Решение № 9079 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15506/2008 г.

Решение № 9079 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15506/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет гр. Неделино против решение по адм. д. № 228/2008 г. по описа на АС-Смолян. Иска обезсилване на решението като недопустимо, тъй като областният управител няма правомощието да оспори решението за промяна вида на собствеността- решението не е индивидуален административен акт. Поддържа твърдение за законосъобразност на решението като мотивирано. Мотивите са в протокола от 13.06.2008 г., 19 кв. м. попадат под сграда и не служат за трайно задоволяване на обществени потребности, няма достъп до имота. Ответната страна областният управител на Смолянска област оспорва касационната жалба като неоснователна. Решението на съда е допустимо и правилно, защото правомощията на областния управител са упражнени по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, а общинският съвет не е изложил фактическите основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред съда е по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и е образувано по искането на областния управител на област Смолян за отмяна на решение № 124/ 13.06.2008 г. на Общински съвет Неделино, потвърдено с Решение № 134/25.07.2008 г., с което е променен статута на 19 кв. м. от публична в частна общинска собственост, представляващи част от общински имот УПИ I, кв. 92, попадащи под сграда. За да отмени решението, първоинстанционният съд е приел, че искането е допустимо и основателно, защото няма мотиви кое налага промяната в предназначението на имота. Решението е допустимо и правилно. Областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. В чл. 32, ал. 2 от ЗА законодателят не прави разграничение относно предметното съдържание и характера на актовете на общинския съвет, които могат да бъдат оспорвани от областния управител и отнасяни за контрол пред съда, по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. На контрол подлежат всички актове, издадени от Общинския съвет. В този смисъл е и нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, съгласно която областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон не е визирано изрично изключение, като може да ги върне за ново обсъждане или да ги оспорва пред съда. Изрично е посочено, че оспорването спира изпълнението на индивидуалните и общите административни актове и действието на подзаконовите. Следователно всеки акт на общинския съвет, подлежи на оспорване от областния управител. Този извод се налага и с оглед историческото тълкуване на правната норма. В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (№ 654-01-55 от 20.04.2006 г., 40-ото НС), разпоредбата на § 25 за изменение на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА има следната редакция "Областният управител упражнява контрол за законосъобразност на административните актове на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните административни актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния съд. Оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът постанови друго". След обсъжданията от редакцията на текста е отпаднало определянето на подлежащите на оспорване актове като административни. При това положение следва извода, че волята на законодателя е контролът по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА да се осъществява по отношение на всички актове на общинските съвети без да въвежда изискване тези актове да са непременно административни. По тези доводи настоящият състав приема, че се касае до специално съдебно-административно производство, което се отклонява от общите правила на Административнопроцесуалния кодекс досежно предмета на оспорване. Мотивите на съда са съобразени и с Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. постановено от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Без значение е за допустимостта на съдебното решение е ЗИДЗОС, обн. в Държавен вестник бр. 54 от 13.06.2008 г., и новата ал. 11 на чл. 8 от ЗОС "актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА" . Решението е за обявяване на имот от публична за частна общинска собственост. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОС имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост, като предвид действащата към 13.06.2008 правна норма на чл. 6, ал. 3 от ЗОС решенията на общинския съвет по ал. 1 и 2 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници. Дали е спазен кворума при девет общински съветници гласували "за" и един "въздържал се" не е ясно, поради липсата на доказателства в тази насока. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, като предхождат издаването му или се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В административната преписка се съдържат предхождащ документ, съставен с оглед издаване на акта - докладната записка на общинския съветник Р. Русанов, но в тази докладна записка, както и в протокола от заседанието, липсват фактическите основания за постановяване на оспореното решение. Посочването на обстоятелството, че 19 кв. м. публична общинска собственост от имот, за който ведно с ученическо общежитие е съставен АОС № 426/14.05.2001 г., попадат под друга сграда, за която няма никакви данни каква е и какво предназначение има, не представлява мотивиране на решение по чл. 6 от ЗОС. Като е отменил решението, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение