Решение № 16542 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2018 г.

Решение № 16542 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА) срещу решение № 101 от 5.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3608/2016 г. по описа на Административния съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. Тилев. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Табакова, която поддържа касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Тилев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно Решение № 2-622/10.03.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА), в което е установена и обявена принадлежността на А. Тилев към органите по чл. 1 ЗРДОПБГДСРСБНА. В мотивите си съдът е посочил, че по отношение на А. Тилев е постановено Решение № 2-358/18.06.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник, нелегален разузнавач под псевдоним "З. ". Принадлежността му е установена в качеството му на член на съвета на директорите /от 1.06.1995 г. до 5.01.1996 г./ на Добруджанска Търговска Банка АД. Съдът е посочил, че решението на комисията е било оспорено пред съд и е потвърдено, поради което по отношение на същото лице има влязъл в сила административен акт, с който е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от закона за същото качество. Съдът е посочил и друго Решение № 2-539/28.07.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството му на нещатен служител, с псевдоним "Р.". Съдът е посочил, че въпросът относно принадлежността на Тилев е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 177, ал. 1 от АПК и при липсата на нови доказателства, които не са били известни към момента на постановяване на решението, комисията няма материалноправна компетентност да се произнася отново по същия въпрос. Видно от представените по делото доказателства, както и от извършената справка на електронната страница на касационния жалбоподател, по отношение на А. Тилев са постановени и други решения от комисията, както следва: № 2-243/09.10.2013 г., № 2-254/06.11.2013 г., № 2-341/15.04.2014 г. и № 2-358/18.06.2014 г., с които е установена принадлежността му към органите по чл. 1 въз основа на едни и същи документи по чл. 25, т. 3 от закона, посочени в решението, по което е постановено обжалваното решение и в същото качество на лицето: сътрудник; нелегален разузнавач. Следователно въпросът за принадлежността на А. Тилев в качеството му на сътрудник и нелегален разузнавач към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 177, ал. 1 от АПК. Комисията е постановила множество решения, основани на едни и същи документи, позовавайки се единствено на различното качество на лицето, по повод на което във всеки отделен случай е инициирана нова проверка. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на Тилев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА с предходни решения, в едно и също качество на сътрудничество и въз основа на едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона. Правилно административният съд е приел, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства и в едно и също качество. Касационната инстанция споделя извода на съда, че постановеният административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК (в този смисъл Решение № 9523 от 18.07.2017 г. по адм. дело № 4894/2016 г. по описа на ВАС). При тези съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 101/5.01.2018 г. по адм. дело № 3608/2016 г. по описа на Административния съд-София град е правилно. Не споделям преценката на административния съд, че обжалваното решение № 2-622/10.03.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в която е установена и обявена принадлежността на А. Тилев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е нищожно. Обжалваното решение е постановено в производство, в което е извършена проверка на лица по чл. 3, ал. 2, т. 10 ЗДРДОПБГДСРСБНА - членове на управителни, контролни и надзорни органи на застрахователи и презастрахователи. Решение № 2-358/18.06.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е обявена принадлежността А. Тилев към органите по чл. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник, нелегален разузнавач под псевдоним "З." е постановено по повод проверката на лица, посочени като длъжници, както и на лица, които са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. При положение, че решенията са издадени в две самостоятелни производства, не може да се приеме, че по-късно постановеното решение е нищожно заради това, че има идентичен диспозитив с това на първото решение. Без да извърши проверка на лицата, включени в списъка по чл. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията не би могла да установи лицето, за което вече е провела производство, а при извършването на проверка комисията е длъжна да обяви намерените резултати. Затова постановеното от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия последващо решение за същото лице не е невалидно. По тези съображения считам, че решение № 101/5.01.2018 г. по адм. дело № 3608/2016 г. по описа на Административния съд-София град противоречи на материалния закон и следва да се отмени с постановяването на друго по съществото на спора. Съдия: /Жанета Петрова/