Решение № 12182 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2020 г.

Решение № 12182 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. М. - Кмета на Столична община - район "Подуяне", чрез процесуалния си представител К. Захариев – старши юрисконсулт срещу решение № 8145/18.12.2019 г. по адм. дело № 5744/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, въз основа на което се иска отмяна на същия и постановяване на друго решение, с което да се постанови, че административния акт е законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Ответникът – Г. С., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Д. К., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – М. Г., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Е. К., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Д. К. чрез законния си представител Г. С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на Г. С., срещу заповед №РПД 19-РД48-4/05.04.2018 г. на кмета на Район "Подуяне", Столична община. С нея е наредено да се изземе общинско жилище, актувано с акт за общинска собственост 01746/13.11.2002 г. и находящо се в [населено място], [адрес] от Г. С. и членовете на домакинството й – Д. К. – дъщеря, Д. К. – брат, М. Г. – брат и Е. К. – баба. Посоченото правно основание за издаване на заповедта е чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО). В мотивите на заповедта е посочено, че няма издадена настанителна заповед на Г. С. и членовете на домакинството й за общинското жилище и се касае за самоволно настаняване в имот, който е под решим на ЗОС. С обжалваното решение № 8145 от 18.12.2019 г. по адм. дело № 5744/2019 г. административният съд е отменил оспорваната заповед. За да постанови този резултат съдът, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма - мотивирана писмена заповед. При издаването й е счел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до несъответствие с материалноправните норми и целта на закона. Приел е, че е налице нарушение на чл. 35 и чл. 59, ал. 1 от АПК, тъй като в случая не са взети предвид възраженията на жалбоподателя, не е изследвано обективно и задълбочено семейното и социално положение на членовете на домакинството. Не са били извършени оглед на място, срещи на общински служители с малолетното дете, не са събрани съответните доказателства. Била е възложена формална проверка от друг орган, която според съда била неефективна. Съдът е приел, че не е съобразено тежкото семейно и финансово положение на жалбоподателката, тъй като същата живеела с малолетно дете и болна майка. Съдът е приел, че по този начин е извършено нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. На следващо място съдът е приел за безспорно, че процесното жилище към датата на издаване на оспорената заповед е общинска собственост, както и че същото се държи без правно основание от жалбоподателката и членовете на домакинството й, тъй като не е налице наемен договор за процесното общинско жилище. Съобразно доказателствата по делото съдът е установил, че жилището се обитава от поне едно малолетно лице, както и периодично се обитавало от още едно. Съдът е приел, че твърденията на социалните работници, че жалбоподателката и едно дете с бащата се намират на друг адрес не се е било потвърдило от доказателствата, тъй като данните на който се позовават от Д "СП" се базират на твърдения на съпруга, за който не е било установено в какви отношения са. Установено е, че не са изпълнени изискванията по закрила съобразно Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). Според съда преди да се издаде заповедта за изземване кметът е длъжен да уведоми кмета на община, който се явява орган по закрила по ЗЗакрД, така и органа по управление на общинското имущество за възникнал риск за най-добрия интерес на малолетното дете, за предприемане на мерки за закрила. Съдът е преценил, че предприетите действия от страна на административния орган са формални, недостатъчни и неефективни. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че с писмо изх. № Към РПД17-ГР94-943/13 от 30.08.2018 г. кмета на район "Подуяне" адресирано до Кмета на Столична община и с копие до Директор дирекция Социално подпомагане "Оборище" във връзка с решение № 2138/30.03.2018 г. по адм. дело № 1587 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град е извършено уведомяване в качеството им на органи по Закона за закрила на детето и орган на управление на общинското имущество, че район "Подуяне" има намерение да предприеме нови действия по освобождаване на общинското жилище от ползващите го без правно основание обитатели. С писмо № Към РПД17-ГР94-943/15 от 19.10.2018 г. кмета на район "Подуяне" адресирано до Г. С. и членовете на домакинството й са уведомени, че държат без правно основание жилище, общинска собственост, находящо се в [населено място] [адрес] със съставен АОС № 1746 от 13.11.2002 г. на Район "Подуяне". Административния орган е посочил, че общинското жилище няма издадена настанителна заповед и се касае за самоволно настаняване в имота. На ползващите без правно основание изрично е посочено, че с цел закрила на непълнолетните деца по предприемане на действия по освобождаване на общинско жилище са били надлежно уведомени Кмета на Столична община в качеството му на орган по закрила по ЗЗакрД и Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Оборище. В същото писмо е указан 14-дневен срок за доброволно освобождаване. По делото е приложено уведомление от живущите в [адрес], [район], в което са изложени твърдения за системно създавани проблеми и неудобства на живущите. На следващо място кмета на район "Подуяне" с писмо № Към РПД18-ГР94-1354/5 от 20.02.2019 г. до Дирекция социално подпомагане "Оборище" във връзка с получено ново уведомление от живущите в [адрес] относно дете в риск е отправено искане за извършване на съвместна проверка на 21.02.2019 г. и при необходимост да предприемат действия по закрила по смисъла на ЗЗакрД спрямо малолетно дете. С последващо писмо № Към РПД18-ГР94-1354/7 от 12.03.2019 г. кмета на район "Подуяне" е изискал от Дирекция социално подпомагане "Оборище" информация за становище по случая, както и за предприетите действия по реда на ЗЗакрД. С писмо № Към РПД18-ГР94-1354/8 от 18.03.2019 г. на директор Дирекция "Социално подпомагане" – Оборище е информирал Кмета на СО, Район "Подуяне" за извършената проверка и становище по случая. На 29.03.2019 г. е съставен констативен акт по чл. 34, ал. 2 от НРУУРОЖТСО, в който в заключение е посочено, че са налице изискванията по чл. 65 от ЗОС и чл. 27 от НОС на СОС, поради което е следва да се пристъпи към изземване на общинския имот от лица, които го държат без правно основание. Въз основа на констативния акт е последвало издаване на обжалваният административен акт с № РПД19-РД48-4 от 05.04.2019 г. на Кмета на район "Подуяне". На последващо място с писмо изх. №Към РПД18-ГР94-1354/9 от 15.05.2019 г. Кмета на район "Подуяне" е уведомил директора на дирекция "Социално подпомагане" – Оборище, че издадената заповед ще бъде изпълнена по административен ред със съдействието на органите на Полицията на 28.05.2019 г. от 11. 00 часа. като в тази връзка е поискано отново да се извърши проверка относно необходимостта от действия за закрила спрямо непълнолетните деца на г-жа С. С писмо от 22.05.2019 г. директора на дирекция "Социално подпомагате" е информирал административния орган, че Д. К. – дъщеря на Г. С. е в [държава] и за нея се грижи биологичния баща, като и направено запитване до Главна дирекция и Гранична полиция относно това дали детето е напуснало територията на страната. Въз основана което е представено писмо от което е видно, че детето е излязло от границите на Република България на 22.04.2019 година. От проведеното на 17.10.2019 г. открито съдебно заседание жалбоподателя изрично е заявила, че детето е при баща си в [държава], както и че няма условия да го отглежда. А другото дете Е. всеки уикенд и през ваканциите е при майка си. По делото са представени епикризи. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на първата хипотеза от тази законова разпоредба следва извода, че административното производство по изземване на имоти предполага кумулативно наличието предпоставки - да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания са били налице. От данните по делото безспорно е установено, че предмет на заповедта за изземване е общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес] състоящо се от три стои, дневна кухня и сервизни помещения съобразно акт за частна общинска собственост № 3143 от 18.03.2019 г. на Кмета на район "Подуяне", за което е установено, че не е налице валидно правно основание за ползване на процесния имот от жалбоподателя Г. С., тъй като няма издадена настанителна заповед и е налице самоволно настаняване в имот общинска собственост. По този начин се обуславя и наличието на втората кумулативна предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - общинският имот да се владее или да се държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. Визираните в разпоредбата изисквания в случая са налице спрямо жалбоподателя. Относимите към изземването правнорелевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС, на което правно основание е издадена процесната заповед. За прецизност следва да се посочи, че съда е следвало да се задълбочи в съставомерността на чл. 65 от ЗОС, да установи дали от представените доказателства по делото са налице кумулативните предпоставки за изземване на общинския имот. Излагането на съображения за предприемане на мерки по реда ЗЗакрД относно малолетни членове на домакинството и събиране на доказателства в тази насока, следва да се посочи, че същите са ирелевантни по отношение на развилото се административно производство по реда на чл. 65 от ЗОС. В случай, че Г. С. и членовете на домакинството и имат нужда от предоставяне на общинско жилище, то следва същата да предприеме действия по кандидатстване по реда на Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Неправилен е изводът на съда за нарушаване на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Посочената разпоредба гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. § 2 на тази разпоредба допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.