Решение № 6604 от 20.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Пирев, в качеството му на изпълнителен директор на Бургас 2010 АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. В. Грънчева, срещу Решение 1425 от 30.11.2022 г., постановено по адм. дело 743/2022 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на понесените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претенцията на насрещната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Община Бургас, чрез пълномощник юрк. Ал. Ханджиев, представя писмен отговор, в който излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Бургас 2010 АД, срещу Община Бургас, с който ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лева за претърпени, в резултат на прогласен за нищожен, с влязло в сила Решение 96 от 01.02.2022 г., постановено по адм. дело 1950/2021 г. от Административен съд Бургас, административен акт - Заповед 1674 от 22.06.2021 г., издадена от зам. кмет Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска 03.05.2022 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявения иск и е осъдил търговското дружество да заплати в полза на ответника съдебни разноски в размер на 450 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Бургас 2010 АД е подало две молби, заведени в деловодството на Община Бургас с вх. 70-00-6716 на 07.09.2018 г. и с вх. 70-00-6716/4 от 21.05.2020 г., с които е поискал да му бъде издадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП на имот УПИ VІ-218, кв. 17 по плана на ЦГЧ - гр. Бургас, ПИ 07079.618.218 по КК на гр. Бургас (л.21, АД 1950/2021 г.). Безспорно е, че последвалия мълчалив отказ на административния орган е бил отменен, с Решение 1775 от 22.12.2020 г., постановено по адм. дело 1357/2020 г. на АС Бургас (в сила от 19.01.2021 г.), като преписката е изпратена обратно на Община Бургас за ново произнасяне в едномесечен срок, съобразно мотивите на съдебното решение. Не се спори също, че на 19.03.2021 г. Бургас 2010 АД и Блу Сиис Уиф ЕАД са сключили предварителен договор за покупко-продажба на къща-сграда с адрес [улица]; УПИ VІ-50, 128 в кв. 17 по плана на ЦГЧ Бургас и прилежащ парцел ПИ с идентификатор 07079.618.218 по КК на гр. Бургас. Съгласно договореното в чл. 2.1 сумата от 100 000 лв. купувачът се е задължил да заплати по банкова сметка на продавача (в случая на ищеца) след представяне на одобрен от Община Бургас ПУП-ПРЗ за VІ-50, 128, кв. 17 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, 07079.618.218 по КК на гр. Бургас. Съгласно чл. 2.2 от този договор продавачът от своя страна е поел задължение в срок от 6 месеца след подписването му, но не по-късно от 03.02.2022 г., да представи на купувача документ, от който да е видно, че има одобрен от Община Бургас проект за изменение на ПУП-ПРЗ за VІ-50, 128, кв. 17 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.618.218 по КК на гр. Бургас с конкретни показатели. В случай на неизпълнение на това задължение в срок до 03.02.2022 г., съгласно чл. 6.2, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 80 000 лв., а договорът се разваля автоматично. Окончателното плащане и изповядване на сделката покупко-продажба страните са уговорили да бъде извършено до 30.03.2022 г. На 22.06.2021 г. заместник-кмета Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас издал Заповед 1674, с която е отказал да разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния поземлен имот. С Решение 96 от 01.02.2022 г., постановено по адм. дело 1950/2021 г. Административният съд Бургас прогласил нищожността на тази заповед и изпратил преписката на Община Бургас за произнасяне съобразно мотивите на решението в едномесечен срок (като по този начин е възстановена висящността на административното производство). С писмо изх. 70-00-6716/14 от 17.03.2022 г. ищецът бил уведомен, че заместник-кметът Строителство, инвестиции и регионално развитие е издал Заповед 669 от 10.03.2022 г., с която е разрешено изработването на проект за изменение па ПУП-ПРЗ за УПИ VI-50,128 в кв.17 по плана на ЦГЧ - гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.618.218, която може да бъде получена след заплащане на такса от 400 лв. (данни, че таксата е заплатена и разрешението получено няма приложени по делото). На същата дата - 17.03.2022 г. до търговското дружество е изпратена нотариално заверена Покана за доброволно плащане на задължение , с която Блу Сиис Уиф ЕАД кани Бургас 2020 АД, в срок до 30.03.2022 г., да заплати уговорената неустойка в размер на 80 000 лв. или минимум 50 % от тази сума, ако страните сключат споразумение за разсрочване на плащането. Такова споразумение по делото също не е приложено. С платежни нареждания от 21.03.2022 г. и от 11.07.2022 г. Бургас 2010 АД е превело на Блу Сиис Уиф ЕАД последователно сумите от 40 000 лв. и 30 000 лв. с отбелязване, че сумите са неустойка по договор на 19.03.2021 г. . Данни, че с тези суми е заверена сметката на получателя не са представени. Въз основа на така установеното от правна страна съдът е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на пряка и непосредствена причинната връзка между прогласената за нищожна Заповед 1674/22.06.2021г., с която е отказано издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ за УПИ VІ-50, 128 в кв.17 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, ПИ 07079.618.218 по КК на гр. Бургас и претендираните вреди. Сключеният между две договарящи страни предварителен договор е юридическия факт, който опосредява резултата заплащането на неустойка по него, и изключва наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и вредоносния резултат. Според съда, всички последици, квалифицирани от ищеца като имуществени вреди, са пряк и непосредствен резултат от клаузите в сключения от него договор, съгласно съдържанието на който той сам е поел риск да носи гражданска отговорност за стоящ извън волята му юридически факт, представляващ в случая административен акт. На следващо място съдът се е позовал на правилото на чл. 81, ал. 1 ЗЗД: Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина . Тъй като в случая изпълнението на предварителния договор е обусловено не само от волята и действията на продавача, а от множество допълнителни фактори, извън волята на длъжника Бургас 2010 АД, то тези фактори следва да го освободят от отговорност, съгласно посоченото правило. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество в касационната жалба се правят възражения, каквито подробно са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. В случая съдът е изяснил фактическата обстановка на базата на анализа от събраните в хода на съдебните производства писмени и гласни доказателства, както и на възраженията на страните. Спор по фактите няма. Спорният въпрос е досежно наличието или отсъствието на пряка и непосредствена причинна връзка между прогласения за нищожен административен акт и твърдяната от ищеца вреда, на който въпрос съдът от първата инстанция е дал обоснован и законосъобразен отговор. Безвиновната отговорност за вреди по реда на специалния закон ЗОДОВ, възниква само при реализирането на комулативно изискуемите от закона предпоставки. Отсъствието на която и да е от тях прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Безспорно е налице незаконосъобразен административен акт, отменен от съда по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. Изводът на съда, че от така отменения административен акт не следва, в пряка и непосредствена причинна връзка, настъпилия вредоносен резултат заплащането на неустойка по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, настоящата инстанция споделя напълно. Между две търговски дружества Бургас 2010 АД и Блу Сиис Уиф ЕАД е сключен предварителен договор, по силата на който между тях е възникнало облигационно правоотношение с точно определени права и задължения за страните, визирани в него. Отношенията между страните по този договор се уреждат по общия ред. По какви причини двете дружества са се договаряли точно на посочената дата и с точно тези права и задължения е извън предмета на настоящото производство предвид свободата на договаряне, визирана в чл. 9 ЗЗД. Сключвайки договор при конкретни условия ищецът е поел риска да носи имуществена отговорност, вкл. и за стоящия извън неговата воля юридически факт - наличие на проект за изменение на ПУП ПРЗ за УПИ VІ-50, 128, кв. 17 по плана на ЦГЧ гр. Бургас , 07079.618.218 по КК с конкретни показатели за височина, плътност и Кинт, който факт следва да бъде осъществен и в точно определен от него самия срок - 6 месеца след сключването на договора или най-късно до 03.02.2022 г. Поетото от ищеца договорно задължение - да заплати неустойка при неосъществяване на посоченото условие е лично решение и пряка и непосредствена последица от волята на договарящия Продавач, но не е пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен, административен акт Заповед 1674/22.06.2021 г. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Легална дефиниция на понятията пряка и непосредствена причинна връзка не е дадено от законодателя, но в мотивите на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД 2/2016 г. Общото събрание на съдиите от ВАС изясни какво е съдържанието на тези понятия. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Сключването на предварителен договор и поемането на задължение за заплащане на неустойка за неговото неизпълнение е проявление на свободната воля на договарящите. Касае се за договорна отговорност, която следва да се реализира по общия исков ред. Изводът на съда, че в случая не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменената Заповед 1674 и заплатената от продавача по предварителния договор от 19.03.2021 г. неустойка е обоснован и законосъобразен. При отсъствието на пряка и непосредствена причинна връзка, т.е. на една от комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата материалноправна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не може да се реализира безвиновната отговорност на общината. При така изложените мотиви обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за заплащане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение