Решение № 12831 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2020 г.

Решение № 12831 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Пловдив и от А. Пашов, чрез пълномощника адв. Р. Попов, срещу Решение № 199 от 21.01.2020 г. по адм. д. № 3313/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., с което е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО настъпилата на 21.01.2016 г. злополука с работещото по трудово правоотношение лице А. Пашов. С решението е върната преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по същество, в рамките на законоустановения срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдено ТП на НОИ - Пловдив да заплати на "Пълдин Бус" ЕООД, представлявано от управителя П. Лозанов, сумата в размер на 1 425 лв. разноски по делото. И в двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба от директора на ТП на НОИ-Пловдив се посочва, че установените в хода на първоистанционното производство обстоятелства, а именно: че подписът на декларацията за трудова злополука, протокола от върешно разследване и заповедта по чл. 2, ал. 2 от НУРРОТЗ не е положен от управителя на дружеството, както и че разпитаните лица не са участвали в комисията за разледване на инцидента, не опровергават формирания извод от компетентното длъжностно лице за осъществен фактически състав по чл. 55, ал. 2 КСО. Твърди се, че квалифицирането на една злополука като "трудова" се обуславя от обстоятелствата, при които е настъпила, а не от волята на работодателя за нейното деклариране или от вътрешно разследване. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Пълдин Бус" ЕООД. Претендира се заплащане на съдебно-деловодни разноски. В подадената касационната жалба от А. Пашов, чрез пълномощника адв. Р. Попов, са изложени аргументи, че в хода на съдебното производство са събрани множество непротиворечиви доказателства, които безспорно обосновават извода, че злополуката е настъпила именно по начина, описан в процесното разпореждане и потвърдително решение, както и че същата има характера на трудова злополука. Развиват се съображения, че неподписването на посочените три броя документи от страна на работодателя или лице, имащо такива пълномощия, не води до незаконосъобразност на решението и разпореждането на НОИ-Пловдив. Изложени са съждения, че с оглед неподаването на възражение срещу изготвените АУАН и наказателно постановление, дружеството се е съгласило с "неподписанат" от управителя декларация и с наличието на трудова злополука, като предвид чл. 301 от Търговския закон дружеството е потвърдило извършеното от негово име без представителна власт действие по изготвяне и представяне на декларация за трудова злополука. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Пълдин Бус" ЕООД. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С Решение № 341/10.02.2020 г. по същото дело, на основание чл. 175, ал. 1 АПК и подадена от процесуалния представител на дружеството молба, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като посочената сума за съдебни разноски е поправена на 1 475 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева). Решението е обжалвано с касационна жалба от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Пловдив. Ответникът - "Пълдин Бус" ЕООД, чрез адв. Г. Баев, в подадени два писмени отговора изразява становище за неоснователност на касационните жалби и моли оспореното Решение № 341/10.02.2020 г. да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страни с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Съдебното производство е образувано във връзка с Решение № 14226 от 24.10.2019 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по адм. дело № 13797 от 2018 г. Съгласно мотивите на цитираното решение, жалбата против разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - гр. Пловдив е допустима за разглеждане и първоинстанционният съд е направил погрешен извод за нейната процесуална недопустимост поради просрочие. ВАС изрично е указал, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изложи доводи за това установяват ли събраните по делото доказателства предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че А. Пашов бил назначен на работа в "Пълдин Бус " ЕООД, съгласно Трудов договор № 62/11.08.2015 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, на длъжността "шофьор", на пълно работно време. В ТП на НОИ - гр. Пловдив е постъпила Декларация, вх. № 5101-15-80/18.03.2016 г. за трудова злополука, станала на 21.01.2016 г., в 05, 30 часа, с А. Пашов в осигурителя "Пълдин Бус " ЕООД. Към декларацията са представени заверени копия на Заповед № 2-Т3/21.01.2016 г. на управителя на дружеството за провеждане на вътрешно разследване на злополука с А. Пашов; Протокол № 2-ТЗ/21.01.2016 г. на комисията, провела вътрешно разследване на злополуката; писмени обяснения от А. Пашов и Д. Николова; Трудов договор № 62/11.08.2015 г.; длъжностна характеристика за длъжността "шофьор на автобус"; Правилник за вътрешния трудов ред на "Пълдин Бус " ЕООД- с. Царацово; Вътрешни правила за работна заплата в "Пълдин Бус " ЕООД- с. Царацово; страница от Инструктажна книга за начален инструктаж по БЗР; страница от Инструктажна книга за извънреден инструктаж по БЗР; Болничен лист № Е20164490030/29.01.2016 г., издаден от Специализирана ортопедична ЛКК при МБАЛ "Пловдив" АД - гр. Пловдив; нотариално заверено пълномощно от 14.04.2010 г., издадено на З. Василева от П. Лозанов - управител на "Пълдин Бус " ЕООД - с. Царацово. Въз основа на така постъпилата декларация и приложените към нея документи, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г. за приемане на злополуката за трудова по с на чл. 55, ал. 2 от КСО. Прието е за установено, че на 21.01.2016 г. А. Пашов - шофьор на автобус в "Пълдин Бус " ЕООД - гр. Пловдив е бил на работа първа смяна от 06, 00 часа до 14, 00 часа. Около 05, 30 часа същият отивал към гаража с. Царацово, ул. "Хан Аспарух" № 3, където бил паркиран предоставеният му за управление автобус. При придвижването си в района на гаража, Пашов се подхлъзнал на непочистен от лед участък и паднал. Съгласно Болничен лист № Е20164490030/29.01.2016 г., издаден от МБАЛ "Пловдив" АД - гр. Пловдив, ортопедотравматологично отделение, в резултат на сблъсъка с терена при падането, Пашов е получил множество счупвания на дясната подбедрица /закрито/ в областта на глезена. За извършеното от осигурителя административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от КСО е съставен АУАН № АИ-1-15-001130942/26.04.2016 г. и е издадено Наказателно постановление № НИ-1-15-00141518/03.06.2016 г., като по делото липсват доказателства за обжалването на наказателното постановление по съдебен ред. Разпореждането е обжалвано от "Пълдин Бус " ЕООД пред горестоящия административен орган с жалба, вх. № 5104-15-86#5/31.01.2017 г., като в процесното Решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е приел жалбата за допустима, но неоснователна, като същата е оставена без уважение, съответно, издаденото Разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив за приемане на злополуката с А. Пашов за "трудова" по см. на чл. 55, ал. 2 от КСО, е потвърдено като законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото са събрани писмени и гласни доказателства и е ангажирано изготвянето на заключение по съдебно - графологична експертиза. Във връзка с открито на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК производство по оспорване подписа на управителя на "Пълдин Бус " ЕООД, положен върху Протокол № 2-ПЗ от 21.01.2016 г., Декларация за трудова злополука, вх. № 5101-15-80/18.03.2016 г. и Заповед № 2-ПЗ от 21.01.2016 г., е изготвено и прието по делото заключение по съдебно - графологична експертиза, изготвено от вещото лице М. Саханджиев, без направени възражения за необоснованост от страните. Съгласно заключението на вещото лице в представените за изследване документи, подписите, положени за "Осигурител/Ръководител... ", не са изпълнени от П. Лозанов. В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства. От цялостния анализ на събраните писмени и устни доказателства, безспорно се установява наличие на непълноти и разминавания, както в събраните по делото доказателства, така и относно установените факти и обстоятелства по случая в крайните изводи за характера на настъпилата злополука. Съгласно чл. 57, ал. 1 от КСО, в релевантната редакция, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука, а НУРРОТЗ определя в чл. 3, ал. 1 като начален момент за броенето на срока узнаването за нейното настъпване. Декларацията за настъпила трудова злополука има само уведомителен характер за органите на НОИ. След подаването й следва изпълнение на процедура по разследване, от която трябва да се установят конкретните обстоятелства и причини за възникването на злополуката, вида на настъпилото увреждане и всякакви други данни, които ще дадат основание на ТП на НОИ да се произнесе с нарочен акт, определящ злополуката като "трудова" или не и който акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Декларирането на трудовата злополука от задължените лица, извън указания 3-дневен срок, е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност и налагане на административна санкция на основание чл. 349, ал. 1 от КСО, както и за упражняване на правото по чл. 57, ал. 2 КСО, но не е основание за отказ на осигурителния орган за започване на административното производство за разследване и установяване на трудовата злополука. Съществено в конкретния случай е обстоятелството, че е успешно проведено от жалбоподателя оспорване по чл. 193 от ГПК на автентичността на представените частни документи, като наведените в жалбата възражения по които е образувано производството, не са взети предвид в хода на оспорването по административен ред. По отношение на съдържанието, обективирано в него, частният свидетелстващ документ няма обвързваща доказателствена сила. Взети са предвид липсата на процесуална активност от страна на заинтересованото лице по ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията му, фактът, че единствените събрани от административния орган доказателства за времето и мястото на настъпване на злополуката са писмените обяснения на лицето, оказало първа помощ на пострадалия, което не е свидетел-очевидец на инцидента. Безспорно необходимо е да бъдат събрани и допълнителни писмени доказателства, досежно относими обстоятелства, като съдът е дал подробни указания в тази насока. Следва да бъдат споделени и правните изводи на съда за неоснователност на твърденията за приложение на законовата презумпция по чл. 301 ТЗ. В процесния случай липсва надлежно учредена на лицето представителна власт в необходимите предели за извършване на правновалидни действия по разследване и установяване на злополуката. Предвид този факт, дружеството, след узнаването му, своевременно се е противопоставило на така предприетите действия, извършвани от негово име и за негова сметка без надлежно овластяване. Неправилно е твърдението в подадената от А. Пашов касационна жалба, че първият възможен момент на узнаване е датата, на която дружеството е получило съставения АУАН и издаденото наказателно постановление. На първо място, както е посочено в съдебното решение, липсват данни за съдебно оспорване на наказателното постановление, т. е. не може да се направи извод за евентуално преприети в рамките на административнонаказателното или в друго производство действия по противопоставяне от страна на представляващия дружеството. Релевантно в случая е обстоятелството, че в конкретния спор, предмет на настоящото съдебно производство, а преди него и на оспорването по административен ред, противопоставянето от страна на дружеството е направено своевременно с подаване на жалбата пред Директора на ТП на НОИ-Пловдив срещу процесното разпореждане за обявяване на злополуката за трудова. Обоснован и правилен е и крайният извод на съда за допуснати от решаващия административен орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Събраните от първоинстанционния съд доказателства сочат, че при разследването на злополуката с А. Пашов не са установени всички релевантни факти и обстоятелства, включително не са ясно и безпротиворечиво констатирани обстоятелствата около възникването й. Гореустановените обстоятелства водят до извод, че в хода на административното производство не са били спазени административнопроцесуалните правила на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като на основание чл. 36, ал. 1 от АПК при необходимост е следвало да бъдат събрани доказателства служебно. Неспазването на изискванията на чл. 35 от АПК генерира пороци на административния акт, чието последващо отстраняване в хода на съдебното производство е невъзможно. Фактът, че в съдебната фаза на административното производство се налага съдът да събира нови доказателства за случая, които не са били взети предвид при постановяването на административния акт, води до извод, че актът е бил постановен в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при непълнота на доказателствата и недоизяснена фактическа обстановка. Съдът законосъобразно е отменил обжалваното експертно решение и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. С оглед изложените по-горе съображения следва при новото произнасяне административният орган да изпълни изискванията по чл. 35 АПК, в който е предвидено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Решението на Административен съд - Пловдив е валидно и допустимо, а разгледано по същество - правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационните жалби основания по чл. 209 от АПК. Правилно Административен съд - Пловдив е отменил решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ - Пловдив, с които е приета за "трудова" станалата злополука. Съдебното решение е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила. В подадената от директора на ТП на НОИ-Пловдив касационна жалба срещу Решение № 341/10.02.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка не са изложени доводи по същество, извън обстоятелството, че същото се обжалва, с оглед факта, че след влизането му в сила двете с поправеното съдебно решение стават единен акт. Оспореното решение не страда от пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото не следва да бъдат уважени и акцесорните претенции на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото. Ответникът не е представил договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, нито е конкретизирал техния размер, поради което такива не се присъждат. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК