроси, по които Върховният административен съд се е произнесъл. Според касационните жалбоподатели материалният закон е приложен неправилно, допуснато е стеснително тълкуване на чл. 203 АПК а именно вредите да са причинени само от актове, действия и бездействия на административния орган, като всички останали действия и бездействия, визирани в исковата молба и уточняващата такава да се изключат от обхвата на дейстивя, причиняващи вреди на ищците. Според касационните жалбоподатели съдът е следвало да прецени съвкупността от правни и фактически действия, чрез които администрацията е увредила ищците, да изследва въпроса за вредоносния резултат от премълчаването на реституционната претенция пред държавния орган и купувача, относно последиците от отчуждаване на имота, разрешаване на строителството върху него. неправилно е позоваването на възможността да се защитят правата на ищците чрез водене на иск по чл. 108 ЗС, тъ като имотът е застроен впоследствие. Според касационните жалбоподатели съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като не е допуснал част от задачите за експертизата, поискани от страните, извършена е неправилен анализ на заключението на вещото лице, неправилна и необоснована е тезата, че съдът не може да назначава служебно експертиза.

Ответниците- Столична община и Областна администрация на област С. оспорват основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба е правилност на съдебния акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Производството пред настоящия състав на Върховен административен съд е второ по ред касационно производство.

С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил предявените от Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Областна администрация С. и Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 391 166 лева (при условията на активна солидарност по 130 388,66 лева за Д. Б. Б. и О. Е. П. и общо 130 388,66 лева за М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. евентуално - условията на разделност - по 65 194,33 лева за Д. Б. Б. и О. Е. П. и общо 65 194,33 лева за М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. срещу всеки от двамата ответници), представляващи стойността на 161,33/2364 идеални части от УПИ III, кв. 18, местност "Изток-юг", причинени им в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците: необезщетяването им като собственици на отчуждения имот; несвоевременно произнасяне по искането за отмяна на отчуждаването и неизпълнение на указанията на съдилищата в тази насока; актуване и разпореждане от страна на областния управител с имота в полза на частно лице преди приключване на процедурата по отмяна на отчуждаването; премълчаване от ответника Столична община да уведоми Областната администрация за висящо искане по отмяна на отчуждаването; издаване от страна на Столична община на разрешение за строеж в същия имот, като неоснователни и недоказани. За да стигне до този резултат първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка по делото:

Установил е, че от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 75, том V, дело № 793 от 27.07.1983 г. (л. 312 от адм. дело 4751/2014 г.) П. Д. Б. и Б. Д. Б. са придобили в режим на съсобственост правото на собственост върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото с площ от 1240 кв. м, съставляващо имот с пл. № 446, кв. 18 по плана на гр. С., местност "Изток-юг". При приложение на необорената законова презумпция, установена с нормата на чл. 30 от Закона за собствеността, съдът е приел, че частите на П. Д. Б. и Б. Д. Б. в съсобствеността са равни - т. е Б. Д. Б. се легитимира като собственик на 1/6 ид. част от посочения недвижим имот. Съпруга на Б. Д. Б. е В. Д. Б. (съгл. Удостоверение за наследници изх. № РСЦ 16-ВК08-778/12.04.2016 Г. - л. 360 от адм. дело 4751/2014 г.). Видно от Удостоверение за наследници изх. № РСЦ 16-ВК08-778/12.04.2016 г. (л. 360 от адм. дело 4751/2014 г.), Удостоверение за наследници № 001744/16.04.2009 г. (л. 163 от адм. дело 4751/2014 г.) и Удостоверение за наследници № 99999/29.04.2015 г. (л. 46 от адм. дело 12128/2014 г. по описа на ВАС) ищците са законни наследници на Б. Д. Б. и В. Д. Б. и по силата на наследственото правоприемство са придобили в режим на съсобственост правото на собственост върху 1/6 ид. част от правото на собственост върху дворно място, цялото с площ 1240 кв. м, съставляващо имот пл. № 446, кв. 18 по плана на гр. С., местност "Изток-юг".

Със заповед № РД 40-21/5.01.1988 г. (л. 244-245 от адм. дело 4751/2014 г.) е отчужден имот с пл. № 446 от кв. 18 по плана на гр. С., местност "Изток-юг", находящ се на ул. "Е." №..., като цяло, като видно от т. 4 на заповедта Д. Б. и В. Б. следва да се обезщетят с едно тристайно жилище. Със последваща заповед № РД-41-170/3.10.1989 г. (л. 199 от адм. дело 4751/2014 г.) е определен начинът за обезщетяване на Д. Б. и В. Б. - апартамент № 56, ет. ..., вх. ..., бл. № 4 в ж. к. "Стрелбище" състоящ се от три стаи и кухня с площ 94.11 кв. м

Посочил е, че не е спорно, че ищците са поискали от Софийски градски съд да отмени отчуждаването на част от недвижим имот, находящ се на ул. "Е." №..., представляващ дворно място с площ от 810 кв. м., а именно: имот с пл. № 446 от кв. 18 по плана на гр. С., местност "Изток-юг", заедно с построената в мястото сграда, както и да бъде постановено възстановяване на даденото от двете страни в отчуждителното производство. С определение на съда от 25.04.2002 г., постановено по адм. дело № 2261/2001 г. (л. 56 по адм. дело № 1698/2009 г. на АССГ) производството по делото е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне по искането на кмета на Столична община по подведомственост.

От писмо № 07-0048/21.07.2004 г. (л. 29 от адм. дело № 1698/2009 г. на АССГ) съдът е установил, че отчужденият имот попада в терен, отреден за специални нужди на БОДК - изграждане на съветско търговско представителство и е предаден за управление на Министерство на външните работи. С писмо от 30.07.2004 г. (л. 30 от ад. дело 1698/2009 г. на АССГ) е поискано становище от министъра на външните работи във връзка с отмяната на отчуждаването. С писмо с изх. № 08-00-22/11.08.2004 г. (л. 55 по адм. дело № 1698/2009 г. на АССГ) МВнР е информирало кмета на Столична община, че имотът е предаден за управление на областния управител на област С.. С писмо № 1111-00-148/17.08.2004 г. (л. 54 по адм. дело 1698/2009 г. на АССГ) е поискано становище от областната администрация във връзка с отмяната на отчуждаването.

В протокол от 18.01.2006 г. на комисия при Столична община е отразено, че бл. № 4 в ж. к. "Стрелбище" не се строи. Комисията е направила предложение искането за отмяна на отчуждаването да не се уважава като до молителите било изпратено писм, че по чл. 31 от Закона за общинската собственост не може да се иска отмяна на отчуждаването по ЗТСУ, че имотът е част от държавен имот - собственост на МВнР, като за приключване на обезщетителните процедури следва МВнР, съответно - областният управител да предоставят жилище.

Първоинстанционният съд е установил още, че във връзка с горното кметът на Столична община с писмо с рег. № 111-00-148/26.01.2007 г. (л. 170 от адм. дело 4751/2014 г.) отказва да се произнесе по направеното от ищците искане за отмяна на отчуждаването съгласно § 9 от ПР на ЗУТ. Същото писмо е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност по адм. дело № 118/2007 г. по описа на АССГ. С влязло в сила съдебно решение № 524/2.01.2008 г., (потвърдено с решение № 9920/1.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2008 г. - л. 173-180 от адм. дело № 4751/2014 г.) съдът е отменил отказа на кмета на Столична община, обективиран в писмо рег. № 111-00-148 от 26.01.2007 г., преписката му е изпратена за произнасяне в тримесечен срок съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Последните се свеждат до следното: установено е, че имотът на жалбоподателите (ищци в настоящото производство) е отчужден по реда на ЗТСУ /отм/., като е определено имотно обезщетение с тристаен апартамент, който не е изграден. Прието е, че е приложима хипотезата на § 9 ПР на ЗУТ. Компетентен да развие и приключи това производство е кметът на Столична община като издаде или откаже издаване на заповед за отмяна на отчуждаването, независимо дали отчужденият имот се намира в патримониума на общината или на трето лице. На кмета на Столична община е указано да установи дали жалбоподателите (ищците) са наследници на лицата, собственици на отчуждения имот, да установи обема на притежаваните от собствениците права върху отчуждения имот и след преценка на тези обстоятелства да приложи отменените разпоредби на ЗТСУ и на чл. 102 ЗС. В случай, че имотът не може да бъде възстановен да бъде заплатено обезщетение на молителите.

Установено също от съда е, че с писмо от 24.10.2008 г. (л. 169) административната преписка е постъпила в Столична община. Същата е разгледана от комисия, назначена със заповед на кмета на Столична община на заседание, проведено на 27.11.2008 г. (л. 165 - 166 от адм. дело № 4751/2014 г.), на което е взето решение за бъде изискано удостоверение за наследници във връзка с указанията, дадени от съда с решение № 524/2.01.2008 г., постановено по адм. д. № 118/2007 г. по описа на АССГ. Такова е изискано с писмо от 10.04.2009 г. (л. 164 от адм. дело № 4751/2014 г.) и е представено от пълномощника на ищците с молба от 27.04.2009 г. (л. 162 - 163 от адм. дело № 4751/2014 г.). На последващо заседание на комисията, проведено на 4.06.2009 г., за което е съставен протокол от същата дата (л. 160 - 161 от адм. дело № 4751/2014 г.) е взето решение преписката да бъде изпратена на областния управител на област С.-град за отмяна на отчуждаването на имота на основание чл. 40 от Закона за държавната собственост, тъй като имотът е актуван за държавна собственост и е бил отчужден за БОДК-специални нужди. Със същите мотиви с писмо изх. № 11ДЖ-0-17/2.07.2009 г. (л. 158-159 от адм. дело 4751/2014 г.) главният архитект на Столична община изпраща на областния управител цялата оригинална административна преписка.

От писмо № 07/120 от 9.10.2006 г. (л. 96 по адм. д. № 1698/2009 г. на АССГ) се установява, че имот пл. № 446, кв. 18, представляващ празно място от 810 кв. м е обединен със съседни имоти и е част от УПИ III, пл. № 444, кв. 18, м. "И." с площ от 2720 кв. м. (същият факт се установява и от СТЕ, обсъдена по-долу).

За имота е съставен акт АДС № 2144/25.11.1993 г. (л. 104 от адм. дело № 4751/2014 г.). За имота е съставен и акт за общинска собственост /частна/ № 2003 от 4.03.1998 г. (л. 37-38 по адм. д. № 1698/2009 г. на АССГ и л. 108 от настоящото), който със заповед № РД-15-041/12.02.2003 г. на областен управител на област С.-област (л. 65 по адм. д. № 1698/2009 г. на АССГ и л. № 116 от адм. дело 4751/2014 г.) е отменен. По-късно е издаден АДС № 03334/13.02.2003 г. (л. 57 по адм. д. № 1698/2009 г. на АССГ и л. 89 от адм. дело 4751/2014 г.). С договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 19.12.2003 г. сключен по реда на чл. 44 от Закона за държавната собственост (л. 18 и сл. по адм. д. № 1698/2009 г. на АССГ и л. 91 и сл. от адм. дело 4751/2014 г.) Областният управител на област С. е продал на трето лице целия УПИ III, им. пл. № 444, кв. 18, местност "Изток-юг" с площ от 2720 кв. м, в който е включен бившият имот пл. № 446.

Със заповед № РД-57-161/7.10.2008 г. на областния управител на С. област (л. 94 от адм. дело № 4751/2014 г.) е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост недвижим имот с площ от 2720 кв. м, съставляващ УПИ III, им. пл. № 444, кв. 18, местност "И. -юг". Горната фактическа обстановка не е спорна по делото. Не е спорно, че производството по искането за отмяна на отчуждаването е висящо, както и че бл. № 4 в ж. к. "Стрелбище", апартамент № 56, ет. ..., вх. ..., от който е определен като обезщетение на наследодателите на ищците един тристаен апаратамент, не е изграден.

За изясняване на делото от фактическа страна административният съд е била допусната и приета без оспорване, заявена в преклузивния срок по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. О. С.

От заключението съдът е установил, че отчужденият със заповед № РД 40-21/5.01.1988 г. имот пл. № 446, кв. 18, м. "Изток-юг" е идентичен като част от настоящия УПИ III като 430 кв. м. от него попадат в УПИ за детски комбинат, а 810 кв. м - в УПИ за БОДК. Не съществува част от УПИ III, която да може да бъде обособена към настоящия момент като самостоятелен УПИ.

Посочил е, че от отговорите по т. 5 от заключението, пазарната цена на отчуждения имот на кв. м. към момента на отчуждаване (1988 г.) е 10 лева, към момента на подаване на искането за отмяна на отчуждаването (29.05.2000 г.) е 18 лева, към датата на предявяване на исковете по ЗОДОВ (2008 г.) - 2548,35 лева и към датата на изготвяне на експертизата (февруари 2016 г.) - 574,64 лева. В т. 5 от експертизата, съобразно горните пазарни цени за 1 квадратен метър, в табличен вид вещото лице е дало пазарната оценка на имот с площ от 810 кв. м и имот с площ от 430 кв. м. При прилагане на същите пазарни цени за 1 кв . м в таблицата към т. 12 от заключението вещото лице е посочило пазарната стойност, но само на 161,33 кв. м. (съдът е посочил, че това се установява чрез елементарно математическо изчисление - разделяне на посочената в ред трети пазарна цена в лева на единичната цена за кв. м. от таблицата по т. 5, при което действие като частно се получава именно 161,33). Претенцията по исковата молба е съизмерена от ищците с 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III, за който в съответствие с представени по делото официални документи, неоспорени от страните, вкл. и т. 7 на СТЕ, се установява, че е с площ от 2720 кв. м. Поради това и посочената в т. 12, ред трети от таблицата пазарна стойност не отразява стойността на претендираното от ищците като принадлежащо им право на собственост върху 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III с площ от 2720 кв. м., а отразява стойността само на 161,33 кв. м.

Решаващият съд при условията на чл. 162 ГПК, доколкото не се изискват специални знания, каквито същият не притежава ( тъй като се касае се единствено за математически изчисления, а не и за експертни знания), въз основа на неоспорените данни от СТЕ по т. 5 (пазарна стойност на 1 кв. м.) и претендираното от ищците като принадлежащо им право на собственост върху 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III с площ от 2720 кв. м. е изчислил пазарната стойност на 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III с площ от 2720 кв. м. към четирите момента, посочени от вещото лице, както следва:

• към момента на отчуждаване (1988 г.): 10 х 161,33/2364 х 2720 = 1856,25 лева;

• към момента на подаване на искането за отмяна на отчуждаването (29.05.2000

г.): 18 х 161,33/2364 х 2720 = 3341,25 лева;

• към датата на предявяване на исковете по ЗОДОВ (2008 г.) 2548,35 х

161,33/2364 х 2720 = 473037,47 лева;

• към датата на изготвяне на експертизата (февруари 2016 г.) - 574,64 х

161,33/2364 х 2720 = 106667,55 лева.

Вещото лице посочва, че за УПИ III-444-за детски комбинат, въз основа на издадено от СО-ДАГ разрешение за строеж № 35/16.01.2006 г. е изградена сграда.

Както се приема в мотивите на първото касационно решение № 6184 от 10.05.2014 г. по адм. д. № 14533/2010 г. по описа на ВАС: "производството пред административния съд е започнало след изпращането по подсъдност на исковата молба от Софийски градски съд. С исковата молба са предявени искове за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 евро срещу няколко ответника. Обезщетението се претендира от ищците в резултат от претърпяната от тях имуществена загуба, изразяваща се в стойността на 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III, кв. 18, местност "Изток". Искът е насочен главно срещу Столична община и евентуално срещу останалите ответници, посочени в исковата молба - Държавата чрез министъра на Финансите, Министерски съвет чрез Областния управител на О. С., Областната администрация на област С., чрез областния управител на О. С., Областният управител на О. С..

С молба, постъпила в АССГ на 22.06.2009 г. ( лист 17 от делото) пълномощникът на ищците уточнява, че поддържа претенцията само срещу Областната администрация и срещу Столична община и не поддържа претенцията срещу останалите ответници. В същата молба се сочи, че претендира солидарна отговорност от двамата ответници, а алтернативно, претендира се обезщетението първо от Столична община, а ако искът спрямо този ответник бъде преценен като недопустим или неоснователен, да се разгледа и уважи срещу втория ответник. Във връзка с тази молба на ищците, съдът не предприема прекратяване на съдебното производство по отношение на част от ответниците спрямо които искът не се поддържа.

С разпореждане от 09.09.2009 г. административният съдия оставя без движение исковата молба, като дава възможност на ищците да конкретизират с оглед молбата им от 22.06.2009 г. оттеглят ли претенциите си спрямо министъра на финансите и МС.

С молба, постъпила на 13.10.2009 г. пълномощникът на ищците уточнява, че не поддържа претенцията си спрямо МФ, а претенцията спрямо МС поддържа в случай, че областната администрация бъде призната за ненадлежен ответник.

С протоколно определение от 15.02.2010 г. съдът прекратява съдебното производство срещу Държавата чрез министъра на финансите. С определение от същото съдебно заседание, съдът оставя без движение исковата молба, като дава възможност на ищците да уточнят, от кой конкретен акт, действие или бездействие на ответника произтичат техните претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

С молба от 25.02.2010 г., пълномощникът на ищците сочи, че поддържа представените преди първото съдебно заседание молби, като допълнително уточнява, че вредите са от действие на СО по издаване на разрешение за строеж на трети лица върху имота, докато пред нея е висящо производството за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху част от този имот; бездействието на СО да уведоми Областния управител на С. за висящата реституционна претенция за имота; незаконосъобразната отмяна от Областния управител на акта за общинска собственост за имота, както и последващата му продажба на трети лица".

С решение № 2787 от 12.08.2010 г., постановено по адм. д. № 1698 по описа за 2009 г. Административен съд С. град е преценил исковата претенция за недопустима спрямо втория ответник, като в мотивите е посочил, че той е Областният управител на област С., а в диспозитива е оставил без разглеждане исковата молба срещу Областната администрация на област С. чрез областния управител. Съдът е преценил като недопустим иска в тази част, приемайки че отмяната на вредоносния акт е процесуална предпоставка за допустимостта на иска, по аргумент от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, в случая нямало данни за отмяната на заповедта на областния управител въз основа на която е сключен договора за покупко-продажба, по силата на който областният управител е продал процесния имот.

Съдът е разгледал по същество иска срещу Столична община, приемайки, че с него се оспорва бездействието й. Съдът е приел, че СО не може да формира фактическо бездействие във връзка с правомощията си по отмяна на отчуждаването, тъй като тази процедура приключва с издаването на административен акт, чиято отмяна е предпоставка за ангажиране на отговорността й по ЗОДОВ. Съдът е посочил, че този отказ не се променя от наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен изричен отказ на административния орган да отмени отчуждаването, тъй като в този случай се касаело до бездействие на административния орган по негово задължение, а не до задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Съдът е посочил също така възможността за ищците, предвидена в дял пети от АПК във връзка с неизпълнението на същото. Изложени са мотиви също така, за недоказаност на причинната връзка между претендираните вреди и бездействието на административния орган вкл. и по размер.

С решение № 6184 от 10.05.2014 г. по адмд. № 14533/2010 г. Върховен административен съд е отменил изцяло решение № 2787/12.08.2010 г., постановено по адм. д. № 1698/2009 г. от Административния съд С.-град и е върнал делото за ново разглеждане на друг съдебен състав на Административен съд С.-град, като е дал указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, а също така ищците да уточнят какво е твърдението им относно съществено за спора обстоятелство, а именно, дали към датата на предявяване на исковата молба е отменено или не отчуждаването върху имота им. Ако твърденията са, че отчуждаването е отменено, да посочат според тях с какъв акт и на кой орган е направено това, като в този случай обосноват и интереса си от предявяване на исковете. В случай, че се поддържа, че отчуждаването на имота не е отменено към датата на исковата молба и е налице висящо административно производство по искането за това, ищците следва да уточнят обстоятелствата въз основа на които претендират, че към датата на исковата молба, за тях е настъпила загуба, изразяваща се в стойността на 161,33/2364 ид. ч. от УПИ III, кв. 19, местността "Изток-юг".

След връщане на делото на първостепенния съд, е образувано адм. д. № 4751/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, с разпореждане от 1.07.2014 г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности. С молба от 17.07.2014 г. ищците са извършили уточнение на исковата си претенция. С определение № 3650 от 22.07.2014 г. по адм. д. № 4751/2014 г. искът е оставен без разглеждане като недопустим. Определението е обжалвано с частната жалба и с определение № 9234 от 14.08.2015 г. по адм. д. № 12128/2014 г. на тричленен състав на ВАС прекратителното определение е отменено.

В мотивите на определение № 9234 от 14.08.2015 г. по адм. д. № 12128/2014 г. Върховният административен съд е разгледал въпроса за допустимостта на исковата претенция с оглед очертания преди това предмет на иска, като е посочил, че, в първоначалната искова молба от 18.12.2008 г., така и в последвалите уточнителни молби от 30.04.2009 г. по адм. д. № 1698/2009 г. на АССГ, както и от 4.06.2014 г. и от 4.07.2014 г. по адм. д. № 4751/2014 г. на АССГ, ищците последователно поддържат претенция за претърпени имуществени вреди в резултат на действия и бездействия на Столична община и Областната администрация на О. С., чрез областния управител, изразяващи се в: липса на произнасяне, при условията на злоупотреба с право, по тяхно искане за обезщетяване, въпреки изричната отмяна на отказ на кмета на Столична община с решение от 2.01.2008 г. по адм. д. № 118/2007 г. на АССГ, потвърдено с решение по адм. д. № 9920/2008 г. на ВАС. П. са, че в резултат на бездействието на длъжностни лица от Столична община и Областната администрация, отчужденият им имот е продаден в полза на трети лица, въз основа на разрешение за строеж от 16.01.2006 г., в него е започнало и реализирано строителство, поради което не съществува законова възможност от обратното му връщане. Същевременно не им е изплатено обезщетение за отчуждения имот, поради което е налице имуществена загуба в техния патримониум.

В мотивите си по така наведения предмет на спора, съдът е приел, че е налице отказ на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването, обективиран в писмо рег. № 111-00-148 от 26.01.2007 г., отменен по съдебен ред с решение от 2.01.2008 г. по адм. д. № 118/2007 г. на АССГ, 32-ри състав, оставено в сила със съдебно решение по адм. д. № 9920/2008 г. на ВАС. С отменителното си решение съдът е върнал преписката на компетентния административен орган - кмета на СО, с указания за прилагане на отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 ЗС, а в случай, че имотът не може да бъде възстановен - да бъде изплатено обезщетение. Няма спор по делото, че пред Столична община е налице висяща преписка във връзка с постановеното решение, респ. липса на произнасяне по нея. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността. Следователно не може да се формира мълчалив отказ, който да бъде атакуван по съдебен ред, а е налице едно продължително фактическо бездействие на компетентния административен орган да приключи отчуждителната процедура съобразно законовите си правомощия.

Изрично се подчертава, че се касае за специфични случаи на отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.), които поради различни причини не са приключили в недопустимо продължителен период и които попадат в обхвата на юриспруденцията на ЕСПЧ в делата срещу България: " Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал повод да се произнесе с решение от 9.06.2005 г. по жалби № 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, по дело Кирилова и други срещу България, в което изрично е посочил (т. 105 от решението), че посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение. Държавните органи са длъжни да действат своевременно и по подходящ и последователен начин (Вж. Бейлер с/у Италия [GC], № 33202/96, § 110 in fine, 114 и 120 in fine, ЕКПЧ 2000-I [Beyeler v. Italy [GC], no. 33202/96, § § 110 in fine, 114 and 120 in fine, ECHR 2000-I], С. Х. с/у Украйна, № 48553/99, § 97-98, ЕКПЧ 2002-VII [S. H. v. Ukraine, no. 48553/99, § § 97-98, ECHR 2002-VII] и Брониовски, цитиран по-горе, § 151, 184 и 185) - т. 106 от решението. В т. 108 от решението Съдът посочва по-специално, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване (Вж. Акус с/у Турция, решение от 9 юли 1997, Бюлетин с присъди и решения 1997-IV, стp. 1310, § 29 [Akkuъ v. Turkey, judgment of 9 July 1997, Reports of Judgments and Decisions 1997-IV, p. 1310, § 29] и Бъфало ООД в ликвидация, цитирано по-горе, § 37 in fine). Същото се отнася и до необичайната продължителност на административните или съдебни производства за определяне на такова обезщетение, особено когато лицата, чиито имоти са отчуждени, са длъжни да прибягнат до тези производства с оглед получаване на дължимото им обезщетение (Вж. Ака с/у Турция, решение от 23 септември 1998, Бюлетин 1998-VI, стp. 2682, § 49 [Aka v. Turkey, judgment of 23 September 1998, Reports 1998-VI, p. 2682, § 49]. ЕСПЧ посочва, че имотите на жалбоподателите или техните наследодатели са отчуждени през 1983, 1985, 1988 и 1990 (Вж. параграфи 15, 25, 41 и 63 по-горе) и дори и към настоящия момент, тоест за период от порядъка на петнадесет до двадесет и две години, жалбоподателите - с изключение на г-жа Ш.-С. и г-н Шойлев, чийто апартамент в крайна сметка е предоставен на 26 май 2004 (Вж. § 71 по-горе) - са останали без дължимото им съгласно вътрешното законодателство обезщетение. Общинските органи са имали - и все още имат - задължение да им предоставят отстъпените като обезщетение апартаменти. Въпреки това, във всеки един от случаите те са възприели пасивно поведение, като не само са пренебрегвали проблема, но дори са противодействали на опитите на жалбоподателите да ги принудят да изпълнят задължението си. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че всеки от жалбоподателите е опитал различни административни и съдебни способи, за да излезе от положението, в което се намира в продължение на години. Г-жа Методиева (една от жалбоподателките) е поискала нова оценка на отчуждения й имот през 1998 и е успяла да получи действителна такава едва в края на 2004, след шест години административни и съдебни дела (Вж. параграфи 49 - 60 по-горе). Имайки предвид продължителния период от време между отчуждаването и тази нова оценка и значителното парично обезценяване, настъпило междувременно в България (Вж. § 84 по-горе), оценката - въз основа на която г-жа Методиева би могла евентуално да поиска парично обезщетение - следва да се счита за адекватна само ако отчита това обезценяване. Едва на 27 октомври 2004, шест години след образуване на производството, Върховният административен съд, с окончателно решение и въпреки възраженията на общината, променя становището си и приема, че оценката следва да се основава на пазарната стойност на имота към момента на извършването й (Вж. параграфи 59 и 60 по-горе). Дори да се приеме, че в резултат на това последно решение - постановено след като жалбата на г-жа Методиева е обявена за допустима (Вж. § 10 по-горе) - жалбоподателката може да избере парично обезщетение на основата на тази нова оценка, което евентуално би й осигурило парична сума, съобразена със стойността на дължимия й апартамент, това не омаловажава факта, че четиринадесет години тя е била в положение на несигурност, без правни средства, които да й позволят да получи изграждане на отстъпения й апартамент или вместо него подходящо парично обезщетение."

Съдът е да указания по прилагане на материалния закон като е посочил, че ефективното вътрешно-правно средство за защита на лицата в тези случаи е именно по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като средство за защита срещу бездействието на общинските органи (т. 118 и т. 119 от решението). Не следва формално, поради наличие на процесуална пречка по чл. 204, ал. 1 АПК, да се препятства претенцията на ищците за обезщетение в резултат на бездействие на компетентните административни органи, каквато ищците последователно са поддържали още с предявяване на исковата си молба. Доводите на първостепенния съд, че всички възражения на ищците (разпореждане с имота преди приключване на процедурата по отмяна на отчуждаването и несвоевременно произнасяне въпреки указанията на съдилищата) са пряко свързани с произнасянето на административния орган в производството по отмяна на отчуждаването, са направени при неправилно приложение на закона, тъй като органът бездейства, дори след проведено съдебно производство, в което е отменен изричен отказ на кмета на СО като процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК. Последващи действия на административния орган в противоречие с дадените от съда указания (на основание чл. 174 АПК съдът е дал на кмета на СО тримесечен срок за произнасяне) са нищожни на основание чл. 177, ал. 2 АПК. На същото основание е нищожен последващ мълчалив отказ на компетентния орган поради противоречие с дадените от съда указания в решение от 2.01.2008 г. по адм. д. № 118/2007 г. на АССГ. Компетентният административен орган, както в производството по чл. 102 ЗС (отм.), така и в производството по § 9 от ПЗР на ЗУТ, е кметът на общината (в този смисъл е определение от 10.01.2009 г. по адм. д. № 3844/2008 г. на Административен съд - С. град). В случая претенцията за незаконосъобразност на неговите действия или бездействия следва да се разгледа съобразно чл. 204, ал. 4 АПК. Евентуална нередовност на исковата молба, с оглед обективното и субективно съединяване на искове, следва да се отстрани по реда на чл. 129 ГПК, в какъвто смисъл са указанията в решение № 6184 от 10.05.2014 г. по адм. д. № 14533/2010 г. на Върховен административен съд, Трето отделение.

При така очертаната правна рамка по прилагане на закона както досежно допустимостта, така и при решаване на спора по същество чрез реализиране на ефективното вътрешноправно средство за защита на основни права по ЕКПЧ, каквото представлява искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е решил спора по същество и с обжалваното в настоящото производство решение № 3271 от 13.05.2016 г. по адм. д. № 4751/2014 г. е отхвърлил иска с мотиви, че увреждането не е равнозначно на пазарната стойност на имота, че е неоснователно стойността на претърпяните вреди да се измерват със стойността на имота, тъй като промяна на субекта на собственост не е настъпила, освен това застрояването на имота е извършено в резултат не от фактически, а от правни действия - продажба на имота и издаване на разрешение за строеж. Съдът приема, че редът на защитата по ЗОДОВ не е в състояние да преодолее производството по принудително отчуждаване.

Така постановеното решение е валидно, но е недопустимо и като такова следва да се обезсили. Предметът на спора - реализиране на компенсаторно средство за защита на основни права по ЕКПЧ, чрез прилагане на стандартите на доказване и доказателствените средства, а също така и юриспруденцията на ЕСПЧ по българските дела в подобни казуси, очертан изключително подробно и ясно в определение № 9234 от 14.08.2015 г. по адм. д. № 12128/2014 г. е изместен, като е стеснен единствено до преценката за доказаност на вредите и до съответствието им с търсеното средство за защита като форма на обезщетение в рамките на прилагане на чл. 1 ЗОДОВ при нарушение на изискванията на българското законодателство. Съдът не е излязъл от рамките на диспозитивното начало, и въпреки изрично дадените указания по прилагане на ЕКПЧ, не е пристъпил към това в производството по делото. Така основният предмет на спора не е бил разгледан, което сочи на недопустимост на съдебния акт. В мотивите на определение № 9234 от 14.08.2015 г. по адм. д. № 12128/2014 г. се сочи, че се касае за специфични случаи на отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.), които поради различни причини не са приключили в недопустимо продължителен период и които попадат в обхвата на юриспруденцията на ЕСПЧ в делата срещу България, а съдът е длъжен да избягва строго формалния подход при решаване на делото, доколкото се касае до защита на основно право - чл. 1 от Протокол 1 и чл. 6 ЕКПЧ.

С оглед изложеното, решението не може да се прецени от гледна точка на неговата правилност - чл. 209, т. 3 АПК, тъй като то не обхваща предмета на спора и като такова е недопустимо. същото следва да се обезсили, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане. Предвид горното, на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд