Решение № 12522 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2010 г.

Решение № 12522 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "ЕС ЕН БИ" - АД със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. "Одеса" № 36 чрез представляващия дружеството Стефан Радоев Баев, срещу решение от 20.06.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 2970/05 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 242/3.06.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, ДП "Сердика", мълчаливо потвърден от Директора на РДД - София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил довода, наведен в жалбата, за нередовност на протоколите за извършени насрещни проверки. Неправилно върху жалбоподателя е възложена доказателствената тежест да докаже изправността на своите доставчици. Правото на приспадане на ДДС е "легитимно очакване", свързано със собственост, в който смисъл е решение от 22 януари 2009 г. на Европейския съд по правата на човека по дело "БУЛВЕС" - АД срещу България. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП - не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдът е потвърдил ДРА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "БУЛТРЕЙДИНГ" - ООД през различни данъчни периоди от 2002 г. и 2003 г. и по фактури, издадени от "ИВА И СИЕ" - ЕООД през м. август, септември и октомври 2002 г., като е изложил следните съображения: Дори да са налице допуснати нарушения при документирането на насрещните проверки, те не са самостоятелно основание за отмяна на ДРА като незаконосъобразен, тъй като при съдебното обжалване съдът действа не като контролно-отменителна инстанция, а като инстанция по същество и с оглед събраните доказателства следва да прецени доказани ли са материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Една от предпоставките за признаването на това право е тази по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), изискваща данъкът да е начислен от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6, т. е. да е отразен като задължение към бюджета в неговото счетоводство. При изпълнението на това изискване и при безспорно доказано реално изпълнение на доставките по смисъла на чл. 6 от закона, за получателя възниква правото на приспадане на данъчен кредит. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките за признаването на това право. Вещото лице по назначената ССЕ не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, поради неоткриването им. Хипотезите на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) са неприложими в случая, дори и по отношение на фактурите, издадени от "ИВА И СИЕ" - ЕООД и една от фактурите, издадени от "БУЛТРЕЙДИНГ" - ООД, по отношение на които е установено внасяне на ДДС по "ДДС-сметките" им, тъй като не е доказана реалността на доставките. Така постановеното решение е правилно. По отношение на фактурите, за които е установено, че данъкът е внесен по "ДДС-сметката" на доставчиците, разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) би била приложима, ако само и единствено недоказването на предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от закона беше основанието, на което е отказано правото на данъчен кредит. Наред с него са посочени обаче и основанията на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като управителят на "БУЛТРЕЙДИНГ" - ООД е отказал да представи исканите му документи, а поради ненамирането на адреса на представляващия "ИВА И СИЕ" - ЕООД, искането е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) и такива не са представени. В мотивите на ДРА е посочено, че не може да се установи начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 и реалното извършване на доставките, съгласно чл. 6 от ЗДДС (отм.) - конкретните извършители, кадрова и техническа обезпеченост и пр. Що се отнася до приложението на чл. 65, ал. 8 от закона, правилен е изводът на съда, че тази разпоредба, видно от текста й, изисква данъчният кредит да е възникнал в резултат на реално осъществена доставка. Неоснователен е касационният довод, че съдът не е обсъдил твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения в хода на ревизията при изготвянето на насрещните проверки. Както беше посочено по-горе, тези твърдения са обсъдени и правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че съдът в производството по съдебно обжалване на ДРА е съд по същество, съгласно чл. 130, ал. 1 от ДПК (отм.). В ал. 2 на същия текст не е предвидено правомощието на съда да отмени ДРА и да върне преписката на компетентния орган. Неоснователен е и доводът за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), фактическите констатации в ДРА в производството по обжалването му се считат верни до доказване на противното. Що се отнася до решението на Европейския съд по правата на човека по дело "БУЛВЕС" - АД срещу България, в същото не се коментира отказано право на данъчен кредит при липса на реално осъществена доставка. С оглед на изложеното, решението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,