Решение № 10078 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3461/2013 г.

Решение № 10078 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3461/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Ванюша Минкова, процесуален представител на Александър Георгиев Георгиев, директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, срещу решение № 355 от 15.01.2013 г. по адм. дело № 4195 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Лик Корпорейшън" ЕООД е прогласена нищожността на ревизионен акт № 2101110582 от 9.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 676 от 29.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактури № 16 от 7.03.2011 г. и № 17 от 11.03.2011 г., издадени от "Мулти спийд ди индъстри" ЕООД, и е отменен същия акт в останалата оспорена част като незаконосъобразен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Лик Корпорейшън" ЕООД уведомена по реда на чл. 42, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101110582 от 9.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 676 от 29.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 18.03.2011 г. - 30.04.2011 г. На ревизираното дружество е отказано правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мулти спийд ди индъстри" ЕООД и "Тони консулт енд пропърти" ЕООД за данъчни периоди м. 03. и м. 04.2011 г. в общ размер от 266 861.96 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 17 444.35 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решени е изложена фактическата обстановка по повод възлагането на ревизията, осъществени действия от ревизиращия екип, издаване на ревизионен акт, определяне на компетентен орган да издаде ревизионния акт, самото издаване на акта и оспорването му по административен ред. Изготвено е ИПДПОЗЛ до "Мулти спийд ди индъстри" ЕООД, с което са изискани издадените процесни фактури, като то е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Осъществени са две посещения на адреса за кореспонденция, за което са съставени протоколи от 8.08.2011 г. и 29.08.2011 г., като управителят на дружеството доставчик не е открит. Изготвено е съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК и е поставено на таблото на офис на НАП, като едновременно с това е публикувано и на страницата на НАП. Аналогично е фактическото положение и по повод връчването на ИПДПОЗЛ от 5.08.2011 г. до другото дружество "Тони консулт енд пропърти" ЕООД относно издадените фактури на ревизираното дружество. Самото ревизирано лице не е открито на посочените от него адреси в гр. София, ул. "Фритьоф Нансен" № 11, ап. 3 и гр. София, бул. "Васил Левски" № 53, съответно не е намерен негов управител или упълномощено лице. Въпреки това по повод ИПДПОЗЛ са представени документи от него, подробно изложени и описани в мотивите на съдебното решение. При съобразяване с тях административният орган е направил извод за нереалност на доставките, поради което е отказал правото на данъчен кредит, като е начислил ДДС и лихва за забава. В съдебното производство не са ангажирани доказателства, както и съдебно-счетоводна експертиза. Проведени са две съдебни заседания, като първото съдебно заседание е било нередовно, поради нередовна процедура по призоваването на търговското дружество - жалбоподател. За второто съдебно заседание е прието, че е призовано на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Аналогично е призоваването и за настоящото касационно производство, като накрая е призован по посочения имейл адрес. Направен е извод от решаващия първоинстанционен съд, че ревизионният акт е нищожен в частта относно отказаното право на данъчен кредит по част от фактурите № 16 от 7.03.2011 г. и № 17 от 11.03.2011 г., издадени от "Мулти спийд ди индъстри" ЕООД с предмет стоки, в общ размер от 76 300.00 лв., понеже ревизираният период е 18.03.-31.03.2011 г. и това рефлектира върху датата на данъчното събитие, което е извън него. От друга страна самото данъчно събитие се явява основание за начисляване на данъка и упражняване на правото на данъчен кредит. Отклонението от този период обосновава нищожност на ревизионния акт в тази част, а в останалата част същият е незаконосъобразен, понеже административният орган се е позовал на обстоятелства извън процесните доставки, като произхода на стоките, предмет на същите, както и на доставчици по веригата търговци. Това разширително тълкуване на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е в противоречие и с установената съдебна практика на СЕС, включително и конкретно по обединени дела C-80/11 и C-142/11. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Касационната жалба е насочена към спора относно факта дали ревизионният акт е нищожен по изводите на съда, изложени в съдебното решение и към спора относно правилното приложение на материалноправните норми по повод упражняването на правото на данъчен кредит и невъзникване на същото при нереалност на доставките. Съображенията на касатора в частта относно липсата на нищожност са основателни. Действително първият ревизиран данъчен период е 18.03.-31.03.2011 г., като началото на същия се свърза с регистрацията на дружеството по ЗДДС. Самото то е включило фактурите, издадени преди регистрацията, в първия данъчен период след това, като е упражнило правото на данъчен кредит с включването на декларирания със справката-декларация резултат за този период. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения. По тези съображения ревизионният акт не е нищожен в посочената част. По повод втория спорен момент следва да се приеме, че изводите на съда не съответстват на фактически установеното в хода на ревизионното производство при липса на всякаква процесуална активност в съдебното производство. В хода и на двете производство е безспорно констатирано, че не са представени фактурите, по повод на които ревизираното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит. Освен това съдът се произнася и при липса на всякакви съображения относно счетоводното третиране на доставките при преките доставчици, като отчита, че това е нарушение на административнопроизводствените правила, като самият той прави извод въз основа на така установените факти при безспорност за това кой носи доказателствената тежест. Настоящият съдебен състав намира, че следва да постанови решение по съществото на спора, с оглед на събраните в ревизионното производство доказателства и липсата на всякаква процесуална активност на жалбоподателя, адресат на ревизионния акт. Не са ангажирани никакви доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки, поради което правилно е отказано правото на данъчен кредит на посоченото правно основание. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, в размер на 6 136.12 лв., в приложимата редакция към даване ход на делото по същество пред настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение